О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 31.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1428 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. И. З.,представляван от процесуален представител адв.И. Х., срещу решение от 18.10.2012 г. по гр.д.№425/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба Р. И. Д., в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адв.Д. М. оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 6000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил отхвърлително решение №334/ 14.05.2012 г. по гр.д.№3223/2011 г. на Кюстендилския районен съд, като вместо това е постановил осъждане на жалбоподателя да заплати на ищцата сумата 6000 лв., които получил като неин пълномощник при продажбата на дела й от недвижим имот, на основание чл.284 ал.2 ЗЗД.Приел е,че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил на ищцата да установи отрицателния факт, че не е получила дължимата от жалбоподателя сума.Обсъдил е противоречието в показанията на свидетелите по делото, които е разпитал повторно и не е кредитирал с доверие тези, посочени от жалбоподателя.Приел е също така, че договорът за доброволна делба между страните е нищожен като противоречащ на чл.62 ал.2 З. /отм./, защото обособените с него дялове не представляват самостоятелни жилищни обекти.По тази причина е счел,че дяловете им в продадения имот са останали равни, а исковата сума – дължима.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът посочва наличие на касационни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В касационната си жалба твърди следното: „С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,засягащ отговорността по чл.284 ал.2 ЗЗД, който е решаван противоречиво с трайно установената съдебна практика.” В подкрепа на твърдението си представя решение № 546/27.07.2009 г. по гр.д.№1698/2008 г. , на ВКС ІV г.о. и решение №70/15.07.2010 г. по гр.д.№107/2010 г. на Силистренския окръжен съд, за което няма данни дали е влязло в сила.
Настоящият състав на ВКС ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С ГПК от 2007 г. е създаден нов режим на касационно обжалване, което вече не е задължително, а факултативно. Касационно обжалване се допуска, ако жалбоподателят е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд.Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК т.1 обуславящият въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая такъв въпрос не е формулиран, посочен е съвсем общо като отговорност по чл.284 ал.2 ЗЗД,без да има връзка с конкретния спор. Касационно обжалване не може да се допусне без да бъде поставен обуславящ , а не тематичен въпрос, нито е възможно той да бъде формулиран от касационния съд,тъй като това би засилило служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба.Въпросът е решаван противоречиво от съдилищата,когато разрешението на обуславящ изхода на делото въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на ГПК /отм/.Цитираните решения не представляват противоречива съдебна практика, те се отнасят до съвсем различни случаи и се основават на анализ на фактически обстоятелства, на обсъждане и кредитиране на събрани по делото доказателства. Оплакванията на жалбоподателя също касаят фактическите изводи на въззивния съд, но те не могат да станат причина за допускане на касационното обжалване.Липсва каквато и да било обосновка на касационното основание по чл.280 ал.1т.3 ГПК.Жалбоподателят не е изложил аргументи за наличието му в хипотезата на точното прилагане на закона, изразяващо се в разкриване точния смисъл на правната норма чрез тълкуването й или в хипотезата на развитие на правото,изразяващо се във формиране и осъвременяване на съдебна практика или преодоляване на погрешни виждания чрез създаване на нова съдебна практика.Поради изложеното обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.10.2012 г. по гр.д.№425/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ