О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 08.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4323/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. А. , подадена чрез адв.М. от АК – [населено място], срещу въззивно решение №151 от 16.04.2013г. на Смолянски ОС, постановено по в.гр.д.№ 123/2013год. С това решение е потвърдено решение №59 от 07.02.2013г., постановено по гр.д. № 1566 по описа за 2012г. на РС – [населено място], с което са отхвърлени предявените от М. Л. А. против Професионална гимназия по туризъм [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 65/ 01.10.2012г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата съгласно чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, утвърден списък-Образец № 1 за учебната 2012/2013 г. и утвърдено структурно щатно разписание, в сила от 01.10.2012 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по биология”; за осъждане на ответната гимназия да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 3240 лева за периода от шест месеца, считано от уволнението – 01.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по въпроса “дали с оглед разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ- изсикуемото се съгласно чл.10 т.3 от Колективния трудов договор –„предварително становище”на синдикалната организация –следва да се разбира като „предварително съгласие””. Основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се поддържат с оглед твърдението, че според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, същият се разрешава противоречиво от съдилищата, както и поради това, че произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се също, че вследствие неправилен анализ на доказателствата и неправилно приложение на закона съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, че в случая не е налице закрилата по чл.333 ал.4 КТ, тъй като в К. е предвидено предварителното вземане на становище, а не на съгласие на синдикалната организация. Според касатора съдът не е съобразил, че думите становище и съгласие са синоними и поради това е обосновал неправилен извод. Позовава се на съдебни актове на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, от обхвата на задължителната за съдилищата практика, в които е прието, че независимо, че в Колективния трудов договор е употребен израза „предварително становище” на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Позовава се и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че закрилата по чл.333 ал.4 КТ е налице само когато в К. е предвидена клауза преди уволнението да се вземе съгласието на синдикалната организация, но е когато е предвидено предварителното вземане на мнението или становището на същата. В тази връзка се позовава и на решения на ВКС и на С. окръжен и Смолянски районен съд, в които въпросът е разрешен противоречиво. В изложението касаторът поддържа и това, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради наличието на противоречива практика и необходимостта същата да бъде уеднаквена.
Ответната страна взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски в размер 150лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел, че заповедта е мотивирана; че е налице реално съкращаване на щата; че работодателят не е имал задължение да извърши подбор преди уволнението на ищцата, тъй като заеманата от нея длъжност „учител по биология“ е една единствена длъжност в щатното разписание за учебната 2011/2012 г. като обстоятелството, че същата има правоспособност и за учител по химия, след като не е заемала длъжността учител по химия, по никакъв начин не задължава работодателя да прави подбор с учителя, заемащ длъжността учител по химия; че по делото е безспорно, че работодателят съобразно нормата на чл. 333 ал. 4 от КТ е изискал от синдикалната организация съгласие за уволнението на ищцата, като синдикалната организация е депозирала становище, че не дава съгласието си за съкращаването й; във връзка с последния извод съдът е посочил, че в случая ищцата не се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 от КТ, тъй като със закрилата по чл. 333 ал. 4 от КТ се ползват работници и служители, членове на съответната синдикална организация, когато такава закрила е била уговорена в К. и то по начина, регламентиран в чл. 333 ал. 4 от КТ – страните по договора изрично да са уговорили необходимостта от предварително съгласие, а не становище на съответния синдикален орган.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е формулирал изрично материалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора , но не е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, доколкото съдът изрично е приел в решението си, че въпреки становището му за неприложимост на закрилата по чл.333 ал.4 КТ към процесния случай , то по делото е безспорно установено, че преди уволнението работодателят е изискал предварително съгласие за уволнението от синдикалната организация. Поради това така поставен въпросът не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не са налице и специфичните предпоставки за достъп до касация, поддържани от касатора. Това е така защото наличието на противоречива практика по правен въпрос не винаги е основание за допускане на касационно обжалване . Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика – както в практиката по конкретни дела, така и в задължителната практика по чл. 290 ГПК, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение както е в процесния случай. Към настоящия момент е прието тълкувателно решение № 4/ 17 .ХІІ. 2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГК на ВКС , с което противоречията в задължителната практика по въпроса за правните последици, ако в колективен трудов договор /К./ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, са преодолени. Съгласно последното ако в клауза на колективния трудов договор /К./ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Въззивното решение не противоречи на така приетото от ОСГК на ВКС.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 150лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №151 от 16.04.2013г. на Смолянски ОС, постановено по в.гр.д.№ 123/2013год.
ОСЪЖДА М. Л. А. да заплати на Професионална гимназия по туризъм [населено място] деловодни разноски в размер 150лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: