О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр. София, 21.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. д. № 637/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 290 от 02.08.2012 г. по гр. дело № 1059/2011 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение.
Ответниците М. М. Н. и Г. Г. Н. не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 290 от 02.08.2012 г. по гр. дело № 1059/2011 г., състав на първо гражданско отделение, гражданска колегия на ВКС оставя без разглеждане касационната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решението от 21.07.2011 г. по гр. дело № 175/2011 г. на Окръжен съд – [населено място], граждански състав. Съображенията, отразени в мотивите на цитираното определение, с които е обоснована процесуална недопустимост на касационната жалба са следните: с обжалваното въззивно решение е отхвърлен иск, предявен от [фирма], [населено място] против М. М. Н. и Г. Г. Н. с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 358 кв.м. от недвижим имот, съставляващ УПИ ХХХVІІІ, пл. № 50 в кв. 2 по регулационния план на [населено място] от 1986 г., целият с площ от 2150 кв.м.; данъчната оценка на имота е 18656.60 лв., а предмет на иска за ревандикация са били първоначално 240 кв.м. от урегулирания поземлен имот, а след изменение на размера на иска – 338 кв.м.; цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е 3106.50 лв.; с изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 г. са изключени от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Неоснователно е оплакването за неправилно определяне цената на иска. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В съответствие с приложеното удостоверение, издадено от [община] на 12.11.2010 г. и представено при първоинстанционното разглеждане на спора ВКС е констатирал, че цената на иска с оглед вида на търсената защита е данъчната оценка върху претендираната част от имота. Цената на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е данъчната оценка, а ако няма такава пазарната цена на вещното право, заявено от ищеца като негово с исковата молба, което формира и спорния предмет. Ищецът е въвел процесуално след изменение размера на иска, допуснато с определение от 08.03.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на Районен съд – [населено място] претенция по чл. 108 ЗС, предмет на делото, по която са постановени решенията на първата и втората съдебни инстанции и която е за ревандикиране на 358 кв.м. от описания по – горе имот. Цената на иска правилно е определена въз основа на данъчната оценка върху претендирания имот, тъй като върху него е заявеното от ищеца право на собственост, което е оценимо по реда на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК. Същата разпоредба има предвид вещните права върху претендирания имот. Останалата част от имота не е предмет на претендираното право, съответно не е част от спорния предмет на делото и за това не може да се включва в данъчната оценка, съставляваща база за определяне цената на иска. Релевантен за цената на иска е обема на спорното право, а не целия имот. Съображението на частния жалбоподател, че процесната част няма самостоятелен статут не обосновава становището му за определяне цената на иска по данъчна оценка на целия имот, защото релевантен за цената на иска е обема на спорното право, а не целия имот.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение правилно е установил размера на цената на иска и обосновано е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 290 от 02.08.2012 г. по гр. дело № 1059/2011 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: