О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 07.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 91/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Й. Й. срещу решението от 15.09.2014 г. по гр. дело № 1149/2014 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ – А състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] поддържа, че жалбоподателят не е формулирал касационни основания съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решение № ІІ – 67 – 51 от 19.03.2012 г. по гр. дело № 35713/2011 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 67 състав в частта, с която са уважени предявените от А. Й. Й. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца и по сметка на СРС и вместо него е постановил друго за отхвърляне на исковете, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 536.96 лв. разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съкращаването на щата с една бройка за длъжността, заемана от ищеца преди уволнението – „регионален търговски мениджър” е реално, а оплакванията за незаконосъобразно проведен подбор при нарушаване на критериите по чл. 329 КТ са неоснователни. Изложено е, че констатациите и оценките в протокола за подбор, установени от показанията на свидетелите Е. Г. и М. Д., участници в комисията по подбора са обосновани. Съдът е разгледал показанията на посочените свидетели за притежаване на изискуемото образование от двамата служители, изпълняващи процесната длъжност и за по – добрата работа на Т. Б., обективирана в по – доброто справяне с поставените задачи – да посещава дилърите, с които работи, да анализира тяхната работа, да осъществява обратна връзка – от дилърите към ръководството на ответника, бил е по – активен, конкретен, успял е по – добре да се сработи с дилърите в своя район, имал по – добри годишни оценки, имал е натрупан опит, като регионален ръководител в друга автомобилна компания и ги е кредитирал. Направени са изводи в обжалваното решение за кредитиране на тези показания и за това, че същите показания не се оборват от показанията на свидетелите М. В. и Ф. С., като въззивният съд подробно е мотивирал, защо кредитира показанията на Е. Г. и М. Д.. Въз основа на посочените изводи СГС е направил и крайния си извод, че работодателят законосъобразно е приел, че Т. Б. следва да бъде предпочетен при подбора, съответно че извършеният подбор е законосъобразен, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ неоснователни.
В приложението към касационната жалба се твърди, че СГС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за „процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени в становищата на страните”. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез процесуалния си представител не сочи обстоятелства, които СГС не е обсъдил, а обстоятелства, които видно от мотивите на въззивното решение са обсъдени, но приетите по тях изводи същият счита за неправилни. Така по фактите, относими към квалификацията и по – конкретно притежаваното образование съдебният състав е изложил мотив за ирелевантност на доводите на ищеца. По гласните доказателства въззивният съд е изложил подробни мотиви, защо кредитира показанията на свидетелите Е. Г. и М. Д., както и защо техните показания не се оборват от показанията на свидетелите М. В. и Ф. С., като и в тази част приложението съдържа становище на страната за неправилни според нея изводи на въззивната инстанция. По този начин са развити в приложението и разсъжденията на касатора, че „СГС не е съобразил и че по длъжностна характеристика ищецът не е имал задължение да отговаря за кредитни известия на дилърите”. В случая въззивният съд е обсъдил показания на Г. и Д. за това, че ищецът допускал грешки при обработка на кредитни известия, като е направил преценка, че заемащият процесната длъжност има трудови задължения по изпълнение и на тази трудова функция, т.е. възражението на ищеца е било обсъдено. От изложеното е видно, че вместо правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е изложил оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, като дори твърденията му за необсъждане на възражения и доказателства, респективно за отклонение на СГС от правни разрешения в ППВС № 1/13.07.1953 г. са необосновани. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По същият начин е процедирал касатора чрез процесуалния си представител и в следващата част от приложението, в която отново се позовава на ППВС № 1/13.07.1953 г. като излага доводи, че показанията на свидетелите на ответника относно ползването на вътрешни документи не можели да се кредитират, тъй като не били представени по делото. Така е процедирала страната и при излагане на по-нататъшната част от приложението, в което е посочила, че „СГС не е отчел естеството на работата, която е пряко свързана с продажбата на автомобили и резервни части за тях” във връзка с мотива на СГС за ирелевантни доводи на ищеца по отношение на конкретната му специалност на завършеното висше образование. В този смисъл е и довода, че съдът не бил обсъдил възражението на ищеца, „базирано на показанията на свид. Ф. С., че на автомобилното изложение се изпраща най – добрият служител”. Този довод съдържа и твърдение, което не се подкрепя от данните, тъй като СГС е обсъдил посоченото обстоятелство, но го е квалифицирал като умозаключение на свидетеля С., което поради тази причина не е приел като свидетелско показание. От изложеното следва, че в приложението са развити доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които както вече се отрази не се разглеждат в настоящето производство и не могат да релевират основания за допускане на касационно обжалване. Поради неразграничаване на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, подробно разяснени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, страната не е обосновала приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК завършва с цитиране на мотиви от решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 1416/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. и довод на касатора, че „въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвокупност и взаимна връзка”, което не било направено в решението на СГС Този довод също така, както и предходните е по съществото на касационната жалба и не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.09.2014 г. по гр. дело № 1149/2014 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ – А състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: