О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и три надесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5940 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 вр.чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Л. Д., подадена чрез пълномощника му адв. Я. А., срещу решение №1363/03.07.2013 г. по гр.д.№871/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- Прокуратура на Р България не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. приема,че касационната жалба, с оглед нейния петитум, е насочена срещу решението на въззивния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 4 500 лв. до пълния претендиран размер.Относно тази атакувана част от решението, касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение е отменено решение от 08.01.2013 г. по гр.д.№7947/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ над сумата 4 500 лв. до размер на сумата 10 000 лв. и в частта за присъдената законна лихва за тази разлика и вместо това е постановил отхвърлянето на иска в отменените части. В останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 50 000 лв., решението е потвърдено.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че срещу касатора е било образувано наказателно производство с постановление на Националната следствена служба от 02.12.2002 г., с което е бил привлечен като обвиняем по чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 и ал.1 НК и му е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лв. С постановление от 16.12.2002 г. на Софийска градска прокуратура му е била наложена забрана да напуска пределите на страната.Впоследствие повдигнатите обвинения са разширени.След двукратно връщане на делото от съда за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, то е частично прекратено по отношение на осем подсъдими , които са сключили споразумения. Внесен е обвинителен акт срещу касатора и други лица, които организирали незаконно производство и продажба на значително количество високоалкохолни напитки на известни вносни марки с цел набавяне на имотна облага или реализиране на печалба- престъпление по чл.244 ал.1 пр.1 вр.чл.243 ал.2 т.2 пр.2 НК, по повод на който е образувано нохд № 1356/2009 г. на Софийски градски съд. С присъдата, постановена по делото той е оправдан относно посоченото престъпно деяние, а с протоколно определение от 22.03.2011 г. производството по останалите повдигнати обвинения срещу него – по чл.231 ал.1 НК и чл.234 ал.2 НК е прекратено,поради изтекла давност.След подаден протест, присъдата е потвърдена с решение № 387/24.10.2011 г. по внохд № 663/2011 г. на Софийски апелативен съд.Според показанията на свид.Х. касаторът е разполагал с парични средства и свободно време за да спортува, включително и в чужбина.Воденото дело довело до преустановяването на това занимание и се отразило негативно на психиката му , станало причина за притеснения,отчаяние, повишена агресия и раздразнителност. Съдът е приел, че изразът на свид.Х., описал състоянието му като „депресивно разстройство” е в популярен смисъл и не касае заболяване изискващо медикаментозно лечение.Приел е,че справедливо възмездяване на преживяното от касатора, отчитайки конкретните данни ,свързани с личността му и икономическите условия в страната е обезщетение в размер на сумата 4 500 лв.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Поставя се материално правният въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на основание исковете по ЗОДОВ и еднаквото прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита,че въпросът намира противоречиви разрешения в практиката на съдилищата , че е налице драстична разлика в размера на присъдените от тях обезщетения , че липсват единни критерии и при сходни случаи се определят обезщетения в широки граници.Прилага решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК и в които са предмет на разглеждане казуси при различни конкретни обстоятелства.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касатора въпрос е правно релевантен, но поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е доказано.Не може да се приеме,че е налице въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът не сочи различно разрешаване във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по идентични случаи . Съдебната практика по въпроса е уеднаквена с ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2005 г. ОСГК и редица решения постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в които се приема, че определянето на справедливо по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди е обусловено от конкретните обстоятелства по спора, като съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания. Обжалваното решение не се отклонява от това разрешение. Въззивният съд е присъдил обезщетение в съответствие със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. т.11 и ТР № 3/2005 г. ОСГК, т.11. Размерът на обезщетението по приложените съдебни решения е обусловен освен от общите критерии за справедливост и от конкретните обстоятелства по делата,които са различни. Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК има за резултат недопускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1363/ 03.07.2013 г. по гр.д.№871/2013 г. на Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: