О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1301
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5259/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. Д. срещу решение № 210 от 10.05.2013 г. по гр. дело № 231/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Ответницата по касация [фирма], [населено място] не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Русенски окръжен съд е потвърдил решение № 1441 от 30.07.2012 г. по гр. дело № 4226/2011 г. на Русенски районен съд в частта, с която М. И. Д. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3504.56 лв., стойност на извършени в наетия имот строително – монтажни работи, ведно със законната лихва от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за първата инстанция в размер на сумата 234.97 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за наем на 28.05.2007 г. за срок от 3 години – 01.08.2007 г. – 31.07.2010 г., а на 01.07.2007 г. същите подписали нов договор за наем за срок от 3 години. Окръжният съд е изложил, че с този втори договор страните са преуредили отношенията си по повод ремонта на наетия имот, който според чл. 5 следвало да бъде за сметка на наемодателя, в чл. 6 се определяло съдържанието на ремонта чрез изброяване на съответните строително – монтажни работи /СМР/: смяна на дограма, 3 броя прозорци, входна врата, изграждане на предна стена, вътрешна изолация с гипсокартон, изолация на тавани, подмяна на ел. инсталация. Съдът е отразил в мотивите си и поетото задължение от наемателя по чл. 7 от договора, а именно да предостави на наемодателя документите за всички закупени материали и извършени СМР, като стойността на ремонта се приспадне частично от наемната цена до окончателното изчерпване на стойността му. Въззивната инстанция е приела, че при действието на посочения договор между страните наемателят е извършил следните СМР: сменил 3 брой прозорци и на тяхно място монтирал П. дограма, иззидал предната стена на къщата и монтирал входа врата, направил вътрешна изолация на стените и тавана на наетия имот с гипсокартон. Направен е извод, че стойността на СМР следва да се определи по заключението на вещото лице, тъй като наемателят не е доказал твърденията си за влагане на закупените по фактури материали в процесния ремонт. Прието е, че СМР са били извършени от наемателя. Този извод е обоснован с клаузите на договора от 1.07.2007 г., с липсата на възражение от наемодателя за неправилно изпълнение на работата при завършването й. С оглед на тези мотиви въззивният съд е приел иска за основателен и доказан до размер на сумата 3504.56 лв., след приспадане на сумата 700 лв. платена в по-малко от наемателя за периода м. ноември 2007 г. – м. май 2008 г., заради извършения ремонт.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Конкретния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, касае възможността на решаващия съд, при наведени твърдения от ищцовата страна, че отношенията и с ответника се основават на първоначално сключения между тях договор, да приеме, че меродавен в отношенията между страните е последващ договор между тях”.
Въпросът е фактически, тъй като засяга установяването на релевантни по делото обстоятелства, а именно, кой от двата договора има правно значение за доказване на задължението на ответницата по насрещния иск да заплати СМР, които е следвало да извърши ищеца по същата претенция. Въпросът не произтича от правни разрешения на въззивния съд по тълкуване на закона, а от спора за доказаността на релевантни факти. Само правните въпроси, които притежават характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1 формират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Цитираният въпрос, поставен от жалбоподателката, който е фактически не релевира общо основание за допускане на касационен контрол. Следва да се има предвид, че въззивният съд е разгледал иска въз основа на обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба. Спорното право засяга цялостното развитие на материалното правоотношение, включително сключването на договора от 01.07.2007 г., с който страните са преуредили отношенията си по повод процесните СМР. Претенцията е разгледана съобразно цялостното развитие на материалното правоотношение, възникнало на договорно основание и при съобразяване на всички релевантни факти, които съдът е задължен да вземе предвид при разглеждане на спора /арг. чл. 235, ал. 2 ГПК/. В допълнение към изложеното трябва да се има предвид, че жалбоподателката не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва мотивирано изложение относно правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл в хипотезите на разпоредбата. Липсата на общи и допълнителни основания има за правна последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 10.05.2013 г. по гр. дело № 231/2014 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: