Определение №197 от 22.6.2016 по гр. дело №2236/2236 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 22.06.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2236/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3730/08.04.2016 г. от Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И., приподписана от адв.П. Х., срещу решение № 74/01.03.2016 г. по гр.д.№ 968/ 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик, ГК, ІІ въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба Община-Р. не изразява становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 281/09.11.2015 г. по гр.д.№ 419/ 2015 г. на Районен съд-Велинград, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административен съд-Пазарджик. Въззивният съд е приел, че ищците Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И.-касатори в настоящото производствно и ищцата З. Н. Е., в качеството си на наследници на И. Б. Е., починал през 1996 г., са претендирали от ответната Община заплащане на сумата 15 470 лв. , представляваща паричната равностойност на общински парцел в [населено място], с площ 680 кв.м., подробно описан, който общият им наследодател получил в замяна на друг негов недвижим имот. Същият впоследствие бил реституриан на трети лица и по тази причина през 2000 г. ищците доброволно го освободили.Общинският съвет взел решение № 65/18.05.2000 г. да бъдат обезщетени, но впоследствие с писмо изх.№94-ОБ-11/20.03.2014 г. Общината ги уведомила, че не разполага с подходящ имот за обезщетение , както с парични средства. Исковата сума е претендирана от ищците съобразно дяловете им, като претенцията на З. Н. Е. е в размер на 11 050 лв., на Б. И. Е.- в размер на 2 210 лв. , на Г. И. С. и на В. И. И.- в размер на по 1 105 лв. Те са заявили твърдение, че ответната община се е обогатила неоснователно за тяхна сметка със стойността на парцела. Въззивният съд е приел, че сезирането е с иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ и се търси обезщетение за имуществени вреди причинени от неправомерни действия и бездействия на органи и длъжностни лица от ответната Община. Те се съизмеряват със стойността на непредоставеното имотно обезщетение, в резултат на неизпълнение задълженията на ответника, който не е извършил предписани от закона действия.
Предмет на спора са субективно съединени осъдителни искове с предмет парични вземания в различен размер. Притезанията на касаторите са в размер под 5 000 лв. Единствено притезанието на ищцата З. Н. Е. го надхвърля , но тя не е подала касационна жалба и по отношение на нея въззивното решение е влязло в сила.
Касационната жалба подадена от касаторите е недопустима с оглед законовия праг по чл.280 ал.2 ГПК, непозволяващ касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая касаторите са определили цената на предявените от тях искове в изрични молби до първоинстанционния съд вх.№ 1304/ 16.05.2014 г./л.20/, вх.№ 1460/ 27.05.2014 г./л.34/, вх.№ 3088/ 03.10.2014 г./л.65/. Според чл.70 ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, а въпрос относно величината й може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Това не е сторено. Изключен е касационният контрол на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Погрешното посочване в указателната част на въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване изцяло, не променя законовото ограничение за допустимостта му относно исковете на касаторите.
Следва касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 3730/ 08.04.2016 г. от Б. И. Е., Г. И. С. и В. И. И. срещу решение № 74/ 01.03.2016 г. по гр.д.№ 968/ 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик , ГК, ІІ въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top