О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 07.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1783/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от П. Г. М. ,чрез пълномощника си адв.Н. Н., срещу решение от 06.12.2012 г. по гр.д.№13119/2012 г. на Софийски градски съд,адм.отделение, ІІІ- „б ” състав.
Ответникът по касационната жалба „Б. Българска Телевизия”-ЕАД не изразява становище по нея .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е с цена над 5000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 13.10.2010 г. по гр.д.№19170/2009 г. на Софийски районен съд, 60-ти състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл.344 ал.1 т.1-4 КТ за отмяна на незаконно уволнение, поради съкращение в щата, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „режисьор на пулт”, заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа в продължение на шест месеца поради незаконното уволнение в размер на 8 323,38 лв. и поправка на вписаното основание за уволнение. Въззивният съд е аргументирал решението си, излагайки съображения, че извършеното съкращаване на щата е реално- заеманата от жалбоподателя длъжност в действащото щатно разписание е премахната; моментът на уволнението следва датата на която е извършено съкращаването на щата- трудовото му правоотношение е прекратено на 26.02.2010 г. след приемането на новото щатно разписание на 02.01.2010 г.; решението за това е взето от компетентен орган ; заповедта е издадена от лице с мандат-пълномощник упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа от изпълнителния директор; извършен е подбор,като за целта е била създадена комисия,която е съпоставила квалификацията и начина на изпълнение на служебните задължения от служителите.Не е приел възражението за некомпетентност на лицата, включени в комисията, тъй като преценката за това принадлежи на работодателя и в нея са включени член на съвета на директорите,финансово-административен директор, програмен директор и началник-отдел „Счетоводство и човешки ресурси”.В подбора са включени всички лица на сходни длъжности и е проведен по законово предвидени критерии.Решението си въззивният съд е взел, изпълнявайки указанията и в съответствие с правните разрешения по въпросите за компетентността на лицето извършило промяната в щатното разписание и подлежи ли на правораздавателен контрол това решение дадени с отменително решение № 265/28.09.2012 г. по гр.д.№1456/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел следните въпроси, уточнени и конкретизирни от съда:
-дали уволнението осъществено в хипотезата съкращаване на щата е извършено от некомпететентен орган в лицето на пълномощник на управителен орган на работодателя ;
-бил ли е извършен подбор и ако да, правилно ли е бил извършен.
Излага доводи, че не може да се направи обоснован извод за вземане на решение от съвета на директорите за структурни промени, че са делегирани права на член от състава му да ги извърши и че решението на последния за утвърждаване на ново щатно разписание е взето в съответствие с предхождащото го решение на съвета .Поради това счита, че не е налице воля на управителния орган за уволнението му и че изявлението на пълномощника е частен документ, без обвързваща материална доказателствена сила.Твърди, че новото щатно разписание е утвърдено от лице без работодателска провоспособност и че с такава разполага единствено изпълнителният директор.Счита,че по пълномощие той може да предоставя правата си само за упражняване на дисциплинарна власт, а за прекратяване на трудови договори на други основания липсва законова възможност. Намира, че е невъзможно комисията по подбора да извърши големия обем работа по изпълнение на възложените й задачи само в рамките на три дни и че не му е дадена възможност да възрази по резултатите от дейността й. Счита, че е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, но не посочва съдебни актове, с които да са дадени противоречиви разрешения.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Действително по изведения от жалбоподателя първи въпрос във връзка с работодателската правоспособност съществуваше противоречива съдебна практика. Тези противоречия са преодолени с ТР№6/11.01.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГК, с което е прието, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ.По аргумент за по-силното основание е възприето становището, че няма пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания , които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или служителят, както при дисциплинарното уволнение и че разпоредбите за доброволното представителство-чл.36 и сл.ЗЗД, намират приложение за делегиране на работодателка правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това.Поставеният от жалбоподателя въпрос е решен в обжалвания съдебен акт на въззивния съд в съответствие с разрешението , дадено с цитираното ТР. Упълномощеният член на съвета на директорите, който е утвърдил новото щатно разписание и е прекратил трудовото правоотношение на жалбоподателя поради съкращение в щата е разполагал с необходимата правоспособност.Доводите за необоснованост на изводите,че действията на пълномощника са в съответствие с решението на съвета на директорите представляват оплакване , което следва да се квалифицира по чл.281 т.3 ГПК.То не може да бъде разглеждано във фазата по допускане на касационно обжалване, а едва в следващата фаза за проверка правилността на обжалваното решение, съгласно даденото разрешение с ТР №1/19.01.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК-т.1,ако бъдат преодолени изискванията за селектиране.
Въпросът дали е проведен подбор е фактически , а втората му част- за правилността на извършването му, е по правилността на обжалваното решение и също следва да бъде квалифициран по чл.281 т.3 ГПК.Жалбоподателят не е извел въпрос във връзка с правните разрешения на въззивния съд, не е доказал и твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика,тъй като не е приложил влезли в сила съдебни решения, съдържащи противоречиви становища. Поради това не може да се приеме,че е обосновал приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, излагайки доводи за наличие на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2012 г. по гр.д.№13119/2012 г. на Софийски градски съд,адм.отделение, ІІІ-„б” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: