О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1413
гр. София, 11.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1159 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 263 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 221/2012 г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът И. Х. К. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на съдебния акт.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Габровски окръжен съд се е произнесъл по предявените от И. Х. К. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 681.76 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г. до окончателното й изплащане, като след частична отмяна на първоинстанционното решение № 87 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 279/2012 г. на Севлиевски районен съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 596.56 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г. и е присъдил в полза на И. Х. К. разноски в размер на сумата 145 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че при извършване на дисциплинарното уволнение на основание чл. 187, т. 1, предложение трето КТ за заеманата от ищеца длъжност „патрул”, работодателят е нарушил чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е посочил, че приетото от въззивния съд – незаконност на уволнението поради връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чрез служители на дружеството, а не по пощата, чрез писмо с обратна разписка е в противоречие с решение № 2171/09.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 1064/29.10.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение от 18.12.2007 г. по гр. дело № 240/2007 г. на Софийски апелативен съд /САС/. Правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно квалифицирано е основанието от жалбоподателя, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решенията са постановени по ГПК – 1952 г., отм., а определението не формира съдебна практика/ не е поставен. Без да отразява, какви са правните разрешения по приложената практика и единствено с твърдението за противоречие на обжалваното решение с цитираните съдебни актове, касаторът не е въвел процесуално правен въпрос, по който ВКС да даде отговор. В този си вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, което основание съставлява правен въпрос, изведен от мотивите на съда и формулиран от страната. К. съд не може сам да въвежда въпроса / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 /. Освен това в мотивите на решението, постановено от въззивния съд не се съдържа извод, че връчването на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ и поканите, по реда на чл. 195, ал. 2 КТ е единствено възможния начин за връчване, а е направен извод за нередовност на връчването поради липсата на изходящ номер и достоверна дата на приложените копия от бланки по делото / от покана, л. 26, покана и декларация на л. 27, заповед за дисциплинарно уволнение на л. 4 от първоинстанционното дело /. Законността на дисциплинарното уволнение предпоставя извършване на действията по снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, спазване на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ и връчване на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ в определена последователност, която окръжният съд е приел за недоказана. Това правно разрешение е в съответствие с практиката на ВКС.
Твърдението за противоречие на изводите в обжалваното решение с изводите в решение на ВКС /решение № 283 от 08.07.2010 г. по гр. дело № 233/2009 г., състав на ІV г.о./, както и в решения на други съдилища / решение от 05.08.2010 г. по гр. дело № 340/2010 г. на Окръжен съд – [населено място] и решение № 1245 от 21.07.2005 г. по гр. дело № 384/2005 г. на Врачански окръжен съд/ е направено отново, без да е поставен правен въпрос и е поддържано въз основа на довод за необоснованост на изводите на въззивния съд / приетото от съда по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ според изложението не отговаря на доказателствата /. Твърденията за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, в случая противоречиво произнасяне могат да се аргументират с приетите от съда изводи, а не със субективното становище на страната за тяхната неправилност, с оглед на което тя намира противоречие с мотивите в съдебни актове, на които се позовава. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – т. ІІ, както са отбеляза и за т. І не са дадени правните разрешения по приложената практика, за да се установи, в какво според страната се състои противоречието, а и в решенията, цитирани от касатора, макар и случаите да засягат чл.333, ал.1, т. 4 КТ, въпросите са различни, като произтичащи от спорове с различен обективен идентитет. В. съд не е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има действие, когато ищецът не е уведомил работодателя за заболяванията си, а е приел, че още на 12.07.2011 г. К. е претърпял оперативна интервенция, позовал се е на експертно решение № 2521/28.11.2011 г. /л. 15 от първоинстанционното дело /, с което е оправдан болничен лист № 0199992, издаден от МЦ-1 С. и е констатирал, че работодателят е бил наясно със здравословните проблеми на К. и дори е извършил проверка на неговото здравословно състояние чрез обжалване на болничния лист, като са проследени и останалите болнични листове за процесния период от време. При липса на въведен от касатора правен въпрос /общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/ не може да се аргументира и допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е допуснал да се извърши констатация от трудовата книжка на ищеца, чрез която да се установи, че същият е безработен през определен период от време, въпреки че към този момент била настъпила процесуалната преклузия за събиране на нови доказателства. И в тази част от изложението – ІІІ т. няма поставен от страната правен въпрос, а въз основа на субективното й становище за неправилност на процедирането е изразено виждане за противоречие със съдебни актове, приложени към делото. Дали въззивният съд е приел доказателства в нарушение на чл. 266 ГПК е въпрос по същество на касационната жалба, който не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. За това искането за допускане на касационно обжалване с оглед на тези оплаквания, които са по чл. 281, т. 3 ГПК е неоснователно.
В останалата част от изложението по т. ІV страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. К. не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване ВКС трябва да реализира / в тази насока са разясненията в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4, които в случая касаторът не е взел предвид /. Първият от въпросите – трябва ли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително да има изходящ номер е поставен общо, без оглед на изводите, с които съдът е аргументирал това изискване, а същото засяга въпроса за необходимостта от доказване на последователността, в която се прилагат от работодателя нормите на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 333, ал. 1 КТ, чл. 195, ал. 2 КТ. Така въпроса остава извън контекста на правните разрешения на съда, обусловили изхода на спора и с поставянето му не се обосновава общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Другите два въпроса, за законността на дисциплинарното уволнение по чл. 188, т. 3 КТ при отказ на работника или служителя да представи информация, дали се ползва от закрила по чл.333 КТ, респективно за добросъвестността на работника или служителя при закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ във връзка с представяне на болничен лист, не са обвързани с решаващите изводи на въззивния съд. Същите въпроси се основават на поддържано от жалбоподателя във въззивното производство становище и твърдения, които окръжният съд не е приел за доказани и по които съдебният състав не е правил изводи в смисъла, в който ги излага касатора. В. съд не е приел, че ищецът е отказал да представи поискана от работодателя информация по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, а е констатирал, че работодателят е бил наясно със здравословните проблеми на К. и не е спазил цитираната норма. Извън изводите на окръжния съд е и въпроса, добросъвестен ли се явява работник, който в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Н. не е представил на работодателя си издадения му болничен лист и който е отказал да попълни декларация, в която да посочи, ползва ли се от закрилата на чл. 333 КТ. Както се отрази вече окръжният съд е приел други изводи, че работодателят е знаел за заболяванията на ищеца, както и че не е уведомил редовно ищеца за даване на сведения във връзка с чл. 333 КТ. При тези обстоятелства се налага извода, че въпросите са поставени с оглед твърдения на ответника по исковете, а не предвид приетите от въззивния съд правни разрешения. Не са обосновани и съображения за непълнота, неяснота и противоречивост на правните разпоредби, имащи относимост към спора, т.е. въпросите не са развити в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
К. не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 221/2012 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: