О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 24.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 7472/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. А., приподписана от адв.Р. Д., срещу решение №1293 на Софийски апелативен съд, постановено на 27.06.2013г. по в.гр.д.№ 4773/2012г., с което е потвърдено решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 15 състав, постановено на 01.11.2012г. по гр. дело № 652/2012г. С последното е отхвърлен предявеният от С. Х. А. против [фирма] иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на сумата 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от извършени спрямо него от служители на ответника противоправни деяния.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че : “ Решението по дело №4773/2012г. на 4-ти състав на САС е противозаконно, в противоречие с практиката на върховния касационен съд и съдилищата, от значение е за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.Освен това въззивният съд се произнася неправилно по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от решаващо значение за изхода на делото”. В останалата част от изложението си касаторът преповтаря по същество касационната жалба като пространно излага оплакванията си за допуснати от съда “процесуални и материалноправни нарушения”. Твърди, че съдът неоснователно е отказал да приеме относими към изхода доказателства, игнорирал е представени доказателства, като не е коментирал същите, не е изложил мотиви по всички релевантни факти и обстоятелства, повърхностно е разгледал спорното право и е обосновал грешни изводи. Представя към изложението си доказателства, касаещи съществото на спора, преписи от съдебни протоколи по първоинстанционното и въззивното производство, както и становище на Висшия адвокатски съвет по т.д. №5/2013г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна не представя представен писмен отговор и не взема становище по жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД – ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди поради следните две увреждания, твърдени от него – извършено спрямо него от служители на ответника престъпление и като последица – загубване на заведено от него административно дело по ЗЗЛД. Приел е също, че наличието на престъпление се установява или с влязла в сила присъда, или при условията на чл.124, ал.5 от ГПК; че такова установяване в настоящото производство не е проведено; че не се установява и твърдението, че резултатът по административното дело, водено срещу [фирма] е отрицателен за ищеца, тъй като от приетите по делото копия от решения се установява, че същото е върнато за ново разглеждане от АССГ и няма данни за резултата по това дело. След анализ на доказателствата е приел, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД, тъй като не е доказано противоправно деяние, действително настъпили вреди и причинна връзка между тях .Съобразно изложеното е обосновал извод, че в процесния случай не е доказано наличието на нито една от кумулативните предпоставки, включени във фактическия състав, при който възниква отговорност за вреди по чл.49 във връзка с чл. 45 ЗЗД .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Изложил е единствено доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, собствения си анализ на доказателствата и несъгласието си с фактическите и правни изводи на въззивния съд, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. В процесния случай не са изложени и никакви съображения относно наличието на специфичните предпоставки по точки 1, 2 и 3 на чл.280 ГПК – не са посочени конкретни съдебни актове от обхвата на задължителната или каузалната практика, нито е обосновано наличие на противоречие на въззивното решение с правни разрешения по такива актове, не е обоснована и тезата, защо произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1293 на Софийски апелативен съд, постановено на 27.06.2013г. по в.гр.д.№ 4773/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: