О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 06.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 51/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение № 414 от 14.10.2013 г. по гр. дело № 700/2013 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
Ответникът по касация – [община], [населено място] поддържа становище, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски окръжен съд е потвърдил решение № 96 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 206/2012 г. на Сливнишки районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от А. М. против [община], [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, предмет на заповеди № РД – 20 – 4/14.02.2013 г. и № РД – 19 – 66/14.02.2013 г. на кмета на ответната община, за възстановяване на предишната работа – „дежурен по общински съвет за сигурност”, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на сумата 2220 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 300 лв. и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 250 лв. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че описаните в цитираните заповеди нарушения по чл. 190, т. 3 и т. 7 КТ са извършени. Изводът е направен с оглед анализа на доказателствата, от който е изведен крайния мотив, че измервания относно стойностите на радиационния фон в дните и часовете, описани в заповедите не са били извършени от ищеца, въпреки нанесените данни в дневника. В мотивите са отразени съображенията на въззивната инстанция за това, че ищецът е бил запознат със задълженията за неизпълнението, на които е ангажирана отговорността му по чл. 188, т. 3 КТ, както и че са спазени от работодателя разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 189, ал.1 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, квалифицирани от страната, като процесуалноправни, а именно: „… за задължението на въззивния съд да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания” ; „… за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК във въззивното производство”. Касаторът поддържа, че окръжният съд не е обсъдил „оплакването за тенденциозно отношение към жалбоподателя А. М.” и е развил становището си, че всички работници на същата длъжност са допуснали „същото нарушение”, но „работодателят толерира техните нарушения и не им налага никакво наказание, а единствено на г-н М. налага най –тежкото дисциплинарно наказание”. Жалбоподателят счита, че след като на останалите работници не било наложено наказание ”нарушението не е действително толкова тежко”, т.е. работодателят е нарушил чл. 189, ал. 1 КТ. С приложеното решение по т. дело № 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. не се релевира основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като с приетите правни разрешения във въззивното решение съдът не се е отклонил от разрешенията, обосновани в касационното решение за мотивиране на съдебния акт в хипотезата на чл.272 ГПК. Този извод произтича от следните съображения. Доводите за тенденциозно отношение на работодателя при приложението на чл. 189, ал.1 КТ са обосновани от ищеца със сравняване на неговия случай с други такива на колегите му, които не били наказани по чл.188, т. 3 КТ. Направеното от касатора сравнение е без правно значение, тъй като засяга други трудови правоотношения, които не са предмет на настоящия правен спор и нямат относимост към законосъобразността на процесното уволнение. Освен това трудовите правоотношения на колегите на ищеца, включително въпроса за отношението на работодателя към спазването на трудовата дисциплина от тях третира обстоятелства, които са извън критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Ето защо приемайки неговата ирелевантност въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в касационното решение, които имат относимост към необсъждането на доводи и възражения по спорния предмет. Направеното от ищеца възражение не е с такава характеристика и не обуславя липсата на мотиви.
Не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваването на решение по гр. дело № 141/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В това решение е прието, че доводите във въззивната жалба, които по една или друга причина не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд трябва да бъдат обсъдени от въззивния съд, който е длъжен да отговори на тези доводи в своите мотиви или да се аргументира, защо те са неотносими към спора поради настъпила процесуална преклузия. Настоящият случай е различен от третирания в касационното решение, защото по делото, образувано по исковете на А. М. против [община] по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ във въззивната жалба не са изложени оплаквания за доводи на ищеца, които не са били обсъдени от първоинстанционния съд, а освен това въззивният съд е мотивирал собствени съображения по спорните в делото обстоятелства. Касаторът не е обосновал по процесуалноправните въпроси, цитирани по – горе общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е направил съпоставка на разрешенията по тях във въззивното решение и приложената практика. От мотивите във въззивното решение обаче е видно, че съдът е изложил съображения, защо приема за правилни мотивите на първоинстанционния съд за доказване извършването на нарушенията по чл. 190, т. 3 и т. 7 КТ, както и защо приема за доказани твърденията на ответника по исковете, че ищецът е бил запознат с трудовите си задължения. Изложени са мотиви от въззивния съд и във връзка с възраженията на ищеца за неспазване от работодателя разпоредбите на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 189, ал.1 КТ. Ето защо следва да се приеме, че с поставените въпроси и представените решения на ВКС не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Като материалноправен е формулиран следния въпрос: „налице ли е спазване на нормата на чл. 189, ал.1 КТ и съобразено ли е наказанието с тежестта на нарушението, когато едно и също нарушение е извършено от всички работници, а само един от тях е наказан с най – тежкото наказание – уволнение”. Въпросът не е съобразен с изискванията за релевиране на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Правният въпрос по смисъла на нормата на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, както вече се посочи по- горе за прилагането на чл.189, ал.1 КТ са ирелевантни трудовите правоотношения на други служители, които макар и да изпълняват същата длъжност, като длъжността на ищеца имат свои индивидуални правоотношения с работодателя, поради което развитието на тези правоотношения, както и преценката на работодателя за спазване на трудовата дисциплина, респективно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите по същите правоотношения е извън предмета на настоящия трудов спор. Поради това с поставения въпрос не е въведено общо основание за допускане на касационен контрол. Не е обосновано и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на развити доводи по разрешени от въззивния съд въпроси, по които страната е задължена да посочи неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които тя ще следва да бъде развита или разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, при липсата на съдебна практика, за да бъдат тълкувани /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 250 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 14.10.2013 г. по гр. дело № 700/2013 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на [община], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: