О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 491
гр. София, 18.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 135 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Р. Р. от [населено място] паланка, [община] чрез пълномощника му адвокат С. И. В. срещу решение № 182 от 25.09.2012 г. по гр. дело № 366/2012 г. на Сливенски окръжен съд.
Ответникът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] не е взел становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът чрез процесуалния си представител, адвокат С. И. В. поддържа, че с цитираното въззивно решение Сливенски окръжен съд не е извел правния въпрос, който стои в основата на законността на оспореното съкращаване, но счита, че районният съд се е произнесъл по въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, който формулира, както следва: „В кой момент настъпва възстановяването на трудовото правоотношение по силата на съдебно решение, след успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и кои са предпоставките за това, в случай, че при възстановяването на трудовото правоотношение и явяването на работа на работника или служителя при условията на чл. 345, ал. 1 КТ, щатът за длъжността, на която е възстановен е съкратен и не съществува в щатното разписание, следва ли в изпълнение на съдебното решение и реалното връщане на работа, работодателят да възстанови този щат ?”.
Окръжният съд е отменил решение № 416 от 26.04.2012 г. по гр. дело № 10/2012 г. на Сливенски районен съд и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от касатора против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че работодателят е променил щата и за длъжността, заемана от ищеца – „главен специалист” в сектор „Рибарство и контрол”, [населено място] щатните бройки са две. Направени са изводи за законосъобразност на осъществения от ответника по претенциите подбор, както и за законосъобразност на процесното уволнение.
Касаторът не обосновава искането си за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът, който поставя е извън изводите на въззивния съд, респективно формулирането му е без оглед на правните разрешения, отразени в мотивите на решението. Извършеното от районния съд тълкуване на закона не релевира основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото противоречие със задължителната или казуална съдебна практика, съответно необходимост от преодоляване на неправилна или неактуална съдебна практика, както и формиране на такава по отношение на непълна, неясна или противоречива правна уредба възникват от разрешенията, аргументирани във въззивното решение. В този смисъл трябва да се имат предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Самият въпрос е насочен не към предмета на спора – законосъобразността на извършеното уволнение, а към изпълнението на предходното съдебно решение, с което ищецът е възстановен на процесната длъжност, щатни бройки от която са били премахнати поради съкращаване на щата. Съдържанието на въпроса не е съобразено с предмета на спора, а по него се приемат решаващите изводи на въззивния съд, по които касаторът е задължен да обоснове общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, разяснени с цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК.
Приложението съдържа преди всичко оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които следва да се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът не е изпълнил задължението си да формулира въпроси, които да отразяват правните разрешения във въззивното решение, което води до липса и на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като последните се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК /. Както се изложи и по – горе в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са въведени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са направени общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящето, а при разглеждане на касационната жалба по същество, при допускане на касационен контрол. Приложената съдебна практика не е обсъдена в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с правни разрешения на въззивния съд и поради това не е обосновано произнасяне на съда, отклоняващо се от тази практика.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 25.09.2012 г. по гр. дело № 366/2012 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: