O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 07.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от първи юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 2531/2016 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15120/04.02.2016 г. от Н. Г. М., приподписана от адв. доц. д-р Г. В., срещу определение № 2397/26.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 674/ 2016 г. на Софийски градски съд.
Касаторът поддържа, че не е работил по трудово правоотношение, а въз основа на договор за възлагане на управление. Намира, че независимо от това заповедта за освобожаването му е следвало да му бъде връчена, че протоколът въз основа на който тя е издадена не е подписан от министъра и няма изходящ номер. Иска обжалваното определение да бъде отменено.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , изготвено след като му е дадена допълнителна възможност за това , касаторът поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага съображения, че договорът за възлагане на управление не е трудов , с него се уреждат отношенията между дружеството и неговия управител.Гражданскоправният му характер налага по отношение на него да се прилага ЗЗД и ТЗ, а не трудовото законодателство. Отново посочва, че заповедта за освобождаване не е коректна и не му е връчена .
Ответникът по частната касационна жалба Министерство на земеделието и храните в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Г., я оспорва. Не претендира разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 30.10.2015 г. на Софийски районен съд, І г.о., 113 състав по гр.д.№6742/2015 г. С него е върната подадената от касатора искова молба вх. 1972/11.02.2015 г. в частта по предявените срещу Министерство на земеделието и храните и „Система за агропазарна информация“-ЕООД искове с правна квалификация чл. 344 т.1-т.3 КТ и е прекратено производството по делото в тази част, поради тяхната недопустимост. Въззивният съд е приел , че той не е заемал съответната длъжност при условията на трудово правоотношение, тъй като с договор за управление от 29.09.2011 г. му е възложено управлението на дружеството, както и че условие за допустимост на иск по КТ е наличието на трудово правоотношение между страните.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, по който е налице произнасяне, за който счита, че е включен в предмета на делото и който е обусловил решаващите изводи в атакувания съдебен акт.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, неформулирането на правен въпрос при излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол. Правният въпрос представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която се проява като такава чрез кумулативна даденост с една от трите посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 280 ГПК специални предпоставки. Не е в правомощията на ВКС, въз основа на изложеното в жалбата и приложението да го формулира . Допустимо е редактиране или уточняване въпроса, но след като такъв поставен от страната, а тя не го е сторила. Касаторът се е задоволил да посочи, че е налице произнасяне материалноправен или процесуално правен въпрос, но какви са те от изложението му не става ясно. Не е аргументирано и поддържаното специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Неговото обосноваване не може да стане само с възпроизвеждане на законовата разпоредба. То няма как да бъде доказано без да е формулиран въпрос, тъй като именно формираните правни изводи на въззивния съд по него трябва да бъдат разгледани в светлината на твърдяната хипотеза по чл.280 ал.1 ГПК. Когато основанието по т.3 се поддържа /вероятно това е така, след като не е приложена съдебна практика , за която да се обосновава неправилност и необходимост от промяна/ при липса на съдебна практика, касаторът трябва да посочи коя е правната норма, чието тълкуване иска, поради нейната неяснота, непълнота или противоречивост. Всичко това не е сторено. Само ако счете, че са налице условията за селектиране на жалбата, касационният съд може да се занимае с оплакванията за нарушения по чл.281 т.3 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2397/ 26.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 674/ 2016 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: