О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София,05.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4502/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1880/12.03.2015г., подадена от [фирма], чрез юрисконсулт С. А. Р., по касационна жалба с вх. № 2181/23.03.2015г., подадена от адв. Х. М. В., в качеството й на пълномощник на П. С. Й. и М. Д. Й., и по касационна жалба с вх. № 2401/31.03.2015 г., подадена от третото лице помагач – Застрахователна компания [фирма], представлявано от изпълнителните директори Н. Г. И. и Н. Г. К., чрез юрисконсулт К. Р., срешу въззивното решение № 24 от 19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 1415/2014 г. на Апелативен съд- П..
Касационната жалба на [фирма] и касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] – трето лице помагач на [фирма], са подадени срещу въззивното решение № 24 от 19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 1415/2014 г. на Апелативен съд- П. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 319/30.07.2013 г. по гр.д. № 1028/2012 г. по описа на ОС-Стара Загора в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на всеки от ищците – П. С. Й. и М. Д. Й., по 50 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на малолетния им син Д. М. Й., и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над присъдените по 50 000лв. до по 70 000лв. и е осъдено [фирма] да заплати на всеки от всеки от ищците – П. С. Й. и М. Д. Й. по още 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба на П. С. Й. и М. Д. Й. е подадена срещу въззивното решение № 24 от 19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 1415/2014 г. на Апелативен съд- П. в частта, с която исковете на всеки един от тях за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на малолетния им син Д. М. Й., са отхвърлени над присъдените размери от по 70 000 лв. до претендираните размери от по 150 000 лв.
В останалата част въззивното решение № 24 от 19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 1415/2014 г. на Апелативен съд- П. не е предмет на обжалване и е влязло в сила.
В касационната жалба на [фирма] са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Иска се отмяна на постановеното решение, евентуално размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди да бъде намален. Претендират се разноски.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка със следния формулиран въпрос: „При иск за непозволено увреждане, в случаите когато вредите са настъпили вследствие осъществявана от електроразпределителното дружество дейност по пренос и разпределение на електрическа енергия, предпоставка за уважаване на иска ли е установяването по безспорен начин на конкретното действие или дейност, което е причинило вредоносния резултат или е достатъчно установяването на факта, че вредите са настъпили вследствие на досега с електрическа енергия? Ако по делото не е установено конкретно действие, но е установено, че вещта електрическа енергия е причинител на вредите, не следва ли отговорността на дружеството да е по чл. 50 ЗЗД, а не по чл. 49 ЗЗД?” Жалбоподателят не обоснова защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, единствено сочи, че по него не съществува задължителна и трайна практика.
Ответниците по касация – П. С. Й. и М. Д. Й. са подали отговор на жалбата, в който заявяват, че същата не следва да бъде допускана до касационна проверка.
[община] – въззивник пред Апелативен съд- П., също е подала отговор на касационната жалба, в който заявява, че касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане пред ВКС, а по същество е неоснователна.
В касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение като бъде взето предвид направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не са формулирани въпроси, а единствено се съдържат оплаквания за извършени процесуални нарушения от въззивния съд и неправилно приложение на материалния закон. Позова се на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се съдържа обосновка на допълнителните предпоставки.
Ответниците по касация – П. С. Й. и М. Д. Й. са подали отговор на жалбата, в който заявяват, че същата не следва да бъде допускана до касационна проверка, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а по същество твърдят, че обжалваното въззивно решение не страда от сочените пороци.
В подадения от [община] отговор на касационната жалба се заявява, че същата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, а сочените оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
В касационната жалба, подадена от П. С. Й. и М. Д. Й. се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част, като на всеки от жалбоподателите бъде присъдена допълнително сумата от 56 000 лв., съобразно твърденията им, че справедливият размер на дължимото обезщетение, съобразен с 10 % съпричиняване на вредносния резултат от правоимащите в качеството им на родители на починалото малолетно дете, е в размер на 126 000 лв. за всеки.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирали следния въпрос, за който се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въввръзка с въпроса – „При достигане на извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката /вредносния резултат/ и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, следва ли съдът да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите? Необходимо ли е да се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента и да се отчетат тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат?” Сочат, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 117/08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013г., ВКС, ТК. Формулирали са и въпроса – „При увреждане, засягащо малолетни лица, оставени без изискуемите по чл. 8, ал. 8 ЗЗД надзор и грижа, всякога ли е налице съпричиняване на вредоносния резултат от субектите, дължащи надзора и грижата по същия законов текст, или съпричиняването е налице само тогава, когато опасността за физическото, психическото и нравственото развитие на малолетното лице е било явна, реална, видима или поне предвидима за дължащите надзора и грижата?” Твърдят, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Третото лице помагач ЗК [фирма] е подало отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения, че същата не следва да бъда допускана до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна.
В подаденият от въззивника пред АС-Пловдив [община] отговор на касационната жалба се твърди, че не са налице основания за допускането й до касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Апелативен съд – П. се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените искове от П. С. Й. и М. Д. Й. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила смърт на малолетното им дете Д. М. Й.. При преценка на събраните доказателства и наведените твърдения, въззивният съд е приел, че детето е починало, тъй като е захванало с две ръце електрически проводници с нарушена изолация. Направил е извод, че е налице виновно поведение от страна на служители на [фирма], изразяващо се в неподменена своевременно изолация на електрически проводници, захранващи имота, където е станала злополуката, или с подмяна на самото му захранване. При тези съображения Апелативен съд-П. е счел, че е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на [фирма] в качеството му на възложител на работата на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като за това е без значение неизвестността на конкретните длъжностни лица, чието бездействие е довело до вредоносния резултат. Съдът изрично е посочил, че причината за смъртта на детето не е въздействието на електрическия ток, а виновното бездействие на служителите на електроразпределителното дружество, които са допуснали наличие на амортизирана, респ. липсваща изолация на електрически проводници, осъществяващи електрическо захранване на сградата, като досегът им с тях е довел до смъртта на Д. Й.. Направеното възражение за съпричиняване на вредосносния резултат е прието за основателно, доколкото действията на пострадалото дете са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален край. Съдът е взел предвид, че починалото дете е малолетно и животът му бил поставен в реална опасност, поради това, че бил оставено без надзор от родителите му. Съобразявайки доказателствата относно действително претърпените от П. С. Й. и М. Д. Й. неимуществени вреди – болки и страдания поради трагичната смърт на единственото им дете и при преценка обществения критерий за справедливост, вложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът е приел исковете за основателни до размера от по 140 000 лв. за всеки от родителите. Приел е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %, поради което всеки от исковете е основателен до размера от 70 000лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Ето защо подадената касационна жалба от [фирма] не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК изцяло се припокриват със заявените от жалбоподателя касационни основания и се отнасят към приложението на нормативните разпоредби, съответно представляват оплаквания по правилността на решението. Съображенията са напълно идентични с наведените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд при постановяване на решението му. Предвид това с поставянето на тези въпроси не се обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, което е и достатъчно за обосноваване на извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по тази касационна жалба.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по жалбата на Застрахователна компания [фирма]. Касаторът изобщо не е формулирал въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а от друга страна би било възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съда. От изложеното следва, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Що се отнася до касационната жалба, подадена от П. С. Й. и М. Д. Й., също не са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е от значение за изхода по делото и е обусловил крайните изводи на решаващия съд. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото той не е разрешен в противоречие с посоченото решение. Апелативен съд-П. е съпоставил поведението на увредения с това на делинквента, като е отчел, че малолетното дете е било оставено без надзор от неговите родители, което е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, но не го е обусловило пряко. Вторият въпрос изобщо не е бил правноразрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите изводи, обективирани в постановеното решение. Следователно не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на производството, сторените от страните разноски следва да останат така, както са направени.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №24/ 19.02.2015г., постановено от Апелативен съд-П. по възз.гр.д.№ 1415/2014г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: