О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 45
гр. София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5679 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С., прокурор в А. п. – [населено място] срещу решение № 1288 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 725/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, десети състав.
Ответникът В. Х. Д. не е взел становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.11.2009 г. до окончателното изплащане е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай са предявени обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 50000 лв. и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 3500 лв. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума, като при обективно съединени искове преценката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК се прави за всеки иск поотделно. Размерът на цената на иска за имуществени вреди е под установения в закона размер, при който жалбата е допустима. Поради това обжалването на въззивното решение в тази част е процесуално недопустимо. Предвид изложеното следва касационната жалба против решението в същата част да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
Касационната жалба против решението в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, който е уважил до размер на сумата 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009 г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от В. Х. Д. против П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с решение № 87 от 08.07.2008 г. по наказателно дело № СА – 10 по описа за 2007 г. на ВКС, ІІ н.о. Въззивният съд е отменил решение от 19.11.2013 г. по гр. дело № 15780/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди до размер на сумата 3000 лв. и е постановил друго, с което е уважил иска за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер, подробно посочено по – горе. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 3000 лв. във връзка с обвинението, по което е постановено касационното решение, както и във връзка със негативното им въздействие върху здравето на обвиняемия/подсъдимия, възрастта му по отношение на неоснователното обвинение и взета мярка „задържане под стража”, впоследствие съвпаднала с изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода”, наложено с влязла в сила присъда по н.о.х. дело № 1748/2000 г. на Районен съд – Сливен, лишенията произтичащи с взетата мярка, определени, като обичайни при всяко наказателно преследване.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуално – правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуално – правен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер, по които съдът формира свои правни разрешения. Във връзка с тези разрешения касаторът е задължен да постави правни въпроси и обоснове противоречивото им разрешаване, в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика. В приложението жалбоподателят не е обосновал наличието на противоречиво разрешавани въпроси от въззивния съд чрез съпоставка на решаващите изводи на същия съд с изводите на ВКС в приложената практика. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Твърдението за липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди е необосновано, тъй като в приложението не са посочени конкретните обстоятелства /последици от незаконосъобразното обвинение/, по които според страната не са изложени мотиви от въззивния съд. Твърдението е необосновано и поради наличието на мотиви в обжалваното решение, в които се разглежда причинно – следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и неговите последици върху здравето на ищеца. Липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
В приложението е посочено, че „материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Както се вижда от дадения цитат, подобно на формулировката по предходния въпрос не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Останалата част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК засяга произнасянето на въззивния съд по иска за имуществени вреди, в която част касационната жалба се оставя без разглеждане, поради което и приложението в същата част не подлежи на разглеждане.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. С., прокурор в А. п. – [населено място] срещу решение № 1288 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 725/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, десети състав в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 3500 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5679/2014 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 725/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, десети състав в останалата обжалвана част.
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. С., прокурор в А. п. – [населено място] може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1288 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 725/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, десети състав в останалата обжалвана част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: