О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
София, 18.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4686/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. К. и Н. М. Б.- К., двамата от [населено място], подадена чрез адв. Т. Б. от АК [населено място], срещу въззивно решение на Окръжен съд [населено място] /КОС/, № 95, постановено на 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 40/2014г. С това решение КОС е потвърдил решение № 109 от 03.12.2013 г., постановено по гр.дело № 44/2013г. по описа на Районен съд – [населено място] /КРС/, и е осъдил Г. Х. К. и Н. М. Б.- К. да заплатят на С. Н. Б. от [населено място], сумата от 2000 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. С първоинстанционното решение КРС е признал за недоказано оспорването истинността на Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж от 12.09.2011г. досежно авторство на Г. Х. и по съдържание и го е приобщил към доказателствата по делото; обявил е на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за окончателен предварителния договор от 19.07.2011 г. за учредяване право на строеж, по силата на който Г. Х. К. и Н. М. Б.- К., двамата от [населено място], са учредили на С. Н. Б. правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 40909.111.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК с административен адрес в [населено място],[жк], [улица], със стар идентификатор УПИ VI, отреден за имот с пл. сн. № 5788, кв. 96, с площ 596 кв.м., по документ за собственост, трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояването 10м, при граници: ПИ №40909.111.12, ПИ № 40909.111.86, ПИ № 40909.111.1 и ПИ № 40909.111.5, 40909.11.10, за построяването в имота на четири сгради- жилища № 1, 2, 3 и 4, подробно описани по етаж, квадратура, граници, разположение, припадащи се идеални части от общите части на сградата и от площта на ПИ, като си запазили правото на собственост върху идеална част от описания поземлен имот и правото на строеж за Жилище № 1; дал е 6- месечен срок на С. Н. Б. да извърши отбелязване на решението в Службата по вписванията, съгласно чл. 115 ал. 2 ЗС и е осъдил същата да заплати в приход на [община] сумата 1411.86 лв. на основание чл. 45 във връзка с чл. 47 ал. 2 от ЗМДТ, както и да заплати по сметка на Районен съд Кърджали дължимата нотариална такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси в размер на 551.38 лв.; наредил е да се впише възбрана върху учреденото вещно право на строеж до заплащане на разноските по прехвърлянето му като препис от решението се изпрати служебно на Службата по вписванията при Районен съд Кърджали за вписване на възбраната; постановил е препис от решението да се издаде на ищеца след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и държавна такса, както и на удостоверения от [община] и от съответната Данъчна служба в [населено място], че са изплатени данъците и другите задължения на Г. Х. К. и Н. М. Б.- К., двамата от [населено място], към Общината и Държавата, съгласно чл. 115 ал. 3 ЗС; с решението са присъдени разноски в полза на С. Н. Б..
В касационната жалба на Г. Х. К. и Н. М. Б.- К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, за допуснато нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Като такива считат въпросите : 1/ “от кой момент следва да се счита за упражнено правото на строеж на сграда и същото не може да бъде учредено от собственика на имота на трето лице – от момента на изграждане на сградата в груб строеж и издаване на акт обр.14 за приемане на конструкцията й или само след като е съставен и констативен протокол по чл. 181, ал.2 от ЗУТ от общинска администрация”; 2/”за приложението на чл.20 от ЗЗД , респ. може ли да се обяви предварителен договор за окончателен и да се приеме, че страните са постигнали съгласие по съществен елемент от договора-конкретизация на обектите, за които ще се учредява и прехвърля право на строеж, след като в предварителния договор страните са договорили индивидуализацията да се извърши с допълнителен анекс и такъв анекс липсва” и 3/” за действието на предварителния договор при наличие на отправено предизвестие от една от страните за неговото прекратяване поради забава, което е получено от другата страна”. Във връзка с първия въпрос се позовават на т.1 на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012г. на ВКС, постановено по т.д.№ 1/2011 г., ОСГК, с която е прието, че правото на строеж по смисъла на чл.67 от ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж. Поддържат, че приетото от въззивния съд, че „след като в случая не е съставен констативен протокол по смисъла на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, когато единствено може да се твърди, че една сграда е в груб строеж, то в случая не следва да се приема, че правото на строеж е реализирано” е в противоречие с приетото в цитираното тълкувателно решение. Във връзка с втори въпрос касаторите поддържат, че в обжалваното решение съдът е приел, че въпреки липсата на допълнителен анекс за индивидуализация на обектите, не може да се приеме, че липсва съгласие по съществен елемент от договора, защото съгласно чл. 3 от раздел I от Предварителния договор, обектите са индивидуализирани според изработен инвестиционен проект. Считат, че този извод противоречи на съдържанието на предварителния договор и на волята на страните, както и на Решение № 16 от 31.01.2008 г. на ВКС по търг. д. № 649/2007 г., II т.о., в което се приема, че изискването на чл.19, ал.2 от ЗЗД доразвива разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД относно изискването предметът на договора да бъде определен и страните да са изразили съгласие по съществените условия на договора. Сочат, че от анализа на клаузата на раздел II, т. 7 от процесния предварителен договор се обосновава извод, че „страните очевидно са договорили необходимост от допълнителна индивидуализация на обектите с допълнителен анекс и то ПРЕДИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ И УЧРЕДЯВАНЕ БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРАВОТО НА СТРОЕЖ”, както и, че са налице въпроси, по които „страните не са изразили съгласие в предварителния договор, нито в допълнителен анекс към него, а те касаят индивидуализацаията на обектите-предмет на същия. Като е приел обратното съдът е постановил решението си в противоречие с посочения съдебен акт на ВКС. Във връзка с последния въпрос, поставен в изложението, касаторите сочат, че като е приел, „че установеното по делото забавяне от страна на ищцата по отношение на съставянето на Акт обр. 14 не може да се приеме като достатъчно основание за прекратяване на Предварителния договор, упражнено от ответниците, а и в случая не се установява наличието на предпоставките за прекратяване на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД” въззивният съд се е отклонил от задължителната практика, формирана с „Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т.д. № 207/2010 г. , II о. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, където се сочи, че „неизпълнението на задължение по предварителния договор и неизправността на ищеца -купувач не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл.19, ал.З от ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен”.
Ответната страна С. Н. Б., в представен писмен отговор чрез адв. Н. П., взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД; че по делото е установено, че ищцата и ответниците са страни по валиден договор, по силата на който те се съгласили да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж върху поземлен имот, собственост на ответниците, за построяването на четири жилищни сгради с паркоместа, като ответниците си запазили правото на собственост върху идеална част от поземления имот и правото на строеж за Жилище № 1, което следвало да бъде изградено и допълнително индивидуализирано с анекс след изготвянето и одобряването на архитектурен проект. Приел е също, че в предварителния договор страните са уговорили подробно предмета, сроковете за изпълнение, правата и задълженията си. След анализ на доказателствата е приел за установено и това, че в изпълнение на договора, на 20.07.2011г. бил сключен Договор за проектиране между ищцата като възложител и [фирма], по силата на който ищцата възложила на проектанта проектиране във фаза „Технически проект” на „Двуетажна многофамилна жилищна сграда” в процесния имот; на 17.08.2011г. било издадено разрешение за строеж с № 187 на възложителя/собственика/ Г. Х. и С. Н. Б. за обект „Двуетажна многофамилна жилищна сграда в УПИ VІ- 5788, кв. 96 по плана на@@30@ [населено място], влязло сила 02.09.2011г.; че строителните дейности били възложени с договор от 04.09.2011 г. на „М- К.- М. М.”- [населено място]; че на 12.09.2011г. бил сключен и Договор за упражняване на строителен надзор, изготвяне на технически и енергиен паспорт между [фирма] като изпълнител и С. Б., като възложител на строеж – Двуетажна многофамилна жилищна сграда в УПИ VІ- 5788 кв. 96 [населено място], както и, че на същата дата 12.09.2011г. в присъствието на ответника Г. К. и ищцата като възложители, представител на консултант /строителен надзор/ [фирма] и на строителя „М- К.- М. М.” и служител на общинската администрация А.. С., бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа; че на същата дата в присъствието също на ответника Г. К. и ищцата като възложители, представител на консултант /строителен надзор/ [фирма] и на строителя „М- К.- М. М.” и на проектанта арх.Р. Х., бил съставен Протокол за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж, с който било извършено предаване и приемане на одобрения проект на строеж „Двуетажна многофамилна жилищна сграда” в процесния имот, състоящ се от архитектурна част, конструктивна част, проектни части на инсталациите и на разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г., заверена била и заповедна книга от надзорника и били извършени множество строително- монтажни работи; че на 02.11.2012 г. ищцата и строителя сключили допълнително споразумение към договора за строителни дейности, по силата на който изпълнителят следвало да продължи строителните дейности до груб строеж и да извърши довършителните работи, мазилки, замазки и външно саниране. Въззивният съд приел и това, че на 02.11.20012 г. ищцата с нотариална покана, връчена на ответниците на 06.11.2012 г., поканила последните в 7- дневен срок от получаване на поканата, същите да й прехвърлят по нотариален ред правото на строеж върху съответните идеални части от имота и обектите, определени за нея като приемател. С Констативен протокол от 13.11.2012 г. в 14 ч. нотариус Д. Г. удостоверила, че пред нея се явила ищцата, на която бил връчен отговор на нотариалната й покана, съставен около 11 ч. същия ден от ответниците, с който изискали от ищцата предоставянето на цялата строителна документация, свързана с изграждането на обектите. С Констативен протокол № 2/13.11.2012 г. в 14 ч., същият нотариус удостоверил, че не бил сезиран от ищцата за изповядване на сделка за прехвърляне на право на строеж. На 27.11.2012 г. ответниците поканили с нотариална покана ищцата, връчена й същия ден, на 06.12.2012 г. в 11 ч. за сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж. С констативен протокол от 06.12.2012 г. в 11.30 ч., нотариус Д. Г. удостоверила, че в нотариалната кантора се явили страните по делото, като ответниците отказали планираната сделка за отстъпване правото на строеж върху недвижим имот, тъй като издаденото разрешение за строеж страдало от порок – било издадено на името на Г. К. и С. Б., което следвало да бъде поправено преди реализиране на сделката. Нотариусът удостоверил и това, че били представени всички необходими документи, с изключение на данъчна оценка на правото на строеж, което се учредявало и запазвало. На 18.12.2012г. ответникът К. сезирал [община] с искане за поправяне на допуснатата грешка относно посочените възложители в Разрешение за строеж № 187/17.08.2011 г., а на 24.01.2013г. на ищцата било връчено известие за прекратяване на сключения между страните предварителен договор поради несъгласуване на архитектурния проект с ответниците, неподписването му от тях, издаване на строително разрешение на името на ответника Г. К. и ищцата, некачествено строителство, спрени строителни работи и неспазване на крайния срок за построяване на сградите- 19.01.2013 г. На 25.03.2013г. бил съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията „двуетажна многофамилна сграда” с възложители ищцата и ответника К..
При така приетото за установено съдът е обосновал извод, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора – изградила е изцяло и със свои средства, труд и материали, предвидените по КЗСП и одобрен инвестиционен проект процесни жилища с паркоместа, изработила е архитектурен проект, цялата строителна и техническа документация, получила е строително разрешение и за своя сметка е оформила вертикалната планировка, извършила е монолитно строителство. Въз основа на заключението на вещото лице е обосновал и извод, че е налице идентичност на обектите по предварителния договор за учредяване правото на строеж с архитектурния проект, строителното разрешение и построената на място сграда; че извършените СМР са в много добро състояние със степен на завършеност груб строеж още към месец ноември 2012г., че на 25.03.2013 г. бил съставен Акт образец 14 за приемане на конструкцията, а протокол по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ от общинската администрация не е съставен. С оглед изложеното съдът е приел, че процесното правоотношение съществува и искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен, като бъде обявен за окончателен сключеният предварителен договор.
Счел е за неоснователен довода на жалбодателите, че липсва съгласие на страните относно съществен елемент от договора поради липса на допълнителен анекс за индивидуализация на обектите. В тази връзка е посочил, че действително такъв анекс липсва, но не може да се приеме, че в случая липсва индивидуализация на обектите, тъй като съгласно чл. 3 от раздел I от Предварителния договор, обектите са индивидуализирани според изработен инвестиционен проект; че в предварителния договор е достатъчно всяко описание на обещания имот, което с оглед на обстоятелствата и отношенията между заинтересованите при извършването на сделката, го индивидуализира по несъмнен начин, както е в случая, както и, че е установена идентичност на обектите по предварителния договор с одобрения архитектурен проект и построената сграда, както и с издаденото строително разрешение, с които на 12.09.2011г. ответникът К. се е запознал и не е възразил.
Съдът е приел за неоснователно и твърдението на ответниците, че едва на 06.12.2012 г. им станало известно съдържанието на разрешението за строеж, както и, че на тази дата са установили, че за възложител е вписана ищцата вместо ответницата К.. В тази връзка съдът е посочил, че оспорването на подписа на ответника К. не е доказано, същият е бил запознат със съдържанието на строителното разрешение и не е възразил, подписал е и протокола от 12.09.2011г. за откриване на строителна площадка, когато е бил подписан и протоколът за предаване и приемане на одобрения проект и разрешението за строеж. Като е констатирал с оглед данните по делото, че ответниците са възразили срещу съдържанието на строителното разрешение едва след повече от година, когато са правени постъпки за оформяне на сделката за отстъпване на правото на строеж и когато обектът вече е бил пред завършване, че видно от констативните протоколи на нотариуса, същите не са представили данъчна оценка на правото на строеж, което е било в техните задължения и права като собственици на земята, както и, че по делото не се установява с така издаденото разрешение за строеж, правата на ответниците да са били нарушени, е обосновал извод, че именно ответниците се опитват да черпят права от своето неизправно поведение. Приел е също, че установеното по делото забавяне от страна на ищцата по отношение на съставянето на Акт обр. 14, не може да се приеме като достатъчно основание за прекратяване на предварителния договор, упражнено от ответниците, както и, че в случая не се установява наличието на предпоставките за прекратяване на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. Още повече, че известието за прекратяване на договора е отправено след образуване на делото и вписване на исковата молба в Агенцията по вписвания, което дава основание на съда да приеме, че то е направено с оглед нуждите на процеса и по този начин страната се опитва да черпи права от своето неправомерно поведение. В тази връзка е посочил също, че едномесечният срок за изпълнение на задължението на ответниците за прехвърляне правото на строеж върху съответните идеални части от имота и съответните обекти, течащ от одобряване на архитектурния проект и издаване на разрешение за строеж, което влязло в сила от 02.09.2011 г., е изтекъл на 02.10.2011г., но правото на строеж не било прехвърлено без основателна причина. За да приеме това, съдът е отчел, че К. е присъствал на 12.09.2011 г. при съставянето на Протокола за предаване и приемане на одобрения проект за изпълнение на конкретния строеж, с който било извършено предаване и приемане на одобрения проект на строежа, състоящ се от архитектурна част, конструктивна част, проектни части на инсталациите и на разрешението за строеж № 187/17.08.2011 г. като саморъчно е подписал така съставения протокол.
За несъстоятелен е приел и довода на ответниците, че вещото лице нямало нужната квалификация за извършената експертиза, тъй като вещото лице е удостоверило своята компетентност в съдебно заседание с нужното удостоверение. Съдът не е приел за основателен и довода, че правото на строеж вече било упражнено и не може да бъде предмет на сделка. В тази връзка е посочил, че съгласно чл. 181 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК, в което е прието, че с акта на общинската администрация се дава преценка за степента на завършеност на сградата, е обосновал извод, че след като в случая не е съставен констативен протокол по смисъла на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, когато единствено може да се твърди, че една сграда е в груб строеж, то в случая не следва да се приема, че правото на строеж е реализирано. Приел е, че с посочената разпоредба законодателят е посочил крайния момент, до който може да се прехвърля право на строеж и след който трябва да прехвърля право на собственост върху отделните обекти. Посочил е и това, че ТР № 1/4.05.2012 г. на ВКС по ТД № 1/2011 г. на ОСГК, което дава отговор на няколко въпроса, в т. ч. и на въпроса за смисъла на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 от ЗС, не отрича смисъла на разпоредбата на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, която посочва, че завършването на сградата в „груб строеж” се констатира с протокол на общинската (районната) администрация.
Въззивният съд е приел за неоснователен и довода, че липсата на указания относно доказателствената тежест за установяване наличие на удостоверение за степен на завършеност на обекта по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, е довела до постановяване на решение в нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото са събрани доказателства в тази насока.
Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на Протокола за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж от 12.09.2011 г. досежно авторство на К. и по съдържание – че възложителите не са присъствали на тази среща на 12.09.2011г., съдът е приел, че по делото безспорно е установено със заключението на съдебно- графологичната експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от свидетелските показания, че подписът е на ответника Г. К., и че същият е присъствал на посочената среща, на която е извършено предаване и приемане на одобрения проект на строежа и на разрешението за строеж с № 187/17.08.2011 г. със заверка на влизането му в сила. По тези съображения е обосновал извод, че следва да се признае оспорването за недоказано.
При тези мотиви на въззивния съд Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените и от двамата касатори предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, първият поставен макар и не прецизно и не коректно формулиран правен въпрос, би могъл да се счете, че е значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото засяга решаващата воля на съда. Недоказано е обаче основанието за достъп до касационно обжалване по т. 1 на чл. 280 ГПК, предвид приложената съдебна практика, която е неотносима към конкретния правен казус. Същевременно с Тълкувателното решение, постановено по т.д.1/ 2011г. на ОСГК на ВКС, се дават правни разрешения по конкретни въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.67 ЗС – какъв е смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти; от кой момент започва да тече давностният срок по чл.67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на правото на строеж от първоначалния на последващ суперфициар и обусловено ли е упражняването на правото на строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални договори със собственика на земята. С това решение не се дава правно разрешение на въпроса кога сградата се счита изградена на етап „груб строеж”, нито на конкретния поставен от касатора въпрос. Тълкувателното решение не дава правно разрешение и на въпроса за правното значение на протокола по чл.181 ал.2 ЗУТ . Предвид това не може да се обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от касаторите смисъл.
Вторият въпрос на касаторите не обосновава по разбиране на настоящия състав наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е формулиран във връзка с конкретни правни разрешения на съда, а е поставен в контекста на касационни оплаквания за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на доказателствата, които са неотносими към производството по чл.288 ГПК и подлежат на преценка във втория стадий на касационното производство, в случай, че решението бъде допуснато до него. Отсъствието на общата предпоставка освобождава съда от задължението да се произнесе по поддържаната допълнителна такава от касаторите.
Последният въпрос на касаторите също не обосновава по разбиране на настоящия състав наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въпросът е формулиран общотематично, а не във връзка с конкретни правни разрешения на съда, при това в контекста на касационни оплаквания за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на доказателствата, които са неотносими към производството по чл.288 ГПК и подлежат на преценка във втория стадий на касационното производство, в случай, че решението бъде допуснато до него. По същество касаторите изразяват несъгласието си с извода на съда, че договорът не е прекратен, а валидно обвързва страните. На следващо място същите не са обосновали и в какво се състои твърдяното противоречие на въззивното решение с правните разрешения, дадени с приложеното решение. В случая с оглед приетото, че предварителният договор не е прекратен и валидно обвързва страните, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, формирана с този съдебен акт.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касаторите не се следват, но същите следва да заплатят на ответната страна сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени с представения договор за правна помощ такива в размер 1200лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 на Окръжен съд [населено място], постановено на 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 40/2014г.
ОСЪЖДА Г. Х. К. и Н. М. Б.- К., двамата от [населено място], да заплатят на С. Н. Б. от [населено място], сторените в настоящото производство разноски в размер 1200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: