О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 18.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2762/2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. М. И. и И. И. И. чрез пълномощник адв.Р. М. срещу решение от 07.03.2016 г. по гр.д.№16/2016 г. на Окръжен съд-Монтана.
Ответниците по касационната жалба В. И. М. и М. И. М. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника на първата от тях адв.М. М. я оспорват.Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежни страни ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.10.2015 г. по гр.д.№70165/2015 г. на Районен съд-Монтана. С него е уважен предявеният от ищците- ответници по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развален сключения между техния баща и наследодател И. М. И. , б.ж. на [населено място], починал на 16.02.2015 г. и касатора И. И. И., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот.акт № 101, т.ІV, рег.№3940, дело № 181/2003 г. на нотариус рег.№ 113 и са присъдени разноски. Договорът е сключен по време на брака на двамата касатори. Негов предмет е упи пл.№ 285, кв.48 по плана на [населено място],състоящ се от 1055 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 66,80 кв.м., лятна кухня, сайвант и гараж.Прието е ,че касаторът И. поел задължение да осигури на прехвърлителя спокоен и сносен живот, гарантирайки му грижи във връзка с болестното му състояние,храна,отопление, осветление, било лично или чрез родителите му.От медицинската документация е установено,че той е страдал от хроничен нефрит и в продължение на повече от 24 години е бил на хемодиализа, има и други придружаващи заболявания.Преди да почине постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в тежко общо състояние с некротични промени в областта на лявата китка.Живял сам в дома си, а касаторите- в [населено място]. Имал нужда от помощ и обгрижване ежедневно. Въз основа на показанията на свид.Ж. въззивният съд е приел, че тя го превързвала, купувала му храна и лекарства.Касаторите и родителите на първия от тях не полагали никакви грижи за прехвърлителя. Свид.И. му купувал дърва,плащал сметките. Според този свидетел продавачът сам със собствената си кола отишъл в болницата в София и след кончината му я открили на паркинга. Не са кредитирани показанията на родителите на касатора, като заинтересовани и тъй като оказваните от тях грижи са преценени като епизодични. Касаторите се бранили с възражение за недопустимост на иска, тъй като правото да се иска разваляне на договора било лично и единствено продавачът имал възможността да го упражни. Въззивният съд, в съответствие със задължителната и постоянна съдебна практика е приел, че наследниците на прехвърлителя разполагат с процесуалната възможност да предявят иск за разваляне на договора, в съответствие с притежаваните от тях дялове от прехвърления имот. Намерил е, че задължението по договора следва да бъде изпълнявано системно и непрекъснато ,съответно на нуждите на прехвърлителя, че престирането от време на време на грижи и храна не означава точно изпълнение и че доказателствената тежест е върху тях.Направил е извод,че е налице съществено неизпълнение , поради неделимостта на задължението, макар и в някои моменти да е било изпълнявано. Направил е обобщаващ извод,че договорът следва да бъде развален.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че въззивното решение противоречи на решение на състав на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1534/2009 г.,ІV г.о., според което изпълнението на задължение за издръжка и гледане, което не е детайлно уговорено, се определя от нуждите на кредитора; ако престираното е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, то неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Намират противоречие и с решение по гр.д.№5524/2007 г., ІІ г.о.,според което, за да прецени дали е налице неизпълнение, съдът следва да прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК считат,че е налице материалноправен въпрос, който не е изследван в производството по делото, а именно, че договорът за издръжка и гледане, сключен от наследодателя с трето лице, има за цел да замести неполагани грижи от наследниците, които предявяват иска. Съдебната практика е създала дисбаланс между правата на наследниците и длъжника по договора. Неглижиран е фактът, че наследникът не е изпълнил своите морални и законови задължения да полага грижи за наследодателя. Поддържат, че е налице отклонение от принципа, закрепен в чл.5 ГПК при липса на закон, решението да се основава на основните начала на правото и на морала.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая във връзка с поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторите не са направили и опит да формулират правен въпрос, а са изложили становището си за допуснати процесуални нарушения и наличие на противоречие с цитирани от тях решения на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи,че само първото от тях, като постановено по реда на чл. 290 ГПК представлява задължителна съдебна практика и чрез него може да се докаже това допълнително основание. Второто решение представлява съдебна практика и чрез него може да се докаже допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , според разясненията в т.2 от цитираното ТР. Посочената съдебна практика трябва да бъде приложена, да е налице пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи , да е направен подробен анализ на приетото в решенията и в какво се изразява противоречието между тях. Всичко това не е сторено. Липсва правен въпрос и във връзка с поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК- такъв не е формулиран, направено е само твърдение относно целта на договора за издръжка и гледане. Освен това е заявено, че въпросът не е изследван в производството. Общо основание за допустимост е въпрос, произтичащ от решаващите изводи на въззивния съд, а не такъв ,който касаторът счита за важен, но по който липсва произнасяне.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като не е поставен обуславящ правен въпрос.. Касационният съд не е длъжен и не може да го изведе въз основа на твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба . Съгласно разрешенията в цитираното ТР липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото отсъства и в настоящето приложение е достатъчно за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи че липсва аргументация и относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез обсъждане наличието на практика, формирана при неточно приложение на закона, на практика на съда, която не е актуална с оглед промяната на обществените условия и законодателството, а при твърдение за липса на съдебна практика- чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. В този смисъл са разясненията в т. 4 от цитираното ТР, които касаторите не са съобразили при изготвяне на приложението към касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.03.2016 г. по гр.д.№16/2016 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: