О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 01.04.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1154/2012 година
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба М. В. Ц. за отмяна на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 293/14.06.2012г. по гр. дело № 229/2012г. на ВКС, IV-то гр. отд., с което след отмяна на решението на Пазарджишки окръжен съд № 469 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 780/ 2011 г. са отхвърлени предявените от М. В. Ц. против [община] искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 630/ 16.08.2010 г. на кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Строителство и контрол по строителството” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 575,86 лв., като М. В. Ц. е осъдена да заплати на [община] на основание чл.78 ал.3 от ГПК 750 лв. разноски по делото.
Поддържаното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК . Искането за отмяна е основано на твърдението за неправилност и необоснованост на решението, за формиране на решаващите изводи при непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по молбата за отмяна [община] взема становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждането на разноски.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които според него следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл – предвид изричното изискване на разпоредбата новите обстоятелства или писмени доказателства да са от решаващо значение за делото, не представляват основание за отмяна обстоятелствата и доказателствата, които дори и да са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но които даже и да бяха били релевирани своевременно пред съда, не биха могли по никакъв начин да променят неговите решаващи изводи и крайния резултат, постановен с атакуваното решение.
В случая от изложеното в молбата за отмяна, съдът приема, че същата е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но в изложението липсват фактически твърдения, които да обосноват извод за наличието на този фактически състав.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства за тях. В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недопустима.
В заключение производството по молбата за отмяна на заявеното основание е недопустимо, поради отсъствието на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Въведените в молбата твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, в частност по т. 1 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, поради което молбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна направените разноски за настоящото производство в размер на 150лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. В. Ц. за отмяна на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 293/14.06.2012г. по гр. дело № 229/2012г. на ВКС, IV-то гр. отд.
ОСЪЖДА М. В. Ц. да заплати на [община] направените разноски за настоящото производство в размер на 150 лева.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: