О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
София, 05.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3858/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Агенция „Митници”,чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Е. срещу решение № 812/07.02.2013 г. по гр.д.№15 073/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба М. И. В. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Н. А., оспорва жалбата.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 27.12.2010 г. по гр.д.№5861/2010 г. на Софийски районен съд,68 състав. С него са уважени предявените от ответника по касационната жалба искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, като е отменена заповед № 10114/16.12.2009 г. на директора на Агенция „Митници”, с която е уволнен ,възстановен е на заеманата длъжност „главен митнически специалист” в Митница Л., като правоприемник на Митница В. и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставането му без работа в периода от 18.12.2009 г. до 17.06.2010 г., в размер на сумата 3 715 лв.,ведно със законната лихва от 05.07.2010 г. и 500 лв. разноски по делото. По делото е постановено предходно въззивно решение от 31.10.2011 г. по гр. д.№6464/2011 г. на СГС ,с което решението на първоинстанционния съд е било отменено и исковете- отхвърлени.С решение № 370/12.10.2012 г. по гр.д.№61/2012 г. на ВКС ,ІV г.о. това въззивно решение е отменено и делото е върнато за събиране на доказателства дали работодателят е включил в подбора всички служители заемащи длъжността „главен митнически специалист” в Митница В. и дали същият е извършен според критериите на чл. 329 КТ.С въззивното решение, предмет на настоящото производство, е прието, че със заповед № ЗМФ-1441 /09. 11.2009 г. на министъра на финансите, е закрита Митница В. и тя е преминала към Митница Л., считано от 16.12.2009 г. С щатните разписания от 17.11.2009 г. са предвидени в Митница В. девет, а в Митница Л. – две бройки за длъжността „главен митнически специалист”, които са заети. В щатното разписание от 14.12.2009 г. е предвидено една щатна бройка за длъжността „главен митнически съветник” , заемана от служителя Р. П. М., да премине от Митница В. към Митница Л..Щатното разписание за Обединена митница Л. от 16.12.2009 г.предвижда 4 щатни бройки за длъжността , които са заети от двама митнически служители в Митница Л. преди обединението, служител от Митница В., получил най-висока оценка при проведения подбор и Р. М..Подборът е осъществен между 8 митнически служители в Митница В.,без в него да са включени митническите служители от Митница Л. и Р. М..Въззивният съд е приел,че неправилно те не са взели участие, тъй като е следвало подборът да бъде проведен между всички служители заемащи длъжността в двете митници и че работодателят не е изпълнил задължението си по чл . 329 КТ.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил, че с обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на делото, касаещ законосъобразността на извършения подбор на служителите на Митница В. и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият прави оплакване,че неправилно въззивният съд е приел, че правото на подбор се превръща в задължение на работодателя и изпълнението му е предпоставка за законосъобразност на уволнението, че същият има право на преценка кои от лицата заемащи длъжностите предвидени за съкращение да бъдат освободени, че настоящото съкращение не е масово и че когато уволнението не е масово не следва да се извършва подбор по смисъла на чл.329 КТ, че тази правна норма дава на работодателя право на подбор, а не му създава задължение за такъв.Поддържа се касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Преценявайки аргументите на касатора настоящият състав на вкс, ІІІ г.о. прие,че не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване .Според сега действащата правна уредба то не е задължително и допускането му е обусловено от селектирането на касационната жалба при определени условия.Необходимо е касаторът да докаже наличието на общо и допълнително основание за това.Според дадените правни разрешения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК-т.1, общо основание за допустимост е извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му.В случая въззивният съд не е изложил мотиви в насоките, в които се правят оплаквания, те са свързани с виждания на касатора по спора, но не и с правните разрешения на въззивния съд.Правен въпрос във връзка с тях не е формулиран.Въпросът за законосъобразността на извършения подбор на служителите на Митница В. е по правилността на решението на въззивния съд.Според цитираното ТР обуславящият въпрос,изведен от касатора, не може да е относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора.Такъв въпрос е относим към основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и е предмет на разглеждане в следващата фаза на касационното производство, след успешното преодоляване на селекцията на касационната жалба. Не са изложени никакви аргументи и относно поддържаното допълнително касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . То ще е налице,когато поставеният въпрос е свързан с наличието на неправилна съдебна практика , която не е съобразена с точния смисъл на прилаганата правна норма, поради погрешното й тълкуване , с промените в законодателството и обществените условия или когато не е създадена съдебна практика по същия въпрос.Никоя от възможните хипотези не е обоснована в касационната жалба.Поради необосноваването на общо и допълнително основание касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне.
За пълнота на изложението , във връзка с оплакванията на касатора, следва да се посочи,че когато съкращаването в щата засяга длъжности с еднородни трудови функции,работодателят трябва да извърши подбор между заемащите ги работници или служители.В този случай правото на подбор става част от правото на уволнение.За да бъде същото законосъобразно упражнено, извършването на подбор е задължително.В този смисъл е постоянната и неотклонна съдебна практика : решение № 2099/29.12.2001 г. по гр.д.№322/2001 г., ІІІ г.о.,както и решения по чл. 290 ГПК : решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д.№1095/2009 г., ІV г.о.,решение № 246/23.06.2011 г. по гр.д.№1152/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 293/14.06.2012 г. по гр.д.№229/2012 г., ІV г.о. и др.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за касационното производство,представил е списък и договор за правна защита, в който е отразено,че е заплатил 500 лв. за оказаната му адвокатска защита.Следва сумата да му бъде присъдена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 812/ 07.02.2013 г. по гр.д.№15 073/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на М. И. В. сумата 500/петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: