О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 10.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1035/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез юрисконсулт Б.М., срещу решение на Софийски градски съд №5814 от 29.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 583/2011г., с което е потвърдено Решение от 30.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 10947/ 2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав. С последното са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявените от [фирма] срещу З. Б. Л. искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5020.56 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода м. март 2004 г.- м. август 2008 г., за топлоснабден имот на адрес: [населено място], жк „Надежда І”, [жилищен адрес] ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, и сумата 1 178.99 лв.- лихва за забава за периода 01.05.2004 г.- 08.10.2008 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 33201/ 2008 г. на СРС, 33 състав.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд е основал решението си неправилния извод, че ответникът не е потребител на топлинната енергия, защото ищецът не е доказал, че последният е собственик на топлоснабдения имот. Посочва и това, че съдът недопустимо е разширил предмета на спора като е въвел нов предмет – за собствеността на имота, което е процесуално нарушение и е недопустимо. Във връзка с това сочи, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на ВКС, ІІ ГО, решение №176 от 3.11.2010г. по гр.д.№118/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение №89 от 15.07.2009г. по т.д.№700/2008г. на ВКС, І ТО, и решение №507 от 22.01.2013г. по гр.д.№1557/2011г. на ВКС, ІV ГО. В тези решения е прието, че отклонението от диспозитивното начало обосновава недопустимост на решението – съдът дължи произнасяне по точно предявения иск в обема на търсената защита.
Ответната страна З. Б. Л. в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е констатирал съвпадане на фактическите си и правни изводи за недължимостта на процесните главни и акцесорни вземания от ответника по иска с направените такива от районния съд. Счел е след анализ на доказателствата, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост /в която същият се намира/ е била присъединена към топлопреносната мрежа през 1976 г. ; че видно от приложения от ищеца Констативен протокол от 3.01.2009 г. – абонатите в процесната сграда – ЕС, не са преминали към система за дялово разпределение на топлинната енергия; че съобразно действащата през исковия период нормативна уредба, съдържаща дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди”- § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, в сила от 2003 г./, това е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си; че съгласно § 1, т.13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност- ЗЕЕЕ /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците или наемателите на жилища, които използват топлинна енергия за отопление, вентилация и битови нужди и съответно физически или юридически лица, които получават топлинна енергия от енергийно предприятие и ги използват за собствени нужди; че в процесния случай по делото липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е бил или е титуляр на вещни права върху процесния апартамент, респ. че е негов собственик или ползвател, а също и такива, че е бил наемател на имота /с оглед твърденията на ищеца, че е заварен абонат от 1976 г./. Приел, че признание в този смисъл не е направено по делото от страна на ответника, поради което и не може да се приеме, че същият е имал качеството на потребител на доставяна от ищеца през процесния период от м.03.2004 г. до м.08.2008 г. топлинна енергия. Въззивният съд е приел и това,че сами по себе си приложените от ищеца фактури не са годни да установят този правно – релевантен факт. Независимо, че на името на ответника е била открита партида /аб.№ 144826/ при ищеца, без да е установено основанието за това /приложените фактури и извлечение от сметка нямат доказателствена стойност за установяването на това обстоятелство/, не може да се приеме в случая, че същият е бил собственик или ползвател на имота през процесния период. Обосновал е извод въз основа на изложеното, че при липса на дължимото от ищеца пълно главно доказване на правопораждащите факти, обуславящи спорните по делото права, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, а именно, че ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, респ. че между страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Съдът е приел също, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ; че тя е производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл.182 ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване; че редовността на счетоводните книги не се предполага, а следва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях, като пропускът на ответника да оспори редовността на книгите не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Съобразно изложеното е обосновал извод, че не може да основе решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка и на извършената въз основа на тези изходящи от него счетоводни документи съдебна експертиза. С оглед на това е обосновал извод за неоснователност на иска и поради това, че ищецът не е осъществил пълно доказване на твърденията си за доставена на ответника топлинна енергия в посочения обем , както и на размера на следващата се от ответника сума за топлоенергия, поради липсата на доказателства, установяващи качеството на топломера в абонатната станция на годно измервателно средство, което да е надлежно сертифицирано и вписано в Държавния регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, а твърди , че съдът недопустимо е разширил предмета на спора като е въвел нов предмет – за собствеността на имота. По същество този довод е оплакване за недопустимост на съдебния акт. Действително съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост или нищожност на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като се е произнесъл по въпроса за собствеността на имота без същият да е въведен от страните като част от спорното право. Този довод е необоснован. Съдът не е въвел нов предмет на спора и не се е произнесъл с акта си по въпроса за собствеността на процесния имот. Съобразявайки изложените в исковата молба доводи на ищеца, че ответникът е потребител защото е собственик на имота, становището на ответника, че оспорва изцяло твърденията по исковата молба, липсата на доказателства, които да установяват , че ответникът е собственик, ползвател или държател на имота, както и липсата на доказателства, които да обосноват несъмнен извод за наличие на твърдяната облигационна връзка между страните, съдът е обосновал извод, че не е доказано в процеса ответника да е потребител на топлинна енергия. Предвид изложеното не може да се обоснове извод за недопустимо разширяване предмета на спора, респективно за недопустимост на съдебния акт. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на съдебния акт.
В останалата част от изложението си касаторът обосновава искането си за допускане до касационно обжалване с оплакването си за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, но преценката на тези оплаквания е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не е налице обща предпоставка за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание, а при отсъствие на последната не се дължи произнасяне по наличието или не на специфичната такава. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Софийски градски съд №5814 от 29.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 583/2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: