О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 16.04.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №159/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Т., срещу решение на Окръжен съд [населено място], постановено на 28.06.2013г. по в.гр.д.№ 306/2013г., с което е потвърдено решението от 27. 02. 2013 г. по гр.д.№ 2820/2011 г. на Кюстендилския районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора обективно кумулативно съединени искове против ответниците В. В. А. и Т. Х. Г. – А. с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за причинените му имуществени вреди – претърпени загуби, в следствие на неоснователно задържане и съвместно ползване на собствения на дружеството лек автомобил марка ”Пежо” модел “307 BK XS” с рег.номер С 2654МВ, в периода от месец септември 2007г. до настоящия момент, и по чл.86 ЗЗД, в това число: 6 000 лева, представляващи заплатена на 26.11.2008г. цена за закупуване на употребявано моторно превозно средство с марка “Нисан” модел “В. К.” с рег. [рег.номер на МПС] ; 85.00 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. такса за регистрация на закупения автомобил в Сектор “ПП-КАТ”- [населено място], включваща и 7.00 лева банкова комисионна; 11.40 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. такса за извършване на технически преглед на МПС от [фирма]; 195.00 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. еко-такса за МПС, включваща и 5.00 лева банкова комисионна; 500.00 лева, представляващи общия сбор на заплатени от дружеството през месец декември 2008г., месец декември 2009г. и месец декември 2010г. застрахователни премии по сключени задължителни застраховки “Гражданска отговорност”, както и 20.00 лева, представляващи общия сбор на заплатения от дружеството данък “Превозни средства” за 2009г., 2010г. и 2011г. за закупения автомобил марка “Нисан”, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2011г. до окончателното изплащане ; исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждането им да му заплатят сумата от 100 лева, представляваща част от общия размер на дължимо обезщетение за забава плащането на горните суми за периода от 01.12.2008г. до 27.06.2011г., в това число: 95.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 6000 лева (заплатена цена на МПС), цялата в размер на 1 198.36 лева; 1.00 лев – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 85.00 лева (заплатена такса за регистрация на МПС), цялата в размер на 24.91 лева; 1.00 лев – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 11.40 лева (заплатена такса за технически преглед на МПС), цялата в размер на 3.34 лева; 1.00 лева– част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 195.00 лева (заплатена еко-такса за МПС), цялата в размер на 57.15 лева; 1.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 500.00 лева (заплатени премии по ЗЗ “ГО”), цялата в размер на 146.53 лева и 1.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 20.00 лева (заплатени данъци ПС), цялата в размер на 5.86 лева . Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 400.00 лева (четиристотин лева), представляваща сторените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд по “съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР№129 от 30.06.1986г. на ОСГК на ВКС”; че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като, “спорът по настоящото дело е решаван противоречиво от съдилищата – ТР№129 от 30.06.1986г. на ОСГК на ВКС”; както и, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като “спорът е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото”. Посочва, че цитираните основания са налице във връзка с въпросите: 1/“Собственикът на лек автомобил има ли право на обезщетение за ползата от която е лишен от лицето, което държи без правно основание този лек автомобил”; 2/ “Лишаването от възможността за пряко служене с вещта и за непосредственото използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности представлява ли вреда за собственика на вещта за времето, за което е лишен от ползването на вещта” и 3/ “ Дали размерът на обезщетението се определя от съда по реда на чл.162 от ГПК, като се държи сметка за начина на използването на автомобила, състоянието на автомобила преди собственикът да бъде лишен от ползването му и към момента на предявяване на претенцията,времеползването, пропътуваното разстояние и др.”.
Ответните страни В. В. А. и Т. Х. Г. – А. в представен писмен отговор чрез адв.Д.Д. от КАК вземат становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима единствено в частта, насочена против въззивното решение в частта, касаеща произнасянето по исковете с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби, в следствие на неоснователно задържане и съвместно ползване на собствения на дружеството лек автомобил марка ”Пежо” модел “307 BK XS” с рег.номер С 2654МВ, в периода от месец септември 2007г. до настоящия момент, в размер на сумата 6000лв., представляваща заплатена на 26.11.2008г. цена за закупуване на употребявано моторно превозно средство с марка “Нисан” модел “В. К.” с рег. [рег.номер на МПС] , и съответния му акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, за сумата 95.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 6000 лева (заплатена цена на МПС), цялата в размер на 1 198.36 лева, за периода от 01.12.2008г. до 27.06.2011г. В останалата част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, което е в сила от датата на обнародване на Закона за изменение и допълнение на ГПК. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5000лева. По силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба, Върховният касационен съд е длъжен да приложи новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, чиято действаща редакция определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, която пък се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на исковете – чл. 55 ГПК (отм.) или чл. 69 от сега действащия ГПК. В случая, цената на всеки от исковете по чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД се е определяла съобразно чл. 69, ал. 1, т.1 ГПК (отм.) и се равнява на размера на търсената парична сума. Единствената претенция с цена на иска над определения минимален праг от 5000лв. е тази за присъждане обезщетение в размер 6000лв., като с оглед съотношението обуславящ иск – обусловен иск достъп до касационно обжалване се допуска по отношение на съответния частичен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 95лв. Доколкото всяка една от останалите претенции е с цена под 5000лв., касационният контрол на въззивното решение досежно тях е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на ищцовото дружество е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпени загуби, в следствие на неоснователно задържане и съвместно ползване от ответниците на собствения на дружеството лек автомобил марка ”Пежо” модел “307 BK XS” с рег.номер С 2654МВ, в периода от месец септември 2007г. до предявяване на иска, в размер на сумата 6000лв., равняваща се на разходът, който дружеството е било принудено да направи на 26.11.2008г. за закупуване на друго употребявано моторно превозно средство с марка “Нисан” модел “В. К.” с рег. [рег.номер на МПС] , за задоволяване на потребностите си; че е предявен и частичен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 95лв. като част от общо задължение в размер 1 198.36 лева, дължима лихва за забава плащането на сумата от 6000 лева за периода от 01.12.2008г. до 27.06.2011г.. Приел е също за безспорно между страните, че ищецът [фирма], преобразуван от [фирма], е собственик на лекия автомобил марка ”Пежо”, закупен през 2005г., както и, че от придобиването му до приключване на устните състезания пред първата инстанция – 18.12.2012г., същият се намира в държане на ответника В. В., бивш търговски пълномощник на ищцовото дружество, упълномощен от съпругата му Т. Х., която е била управител на дружеството; че на 14.02.2008г. по ч.гр.д.№180/2008г. в полза на ответника А. е бил издаден изпълнителен лист против [фирма] за сумата от 100 000 лева, дължима по силата на издаден на 01.03.2007г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2008г. до окончателното изплащане и сумата от 2 000 лева, представляваща направени разноски за държавна такса по делото, а на 15.02.2008г. по този изпълнителен лист, представен на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег.№745 и район на действие ОС-К., е било образувано изпълнително производство против дружеството-длъжник- изп.д.№20087450400039 ; че по изп.д.№20087450400039 /2008г. е наложен запор върху МПС “Пежо 307” и същото, по молба на взискателя А. е оставено на негово отговорно пазене, считано от 15.02.2008г.; Изпълнителният лист, станал основание за образуване на изп.д.№20087450400039 по описа за 2008г. на ЧСИ, с определение по ч.гр.д.№738/2011г. по описа на ОС-Кюстендил, влязло в сила на 28.11.20011г., е обезсилен, поради наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е бил отхвърлен искът на кредитора за установяване съществуването на вземане по записа на заповед. След анализ на свидетелските показания съдът е приел за установено и това, че при стопанисване на хотела и ресторанта е имало потребност от автомобил – за транспортиране на служители до институции, до банки, за доставка на хранителни продукти, строителни материали и др.,че дружеството е ползвало за тези цели личните автомобили на свои служители, а в последствие, през 2008г., за да задоволи тази си потребност, е закупило пикап марка “Нисан”, който е двуместен, а товарната му част е снабдена с климатична инсталация; че пикапът е ползван, както за транспортиране на служители до различни места, така и за доставка на хранителни, включително замразени, и нехранителни продукти от различни търговски вериги; че автомобилът марка “Нисан” е закупен от ищцовото дружество на 26.11.2008г. за сумата от 6 000 лева, която е заплатена на тази дата. Въз основа на така приетото за установено въззивният съд е обосновал извод, че ищецът не е доказал кумулативно необходимите обективни елементи за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че А. е държал противоправно автомобила, както и че от действията му е претърпял имуществени вреди, които са в пряка и непосредствено причинна връзка с деянието му, а за ответницата А. не е доказал съпричастността й с действие или бездействие към държането от А. на автомобила, тъй като брачната връзка сама по себе си не е предпоставка за имуществената й отговорност от твърдяния му деликт към ищеца. Посочил е, че от плащането на сумата 6 000 лева – цена на закупения от него лек автомобил м.”Нисан”, ищецът не е претърпял имуществени вреди, а в имуществото на дружеството от транслативния ефект на сделката след плащането й е преминал еквивалента на цената му – собствеността на автомобила, поради което и не е настъпила вреда. Съобразно това е приел за неоснователни както главната, така и акцесорната претенция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай предвид и изложените мотиви на въззивния съд следва, че касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На първия поставен в изложението въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, тъй като същият е неотносим към предявената и разгледана претенция за обезщетение на вреди, изразяващи се в претърпени загуби и произтичащи от деликт. Не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване и във връзка с останалите два въпроса – въпросът “лишаването от възможността за пряко служене с вещта и за непосредственото използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности представлява ли вреда за собственика на вещта за времето, за което е лишен от ползването на вещта” е относим към заявената претенция, но липсват правни разрешения на съда в тази насока. Съдът не е давал отговор на такъв въпрос и последният не обуславя крайния му извод. Липсват правни разрешения и действия на въззивния съд и във връзка с третия поставен от касатора въпрос. В процесния случай съдът е обосновал извод, че претенцията не е доказана по основание, поради което и не се е занимавал с въпроса за определяне размера на претендираното обезщетение. Предвид изложеното и трите поставени въпроса не обосновават извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичните предпоставки.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд [населено място] въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответните страни не са претендирали такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Т., срещу решение на Окръжен съд [населено място], постановено на 28.06.2013г. по в.гр.д.№ 306/2013г., в обжалваната част, с която е потвърдено решението от 27. 02. 2013 г. по гр.д.№ 2820/2011 г. на Кюстендилския районен съд в частта за отхвърляне на предявените искове по чл.45 ЗЗД за сумите, както следва: 85.00 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. такса за регистрация на закупения автомобил в Сектор “ПП-КАТ”- [населено място], включваща и 7.00 лева банкова комисионна; 11.40 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. такса за извършване на технически преглед на МПС от [фирма]; 195.00 лева, представляващи заплатена от дружеството на 27.11.2008г. еко-такса за МПС, включваща и 5.00 лева банкова комисионна; 500.00 лева, представляващи общия сбор на заплатени от дружеството през месец декември 2008г., месец декември 2009г. и месец декември 2010г. застрахователни премии по сключени задължителни застраховки “Гражданска отговорност”, както и 20.00 лева, представляващи общия сбор на заплатения от дружеството данък “Превозни средства” за 2009г., 2010г. и 2011г. за закупения автомобил марка “Нисан”, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2011г. до окончателното изплащане ; както и в частта за отхвърляне на частичните искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ; за 1.00 лев – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 85.00 лева (заплатена такса за регистрация на МПС), цялата в размер на 24.91 лева; 1.00 лев – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 11.40 лева (заплатена такса за технически преглед на МПС), цялата в размер на 3.34 лева; 1.00 лева– част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 195.00 лева (заплатена еко-такса за МПС), цялата в размер на 57.15 лева; 1.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 500.00 лева (заплатени премии по ЗЗ “ГО”), цялата в размер на 146.53 лева и 1.00 лева – част от дължима лихва за забава плащането на сумата от 20.00 лева (заплатени данъци ПС), цялата в размер на 5.86 лева .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №159/2014г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд [населено място], постановено на 28.06.2013г. по в.гр.д.№ 306/2013г., в останалата обжалвана част.
Определението, с което касационната жалба на [фирма] [населено място] се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: