О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 08.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 7120/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. С., представлявана от адв.Т., срещу определение на Ямболски окръжен съд № 268/ 07.10.2013г. по в.ч.гр.д.№ 367/ 2013 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 855/ 26.08.2013г. постановено по гр.д.№ 27/2013г. по описа на Елховски районен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с въпроса : налице ли е редовно връчване на съобщението в случаите, в които връчителят е удостоверил грешна дата на действителното получаване на съобщението от адресата,като с последващо удостоверение, изходящо от него, удостоверява датата, на която книжата действително са връчени на адресата. Обосновава наличието на основанието с оплакването си за неправилност на определението, тъй като въззивният съд не е преценил всички събрани доказателства – изходящо от връчителя удостоверение, в което последният е удостоверил, че е посочил грешна дата на връчване на съдебните книжа, следствие на което са формирани неправилни крайни изводи. В изложението си касаторът сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се състои в това, че “ямболски окръжен съд е счел, че връчването на съобщението на жалбоподателката вместо на нейния адвокат по делото е редовно, въпреки, че е извършено в нарушение на чл.39 ГПК”. Твърди, че точно в обратния смисъл са приложените към изложението определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Ответната по жалбата страна [фирма] [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да върне подадената въззивна жалба вх.№ 1662/23.08.2013г. срещу решението, постановено по гр.д.№ 27/2013г., ЕРС е счел, че жалбата е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК. Съдът е приел, че този срок е започнал да тече от 05.08.2013г., когато решението по делото е връчено на ответницата и е изтекъл на 19.08.2013г., а подадената от страната въззивна жалба е изпратена по пощата след изтичане на срока – на 21.08.2013г.
За да потвърди този резултат въззивният съд е приел, че съгласно чл.42,ал.1 ГПК, връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. При връчване чрез община или кметство, служителите им са връчители, които с подписа си удостоверяват датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването – чл.44,ал.1,изр.първо ГПК. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението – чл.44,ал.1,изр.четвърто ГПК. На основание чл.44,ал.4 ГПК разписката, удостоверяваща връчването от служител на общината или кметството, се връща в съда веднага след съставянето й. Тази разписка, удостоверяваща връчването от длъжностно лице от общината или кметството с възложени му от държавата удостоверителни функции, съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти. В разглеждания случай връчването на съобщението до ответницата, с приложеното към това съобщение първоинстанционно решение, е извършено от кметския наместник на [населено място], който е удостоверил с подписа си и печата на кметството , че е връчил решението лично на ответницата на 05.08.2013г. Счел е, че изготвеното от кметския наместник на [населено място] удостоверение, което е представено пред въззивната инстанция, не удостоверява законосъобразно връчване на посочената в този документ друга дата, различна от посочената в разписката, приложена по първоинстанционното дело.
При тези мотиви на въззивната инстанция съдът приема следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В изложението за допустимост на касационното обжалване първият формулиран от касатора въпрос е : налице ли е редовно връчване на съобщението в случаите, в които връчителят е удостоверил грешна дата на действителното получаване на съобщението от адресата,като с последващо удостоверение, изходящо от него, удостоверява датата, на която книжата действително са връчени на адресата. Такъв въпрос не е правно разрешаван от въззивния съд, поради което и липсва правно разрешение, което да стои в основата на решаващите изводи на съда. Така поставен, въпросът не е и правен, тъй като по същество касаторът привързва въпроса си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото, и към оплакванията си за неправилност и необоснованост на акта. Такъв е и вторият поставен въпрос , който според касатора се състои в това, че “ямболски окръжен съд е счел, че връчването на съобщението на жалбоподателката вместо на нейния адвокат по делото е редовно, въпреки, че е извършено в нарушение на чл.39 ГПК”. Това е така защото въпросът е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Така поставен въпросът не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Ямболски окръжен съд № 268/ 07.10.2013г. по в.ч.гр.д.№ 367/ 2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: