О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 04.11.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4501 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано е по частна жалба с вх. №4400/18.06.2015г./наименувана „касационна жалба”/, подадена от Й. Ц. Й. в качеството му на процесуален представител на П. С. Й. и М. Д. Й., и по частна жалба вх. №4713/29.06.2015г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите – В. Г., чрез юрисконсулт И. Г., и двете срещу определение №349/08.06.2015г. по гр.д. №1415/2015г. по описа на Апелативен съд-П.. С обжалваното определение е допълнено решение № 24/19.02.2015 г. по гр.д. № 1415/2014г. по описа на Апелативен съд-П., като са осъдени П. С. Й. и М. Д. Й. да заплатят на [община] деловодни разноски в размер на 4 138.00лв. и е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие молба с вх. №2023/18.03.2015г. на Апелативен съд-П. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, предявена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., като е прекратено производството по делото в тази част.
В жалбата с вх. №4400/18.06.2015г., подадена от П. С. Й. и М. Д. Й. чрез адв. Й., се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение в частта, в която са осъдени да заплатят разноски на [община], и се иска неговата отмяна. Твърди се, че Общината не е представила доказателства за сторените разноски по конкретното въззивно дело, а в друго предходно производство. Възразяват, че приложените доказателства са несвоевременно представени, едва с писмената защита.
Ответникът по частна жалба – [община], не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който да изрази становище.
В жалбата с вх. №4713/29.06.2015г., подадена от Държавата, представлявана от Mинистъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение в частта, с която се оставя без разглеждане молбата на Държавата за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на определението в тази част и допълване на решението на основание чл. 248, ал.1 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответниците по частна жалба – П. С. Й. и М. Д. Й. не са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който да изразят становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Частна жалба с вх. №4400/18.06.2015г. и частна жалба с вх. №4713/29.06.2015г. са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, поради което са процесуално допустими, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК (в ред. преди изменението с ДВ бр. 50 от 2015 г.) .
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
С решение №24/19.02.2015г., постановено по гр.д. №1415/2015г., АС – Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените искове от П. С. Й. и М. Д. Й. за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. С въззивното решение е отменено решение № 319/30.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1028/2012г.по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която Община – К. е осъдена солидарно с дружеството [фирма] да заплати обезщетения на ищците П. С. Й. и М. Д. Й. в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно с лихви, както и да заплати солидарно с ответното дружество държавна такса и разноски, и искът срещу тази страна е отхвърлен в тази част; потвърдено е решението в частта, с която този иск е отхвърлен за разликите над по 50000лв. до заявените размери от по 150000лв.; както и в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове срещу Общината индивидуално в размери от по 150000 лв. за всеки от ищците. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени и всички искове – главен и евентуални, предявени срещу Държавата.
С обжалваното определение АС – П. се е произнесъл по писмена молба с вх. № 1878/12.03.2015г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [община], чрез адв. Г., за допълване на въззивното решение в частта за разноските. За да се произнесе въззивният съд е съобразил, че с първоинстанционното решение [община] е осъдена солидарно с [фирма] да заплати обезщетение на ищците; че срещу това решение Общината е подала въззивна жалба, допълнена с молба от 27.08.2013г., с която е поискано своевременно присъждане на деловодни разноски; че с писмената защита при първото въззивно разглеждане на делото, подадена в откритото съдебно заседание преди даване ход на устните състезания, искането е потвърдено, като е представено адвокатско пълномощно на адв. Г., договор за правна помощ с отбелязване за изплатено възнаграждение, както и списък на разноските; че с въззивното решение съдът не е присъдил разноски в полза на [община]. Като е взел предвид изложеното АС-П. е счел, че по делото е налице основание за присъждане на разноски на въззивника [община]. С определение № 349/08.06.2015г. по гр.д. №1415/2015г., постановеното въззивно решение е допълнено в частта за разноските, като в тежест на ищците П. и М. Й. е възложена сумата от 4138,00лв., представляваща деловодни разноски, сторени от [община].
Със същото определение съдът се е произнесъл и по искането с вх. №2023/18.03.2015г. за допълване на решението в частта за разноските, предявено от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., в което се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение, АС -Пловдив е оставил без разглеждане искането на Държавата. Приел е, че същото е недопустимо, тъй като Държавата не е заявила своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изложеното искането за допълване на решението чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предявено от Държавата, е оставено без разглеждане.
При проверка на законосъобразността на поставения акт, настоящият състав на ВКС установи следното:
С решение №319/30.07.2013г., постановено по гр.д. № 1028/2012г., Окръжен съд-Стара Загора се е произнесъл като първа инстанция по исковете от П. С. Й. и М. Д. Й. срещу ответниците [община], Държавата, [фирма] и [фирма]. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба с вх. № 9710/08.08.2013г., подадена от ищците П. С. Й. и М. Д. Й., с въззивна жалба с вх. № 10237/23.08.2013г., подадена от [община], с въззивна жалба с вх. № 9869/13.08.2013г., подадена от [фирма]. В допълнението към подадената въззивна жалба, [община] е направила искане да й бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въззивното дело е разгледано от АС – Пловдив в открито съдебно заседание, провело се на 26.05.2014 г. На заседанието Общината е представлявана от адв. Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно приложеното адвокатско пълномощно. В съдебно заседание адв. Г. отново е направила искане за присъждане разноски на доверителя й, във връзка с което е представила списък на разноските пред въззивна инстанция в общ размер от 4 138,00лв. и договор за правна помощ, в който е отразено реалното изплащане на сумата. С определение №1073/06.06.2014 г., постановено по възз.гр.д. №225/2014г., Апелативен съд-П. е отменил протоколно определение от 26.05.2014г. за даване ход на устните състезания и е прекратил производството по възз.гр.д. №225/2014г., като е върнал гр.д. №1028/12 по описа на Окръжен съд-Стара Загора за изпълнение на процедурата по чл. 247 и чл. 250 ГПК и е указал делото след това да се върне на Апелативен съд-П. за разглеждане на въззивните жалби. След постановяване на допълнително решение №308/13.10.2014 г. по гр.д. №1028/2012г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, първоинстанционното дело отново е изпратено на въззивния съд и е образувано възз.гр.д. №1415/2014г. Апелативен съд-П. се е произнесъл по подадените въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, включително и по жалбите срещу допълнителното решение на Окръжен съд-Стара Загора, като е постановил решение №24/19.02.2015 г. Посоченото решение е допълнено в частта за разноските с обжалваното в настоящото производство определение №349/08.06.2015г., като П. С. Й. и М. Д. Й. са осъдени да заплатят на [община] деловодни разноски в размер на 4138,00лв.
С оглед изложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че частна жалба с вх.№ 4400/18.06.2015г., подадена от П. С. Й. и М. Д. Й. е неоснователна, а обжалваното от тях определение №349/08.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №1415/2014г. по описа на АС-Пловдив, в тази част, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за присъждане на разноски. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че Общината не е заявила редовно във въззивното производство претенцията си за разноски. Макар първоначално пред Апелативен съд-П. да е било образувано възз.гр.д. №225/2014 г., с определение №1073/06.06.2014 г. не е приключено делото във въззивната инстанция, а е прекратено производството и делото е върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Производството пред въззивна инстанция е приключило едва с постановяването на решение по същество на спора. Следователно въззивникът [община] е заявил своевременно и редовно претенцията си за присъждане на разноски. Отделно следва да се подчертае, че неточно в определение №349/08.06.2015г., АС-Пловдив е посочил, че с писмената защита по същество на спора при първото въззивно разглеждане на делото е представено адвокатско пълномощно на адв. Г., договор за правна помощ с отбелязване за платено възнаграждение в размер на 2000лв. и списък на разноските. Видно от протокола от открито съдебно заседание, провело се на 26.05.2014г. писмената защита и цитираните документи са подадени по делото от упълномощения процесуален представител в съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания. В заключение направеното искане за присъждане на разноски пред въззивна инстанция от [община] е редовно заявено и основателно, а обжалваното определение №349/08.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №1415/2014г. по описа на АС-Пловдив следва да бъде потвърдено в тази част.
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., е подала отговор с вх. №13970/26.11.2014г. на въззивна жалба срещу допълнително решение №308/13.10.2014 г. по гр.д. №1028/2012г. по описа на ОС-Стара Загора, подадена от П. С. Й. и М. Д. Й.. В отговора Държавата е предявила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнграждение, приложен е списък съгласно чл. 80 ГПК и пълномощно за юрисконсулт И. Г.. В обжалваното определение №349/08.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №1415/2014г., АС-Пловдив е приел, че липсва своевременно заявено искане за разноски от Държавата, тъй като тя не е подала отговор на въззивната жалба, във връзка с която е образувано възз.гр.д. №225/2014г. по описа на АС-Пловдив, а представила отговор едва във повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция след осъществяване на процедурата по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Настоящият състав намира, че искането за разноски не се преклудира. Законодателят не е предвидил срок, в който страната по правен спор може да предяви пред съда искане за присъждане на сторените от нея разноски на основание чл. 78 ГПК, следователно то може да бъде заявено от страната във всеки един момент на производството до приключване на устните състезания. В случай, че страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК в законоустановения срок, молбата й за изменение в частта за разноските е недопустима, но АС-Пловдив не е разгледал такава хипотеза, а изначално е приел, че искането на Държавата е преклудирано. От изложеното следва да бъде направен изводът, че обжалваното определение №349/08.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №1415/2014г. по описа на АС-Пловдив в тази част, с която е оставено без разглеждане искането на Държавата да бъде допълнено решението в частта за разноските, е неправилно. То следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС-Пловдив за произнасяне по искането на Държавата с правно основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето отделение на гражданската колегия
.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 349/08.06.2015 г. по гр.д. №1415/2014 г. по описа на Апелативен съд-П. в частта, с която е допълнено решение №24/19.02.2015 г., постановено по същото дело от Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 349/08.06.2015г. по възз.гр.д. №1415/2014г. по описа на Апелативен съд-П. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие молба с вх. № 2023/18.03.2015 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, предявена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, предявена чрез юрисконсулт И. Г..
ВРЪЩА възз.гр.д. №1415/2014 г. по описа на Апелативен съд-П. за произнасяне по молбата на Държавата по чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: