О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 24.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №7548 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М., подадена чрез адв.Д. Н. от ЛАК, срещу решение №198 на Окръжен съд [населено място], постановено на 30.09.2013г. по в.гр.д.№ 347/2013г., с което е потвърдено Решение №157/22.05.2013 г. по гр. д. № 381/2013 г. на Ловешки районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от К. Д. М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението й по Заповед № 0044/11.12.2012 г. на Кмета на [община] за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа – Старши експерт “Местно самоуправление” при [община], и за заплащане на сумата 2 457.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа, считано от датата на уволнението /01.01.2013 г./, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска /28.02.2013 г./ до окончателното изплащане, както и искането за присъждане на разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “Дали съгласието за уволнение при предварителна закрила по чл.333 ал.4 КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган или от неговия председател” в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовава се на Решение №490 от 16.06.2010г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр.д.№ 1315/2009г., в което е прието, че съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не от неговия председател. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа във връзка с въпросите “какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие/становище на съответния синдикален орган,в случай, че същият е подписан еднолично от представителя на синдикалния орган/синдикалните органи/” и “ трябва ли в съгласието/становището на съответния синдикален орган да е посочено името и длъжността на работника/служителя, за когото то се отнася”. Обосновава наличието на основанието с това, че по тези въпроси липсва съдебна практика.
Ответната страна [община] в писмен отговор, подаден чрез адв. П., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Това решение е потвърдено с обжалваното въззивно решение .За да постанови този резултат, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел за безспорно установено, че ищцата е заемала длъжност ст.експерт „Местно самоуправление” в отдел БД”Други дейности по икономиката” в Община-Л.; че Общински съвет-Л. е взел решение № 202/25.09.2012 г. ,с което на основание чл. 21 ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗМСМА е променена числеността на персонала в бюджетните дейности на [община] за 2012 г. ,утвърдена с решение №33/28.02.2012 г. на ОС-Ловеч; че от съпоставка на щатното разписание за дейност „Общинска администрация”№111122 в сила от 01.10.2012г. и щатното разписание за същата дейност в сила от 01.01.2013 г. се установява, че по първото разписание е включена длъжност ст. експерт “Местно самоуправление” – 1 бр. – т.4, а в длъжностно разписание на бюджетна дейност “Други дейности по икономиката” в сила от 01.01.2013г. тази длъжност не съществува; че със заповед № 0044/11.12.2012 г. на Кмета на [община], на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, при утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.01.2013 г. в изпълнение на Решение № 202/25.09.2012 г. на Общински съвет-Л., е прекратено трудовото правоотношение при неспазено предизвестие с ищцата, считано от 01.01.2013 г., с място на работа: [община], БД “Други дейности по икономиката”, на длъжност: Ст. експерт ”Местно самоуправление” -в заповедта са посочени като причини за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата в изпълнение на Решение № 202/25.09.2012 г. на Общински съвет-Л. и утвърдено длъжностно разписание от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. за прилагане на нова структура на Общинска администрация-Л.; че ищцата е получила заповедта срещу подпис на 11.12.2012г. С оглед така приетото за установено съдът е обосновал извод, че е налице реално съкращаване на щата, както и, че работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Приел е, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, работодателя не е нарушил и разпоредбата на чл. 329 от КТ, тъй като с оглед представените писмени доказателства по делото, длъжността ст.експерт”местно самоуправление” е била единствена в щатното разписание на бюджетна дейност “Други дейности по икономиката”. Счел е поддържаното възражение на ищцата относно немотивираност на заповедта, за неоснователно. В тази връзка е приел, че атакуваната заповед за уволнение съдържа както точната правна квалификация –чл. 328,ал.1,т.2 от КТ, така и текстова част, в която подробно се посочва, че е налице съкращаване в щата и то въз основа на конкретно определени документи – Решение № 202/25.09.2012г. на Общински съвет-Л. и утвърдено длъжностно разписание от 30.11.2012г., в сила от 01.01.2013г. за прилагане на нова структура на Общинска администрация-Л.. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ищцата за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.333 КТ. Във връзка с това възражение е посочил, че в чл. 333 от КТ се съдържат няколко различни хипотези на закрила на работника при прекратяване на трудовия му договор; че в исковата молба ищцата само общо се е позовала на нарушение на чл.333 КТ като е посочила единствено – “несъбрана от работодателят информация по чл. 333 от КТ”; че едва в устните прения пред първата инстанция ищцата е конкретизирала, че твърдението е относно несъбрана информация за нейното здравословно състояние; че нито в районния съд, нито пред въззивната инстанция ищцата е твърдяла или представила доказателства, че страда от заболяване, което да обосновава приложение на закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 от КТ; че е неоснователно твърдението за незаконност на уволнението поради това, че след прекратяване на трудовото правоотношение били назначени от работодателя нови служители, без да й предложат друга длъжност – съдът е приел, че тази хипотеза не попада в предвидените по чл. 333 от КТ и не води до незаконност на уволнението, както и, че с оглед данните по делото работодателят е предложил на М. длъжност в Кметство [населено място], но въпреки посещение на Кметството и запознаване с работата не е бил сключен трудов договор. Въззивният съд е приел и това, че в чл. 333,ал.4 от КТ е уредена закрила на синдикалните членове, предвидена по колективен трудов, при която съкращаване на щата се извършва след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието и работодателя следва да получи такова преди прекратяване на правоотношението. Въпреки липсата на конкретното изложение на доводи в такава насока в исковата молба, предвид общото позоваване на чл. 333 от КТ, въззивния съд счел, че следва да заяви становище и в тази насока. След анализ на събраните в тази връзка доказателства е обосновал извод, че М. е била член на синдикалната организация на К. при Община – Л. от 01.08.2004 г. до 31.12.2012 г. ; че с договор №ДИ-343/15.09.2011г. между работодателя и синдикалните организации в Община-Л. /в т.ч. и К./ е предвидено – р.ІІ,т.4, че при съкращаване в щата следва да се съгласуват действията на работодателя и синдикалните организации; че такова съгласуване е проведено, видно от становище – предложение №З-6300-164/12.11.2012 г. на СО на К. и КТ”Подкрепа” в общинска администрация-Л. и то предхожда уволнението на ищцата, поради което довода за нарушение на чл. 333,ал.4 от КТ е несъстоятелен.
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай с първия поставен от касатора въпрос “Дали съгласието за уволнение при предварителна закрила по чл.333 ал.4 КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган или от неговия председател” не се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На поставения в изложението въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, като и решаващите изводи на съда не са обусловени от последния. В случая съдът е счел уволнението за законосъобразно поради това, че визираното в заповедта основание е осъществено,че заповедта е мотивирана, че не е налице нарушение на нормата на чл.329 КТ, тъй като при съкращаване на единствената бройка за заеманата от ищцата длъжност липсва задължение за извършване на подбор, че не е нарушена и нормата на чл.333 КТ, тъй като липсват и твърдения и данни ищцата да страда от заболяване, предвиждащо специална закрила, както и поради това, че договорът между работодателя и синдикалните организации предвижда само съгласуване на действията от страна на работодателя с тях и такова съгласуване е проведено. Не са излагани в решението никакви доводи и съображения във връзка с поставения въпрос, и крайният извод не е обусловен от него. Съдът не е давал правно разрешение и по другите два поставени от касатора въпроси, съответно не е обосновал решаващите си изводи във връзка с тях : “какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие/становище на съответния синдикален орган, в случай, че същият е подписан еднолично от представителя на синдикалния орган/синдикалните органи/” и “ трябва ли в съгласието/становището на съответния синдикален орган да е посочено името и длъжността на работника/служителя, за когото то се отнася”. Видно от мотивите на обжалваното решение и от данните по делото такива доводи и възражения не са правени от страните и по тях съдът не е давал правни разрешения.
Предвид изложеното и с трите поставени въпроса не се обосновава наличието на общо основание за достъп до касационно обжалване, а при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичните такава, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното : по въпросите, свързани с приложението на чл. 333 и в частност на чл. 333, ал. 4 КТ има постоянна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване. Налице е и ТР №4/2013г. от 17.12.2013г. на ОСГК на ВКС. Съобразно последното ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. В процесния случай като е приел доводът на ищцата за нарушение на чл.333 ал.4 КТ за несъстоятелен поради това, че с приложения по делото договор е предвидено съгласуване и такова е проведено, съдът не се е отклонил от задължителните за съдилищата разрешения, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива .
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №198 на Окръжен съд [населено място], постановено на 30.09.2013г. по в.гр.д.№ 347/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: