О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6775/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 47 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 106/2014 г. на Апелативен съд – Б..
Ответниците – Р. Д. Х. и Д. Х. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат становище за липсата на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд – Б. е потвърдил решение № 366 от 02.01.2014 г. по гр. дело № 2190/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което първоинстанционният съд е уважил иск по чл. 135 ЗЗД, като е обявил за относително недействителни спрямо Р. Д. Х. и Д. Х., британски поданици сделки, обективирани в нотариален акт № 90, т. ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 775/21.06.2011 г. на нотариус с район на действие – РС – Несебър по силата, на които [фирма], [населено място] е прехвърлило в полза на [фирма], [населено място] правото на собственост върху недвижими имоти, самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.219.1.4, представляващ апартамент В – 4, находящ се в жилищна сградата № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.506.219 по кадастралната карта на КК Слънчев бряг – запад, [община], ет. 2 и самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.221.1.70, представляващ апартамент А – 70, находящ се в жилищна сградата № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.506.221 по кадастралната карта на КК Слънчев бряг – запад, [община], ет. 6, подробно описани в диспозитива на първоинстанционното решение и е присъдил разноски, като е осъдил ответниците по иска да заплатят на ищците сумата 6836.23 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните обстоятелства. Прието е за установено, че на 09.04.2007 г. между ищците и ответника [фирма], [населено място] е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 55, подробно описан в този договор, развален по искане на ищците поради неизпълнение на задължението от страна на продавача – [фирма], [населено място], съгласно приетото с влязлото в сила решение от 11.05.2012 г. по гр. дело № 1225/2011 г. на Софийски градски съд, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Р. Д. Х. и Д. Х. сумата 44079 паунда, внесена от последните продажна цена по договора и 13020 лв. разноски по делото. Изложено е в мотивите на въззивното решение, че при тези данни е безспорно, че ответното дружество – [фирма] е длъжник към кредиторите си – ищците по делото, чието вземане е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Изложен е извод, че като не е изпълнило задължението си по процесния предварителен договор, извършило е продажба, както на визирания в предварителния договор апартамент № 55, така и още на 32 апартамента, изброени в нотариалния акт от 21.06.2011 г., [фирма] е намалило имуществото си и е затруднило удовлетворяването на ищците, негови кредитори. Въз основа на тези данни, както и на данните за неплащане на първоначалните купувачи по процесния и по сключени с други лица предварителни договори съдебният състав е приел, че ответникът [фирма] е знаел за увреждането на ищците, извършено с посочената по – горе продажба на имоти на [фирма]. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника [фирма], че не е знаел за посоченото увреждане. Апелативният съд е констатирал, че липсват надлежни документи за превеждане на продажната цена от купувача [фирма] на продавача [фирма] по банков път с оглед на отбелязаното в акта /за изплащане на общата покупна цена по банков път/, както и доказателства за постъпване на сумите от продажната цена по сметките на дружеството – продавач [фирма]. Във връзка с посочените мотиви въззивният съд е отразил, че липсват оформени по надлежния ред счетоводни документи, чрез които само може да се установи заплатената продажна цена по нотариалния акт предвид твърдението на въззивника, че същата цена е била платена в брой, а и това твърдение не е било прието от съда с оглед ограничението по Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласно което всички плащания на територията на страната на стойност над 15000 лв. се извършват чрез превод по банков път. Въз основа на тези мотиви въззивният съд е приел, че е налице знание на ответника [фирма] за увреждащото действие по отношение на кредиторите – ищци, поради което е направил преценка за правилен извод на първоинстанционния съд за основателност на иска.
В приложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по процесуалноправен въпрос, формулиран, както следва: „Чия е тежестта на доказване на знанието на купувача по възмездната сделка при иск с правно основание чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД?”. Касаторът поддържа, че противоречието се състои в приетото от въззивния съд за това, че в хипотезата, при която длъжникът е сключил възмездна сделка с трето лице /юридическо лице/ по отношение, на което знанието за увреждане ще е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган знаят за него, тежестта на доказване се възлага на ответниците, които трябва да доказват незнанието си, което разрешение според жалбоподателя е в отклонение от изводите, направени в решения на състави на ВКС, на които се позовава. По поставения въпрос касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с оглед на съдебните актове, на които се позовава. Изводът в обжалваното въззивно решение, че [фирма] чрез своя управител и собственик на капитала – Н. С. е знаел за увреждащото действие на сключената сделка по отношение на кредиторите – ищци е направен въз основа на прието от апелативния съд за недоказано твърдение на [фирма], че сумите от продажбата на имотите, предмет на нотариален акт № 90, т. ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 775/21.06.2011 г., включително от продажбата на процесните апартаменти са постъпили по сметките на дружеството – продавач [фирма]. При разглеждането на това твърдение въззивният съд е приел, че то не е подкрепено с доказателства, както за постъпване на сумата от продажбата по банков път, така и за отразяване на плащането чрез оформена по надлежен ред счетоводна документация. Следователно извода на въззивния съд за това, че [фирма] е знаело за увреждащото действие на сключената сделка по отношение на кредиторите – ищци произтича от предхождащ извод на същия съд за недоказаност на твърдение на въззивника, че сумите от продажбата на имотите, предмет на нотариален акт № 90, т. ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 775/21.06.2011 г. са постъпили по сметките на дружеството – продавач [фирма], който извод е решаващ и е направен при възлагане на доказателствената тежест на въззивника /чл. 154, ал. 1 ГПК/. С това разрешение апелативният съд не се е отклонил от разрешението, развито в решение № 326 от 20.12.2012 г.по гр. дело № 177/2012 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което от значение за успешното провеждане на отменителния иск при обстоятелства по чл. 135, ал. 1 , предл. второ ЗЗД е знанието на купувача по възмездната сделка, което подлежи на пълно доказване от страна на ищеца. За това и с оглед на въведеното от въззивника възражение за заплащане на общата покупна цена на продавача – [фирма] и за постъпване на заплатената сума по сметките на [фирма], по същество преценката за въззивния съд за субективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е направена при възлагане на доказателствена тежест на ответната по иска страна, жалбоподател във второинстанционното производство, за установяване на отрицателния факт, че не е знаела за увреждането. Ето защо следва да се приеме, че не е налице отклонение на въззивния съд от разрешението, обосновано в цитираното касационно решение, респективно липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно квалифицирани като основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / и с позоваването на решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр. дело № 704/1999 г. на състав на ВКС, V г.о. Това решение е постановено в производство по чл. 225 и сл. ГПК /отм./ не формира сила на пресъдено нещо и е извън практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. По същите съображения касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и с позоваването на решение № 1314 от 10.03.2008 г. по гр. дело № 1765/2008 г. на състав на ВКС, І г.о., тъй като този съдебен акт е постановен по реда на ГПК /отм./ и с него е отменено решение от 21.12.2007 г. по гр. дело № 770/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд, т.е. постановения съдебен акт не поражда сила на пресъдено нещо и поради това не е относим към съдебната практика, по която се формират допълнителните основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 106/2014 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. Д. Х. и Д. Х. разноски за касационното производство в размер на сумата 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: