О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1470
гр. София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1190 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Б. М. чрез пълномощника му, адвокат М. П. срещу решение № 100 от 18.07.2012 г. по гр. дело № 153/2012 г. на Търговищки окръжен съд, ІІІ състав.
Ответникът М. Х. Н. поддържа в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 100 от 18.07.2012 г. по гр. дело № 153/2012 г. на Търговищки окръжен съд, ІІІ състав е потвърдено решение № 172 от 30.03.2012 г. по гр. дело № 1675/2011 г. на Търговищки районен съд и е осъден М. Б. М. да заплати на М. Х. Н. сумата 800 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е доказано противоправно поведение на ответника във връзка със заведените срещу ищеца граждански дела, съответно гр. дело № 959/2010 г. и гр. дело № 1876/2010 г. на Търговищки районен съд, тъй като исковете – главен по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен против [фирма], [населено място], евентуален по чл. 45 ЗЗД, предявен против М. Б. М. и отново в условията на евентуалност срещу Ц. П. С., относно първото дело и иск по чл. 207, т. 2 КТ, заведен срещу М. Б. М. и К. Р. В. относно второто дело са били предявени от кооперация „М.” – [населено място], представлявана от председателя М. Х. Н. и предявяването им не е противоправно поведение, а право и задължение за представителя на юридическото лице, какъвто е М. Н. към този момент /председател на кооперацията/, да защити прави и интереси чрез съдебните органи. Изложено е още, че искането за защита на накърнени права представлява правомерна дейност, която е конституционно гарантирана. В. съд е посочил хипотезата, при която предявяването на иск за разрешаване на гражданскоправен спор би могло да осъществи противоправно поведение – при ясно съзнание от страна на ищеца, че липсва каквото и да било основание за ангажиране отговорността на ответника, което реализира състава на злоупотреба с право и е изложил мотиви за липсата на доказателства ответникът да е злоупотребил с права, завеждайки делата с цел да тормози психически ищеца и да урони неговото добро име. Съдебният състав е приел, че отхвърлянето на исковете по цитираните дела не доказва злоупотреба с права, защото предявяването на претенциите е било свързано с извършени на кооперацията финансови ревизии. В мотивите са обсъдени и останалите обстоятелства по исковата молба, а именно, че ответникът разпространявал сред обществото твърдения, че ищецът „окрал” кооперацията и е обоснован извод за недоказване от страна на ищеца, че ответникът е разпространявал тези твърдения. Обсъдени са също така в мотивите на обжалваното решение и обстоятелствата относно НОХД № 98/2010 г. на Търговищки окръжен съд, присъдата по което е била отменена и подсъдимия М. М. признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201 НК, а граждансия иск на Кооперация „М.” отхвърлен, като е прието, че възражението на въззивника, че съдът се е произнесъл по ненаведени от ищеца обстоятелства е неоснователно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са отразени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията, че не са обсъдени достатъчно и в пълна степен приложените и събрани по делото доказателства в тяхната съвокупност, както и че не са изследвани изложените съображения във въззивната жалба, с оглед на което не са прецизирани и направените изводи, не представляват правни въпроси /общи основания за допускане на касационно обжалване/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Н. на доказателствата и доводите на страните е основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Производството по чл. 288 ГПК има за предмет допустимостта на касационното обжалване, което се предпоставя от наличието на общи основания /правни въпроси/ и допълнителни основания /развиването на тези въпроси в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК/. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., където са характерезирани двата вида касационни основания – по допускане на касационно обжалване и по неправилността на въззивното решение, но в случая касаторът не е направил това разграничение и е въвел основания по чл. 281, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В допълнение към изложените съображения трябва да се посочи, като неотговарящо на мотивите на въззивния съд твърдението на страната в изложението й към касационната жалба, че и двете инстанции приемали, че „с присъждане на направените по делата разноски, вредите на ответника са репарирани, без да се обсъдят изложените съображения, че в резултат на проведените производства, ответникът е принуден да търпи неудобства, притеснения и страдания, които в крайна сметка увреждат неговото здраве”. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение, поради което коментирането от касатора и на първоинстанционното решение е неотносимо към настоящето производство. От мотивите на въззивното решение е видно, че описаният от жалбоподателя извод не присъства в съдебния акт, поради което и развитото по – нататък изложение, че „съдилищата не са се произнесли и по въпроса, защо приемат, че присъдените разноски са достатъчно основание да се приеме, че вредите, които ответника е претърпял са достатъчно обезщетение за това” не отразява приети от окръжния съд правни разрешения. Без да се съобрази с обстоятелството, че коментира въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл, касаторът продължава да развива разсъждения върху мотивите на съда, в които не се разглеждат сочените от него обстоятелства – наложен /според него/ от съдилищата извод, че се слага знак на равенство между разноски по делото и обезщетение за вреди.
Следва да се отбележи освен това, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да бъде обосновано, без да е отразен правния въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл и без да се развият съображения, аргументиращи, защо практиката по този въпрос е неправилна и в каква насока тя трябва да бъде преодоляна или развита, съответно, ако липсва съдебна практика е необходимо да се посочи по кои разпоредби не е формирана и в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната уредба. Следователно твърдението, че „гореспоменатите въпроси” /непосочени в контекста на произнасянето на въззивния съд/ са от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона не е въвеждане на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 18.07.2012 г. по гр. дело № 153/2012 г. на Търговищки окръжен съд, ІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: