О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1524/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Т. М., чрез процесуалния й представител адв. д-р Р. П., срещу решение № 280/07.12.2012 г. по гр.д.№580/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. Н. М., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Д. М., оспорва жалбата.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1073/25.10.2011 г. по гр.д.№4825/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка установителен иск по чл.26 ал.2 пр.2 и 3 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на съгласие и евентуално поради липса на предписана от закона форма на упълномощителната сделка , оформена с пълномощно рег.№ 6709/ 08. 12. 2008 г. на нотариус рег.№ 403 на Нотариалната камара. Упълномощителите са били съпрузи, пръв от тях е починал съпругът, който съставил саморъчно завещание в полза на съпругата си.Касационната жалбоподателка е нейна универсална наследница по завещание.С процесното пълномощно ответникът по касационната жалба е упълномощен за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти, представляващи земеделски земи, собственост на упълномощителите.Нотариалното удостоверяване на подписи и съдържание е извършено извън кантората на нотариуса, чрез полагане на отпечатъци от десните им палци , поради старост и невъзможност за подписване. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че отпечатъците са иззети с насилие, което е обусловило отхвърлянето на основния иск. Разглеждайки евентуалния иск е счел, че упълномощителите са били грамотни, но към датата на нотариалната заверка, поради болест не са били в състояние да се подпишат.Съпругът е бил лежащо болен и в невъзможност да положи дори подпис.Съпругата не е била в състояние да изпише трите си имена, тъй като била в тежко психично състояние, преживявайки заболяването на съпруга си , починал след два дни. Въззивният съд е обсъдил назначените дактилоскопни експертизи и възприемайки заключенията им е приел, че пръстовите отпечатъци, положени от името на починалия упълномощител в пълномощното и декларациите са от едно и също лице.Същите изводи е направил и за пръстовите отпечатъци от неговата съпруга . Приел е ,че нейните отпечатъци в пълномощното и в други представени документи-рецептурна книжка, амбулаторна карта и билети, са негодни за използване поради обработването им с химически проявител. Въззивният съд е намерил, че при тези обстоятелства упълномощаването попада в хипотезата на чл.579 ал.2 пр.2 ГПК и че исковете са неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че са налице всички основания по чл.280 ал. 1 т.т.1- 3 ГПК за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване.Извежда следния материалноправен въпрос, съответно уточнен от съда: нищожно ли е по смисъла на чл.576 вр.чл.579 ал.1 пр.2 и ал.2 и чл.189 ал.1 ГПК нотариалното удостоверяване, когато участващото лице е грамотно и може да се подпише, но не е в състояние освен подписа да изпише и трите си имена и при това положение без да се е подписало, положи само отпечатък от десен палец.Излага аргументи, че изискването за изписване на трите имена е въведено с чл.579 ал.1 изр.2 ГПК , а в ал.2 е уредена хипотезата за поставяне на отпечатък поради неграмотност или недъгавост. В аналогичната разпоредба в ГПК /отм./ -чл.475 ал.1, е липсвало изискване за изписване на имената, то е въведено с оглед гарантиране идентификацията на лицето, чийто подпис се удостоверява. Намира, че различните хипотези са свързани с обстоятелствата, че е възможно едно лице да е неграмотно, но да може да се подписва или да е грамотно , но по някаква причина да не може да изпише имената си. Счита, че в случая следва да се даде отговор дали е законосъобразно лицето да положи подпис, а нотариусът да отбележи причината, поради която не е изписал имената си или е достатъчно да положи отпечатък от десен палец, а нотариусът да посочи причината, поради която не е положен подпис и изписване на имената.Намира, че ако въззивният съд беше отговорил на този материалноправен въпрос, щеше да стигне до обратен извод досежно основателността на иска.Твърди, че казусът е решен в противоречие с практиката на ВКС, че е решаван противоречиво от съдилищата, като цитира решения отнасящи се до различни случаи на полагане на отпечатък вместо подпис , но без връзка с поставения въпрос. Намира, че произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона, във връзка с посоченото по-горе изменение в ГПК.
Така изведеният от касационната жалбоподателка въпрос няма връзка с правните изводи на въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение не е изразено становище по него.Самата тя твърди, че ако му е бил даден отговор, изходът от делото би бил различен. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК – т.1 , той следва да е във връзка с дадените правни разрешения от въззивния съд.За да бъде обосновано наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване, формулираният от жалбоподателя въпрос трябва не просто да е във връзка с предмета на правния спор, но и да е обусловил правната воля на съда, с дадени от него конкретни разрешения по него. Жалбоподателката не е изпълнила задължението си да постави такъв във връзка с изводите в обжалваното решение.Цитирани са съдебни актове , без да е извършена съпоставка между правните разрешения дадени в тях и тези на въззивния съд, за да се отрази, в какво намира противоречивото произнасяне. Поради това не може да се приеме, че са налице допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.Не е обосновано и приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, след като не е налице общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.2 ГПК трябва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба разноски в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280/07.12.2012 г. по гр.д.№ 580/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Т. М. да заплати на М. Н. М. сумата 300/триста/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: