О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1311
гр. София, 21.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5200 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Н. М. срещу решение № 594 от 27.03.2013 г. по гр. дело № 2960/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Ответникът И. В. В. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявеният от А. С. И., починал в хода на процеса и конституиран като ищец неговия наследник М. Н. М. против И. В. В. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 14800 лв., повреди върху апартамент в [населено място], [улица], 2 етаж, вследствие разбиване и ограбване на жилището. С въззивното решение е оставено в сила решение № 2334 от 03.04.2012 г. по гр. дело № 714/2007 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 9 състав за отхвърляне на иска. За да постанови този резултат апелативният съд е приел следните съображения: ответникът е придобил право на собственост върху притежавания от първоначалния ищец А. И. недвижим имот; не е доказано твърдението, че приобретателят е подставено лице по сделката за продажба на посочения апартамент; купувачът е придобил право на собственост върху процесния апартамент в състоянието, в което жилището се е намирало към момента на сключване на договора; не е необходимо страните да предвидят, че се прехвърля собствеността върху всички подобрения, тъй като същите са трайно инкорпорирани към имота; предприетите от страна на ответника действия по отношение на процесния апартамент, описани от ищеца като повреди, съставляват упражняване на правото му на собственост, поради което не може да се приеме, че е възникнала вреда за ищеца, който е загубил собствеността върху имота и да се квалифицира поведението му, като противоправно; представените приемо- предавателни протоколи нямат никакво значение за претенцията за вреди, тъй като не дерогират прехвърлителното действие на продажбата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК било необходимо да се издирят и обсъдят съдебни решения „по подобен съществен материал или процесуален въпрос, който да е решен с противоречие, с решението на апелативния съд”. Същият твърди, че не можал да установи такова решение и представя определения по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Касаторът излага твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, свеждащо се до това, че съдът не спрял производството с оглед наличието на преюдициално производство по гр. дело № 2152/2007 г. на Софийски градски съд. Същият поддържа, че уважаването на касационната жалба „ще е от голямо значение за точното прилагане на закона”. С посочените твърдения и оплаквания не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са въведени правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с оглед предмета на делото, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, приетите по тях мотиви, с които е обоснован изхода на делото, съответно хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, които формират допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В приложението са отразени общи оплаквания за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Съгласно същите разяснения в цитираното тълкувателно решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. В случая касаторът не е изложил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Посочените от жалбоподателя общи оплаквания за незаконосъобразност се отнасят до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. съставляват друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594 от 27.03.2013 г. по гр. дело № 2960/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: