О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр. София, 03.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2457/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. С. срещу решение № 739 от 12.11.2013 г. по гр. дело № 938/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Русенски окръжен съд е потвърдил решение № 1229 от 02.07.2013 г. по гр. дело № 1363/2013 г. на Русенски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и в частта за разноските. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че М. С. е уволнена със заповед № 4860/07.01.2013 г. на директор „Човешки ресурси” от процесната длъжност /„старши специалист”, сектор „Регионални офиси за дилърско обслужване”/ на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ /със завръщане на замествания на работа/ законосъобразно. Изводът за правомерност на уволнението е обоснован със съображения за валидност на упълномощаването, извършено още през 2007 г. / заповед № 62/20.11.2007 г. / на длъжностното лице, издало процесната заповед за уволнение от предишните представители на дружеството – работодател, както и с липсата на оттегляне на упълномощаването или настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 41, ал. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал и на ТР № 6/11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправните въпроси са формулирани, както следва:
„1. материалноправният въпрос – прекратяването на трудовото правоотношение между мен и ответника по делото М. ЕАД, е решен неправилно от Окръжен съд Русе”;
„2. прекратяването на трудовото правоотношение е от лице без представителна власт.”
Поставени по посочения по – горе начин въпросите не релевират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от тях е за прекратяването на трудовото правоотношение между страните, като жалбоподателката твърди, че решението на окръжния съд е неправилно. Не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неправилност на съдебния акт, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Разглеждането на основания по чл. 281, т. 3 ГПК в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо предвид относимостта им към производството по чл. 290 ГПК. Правният въпрос съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 е този, по който въззивният съд е мотивирал правни разрешения, обусловили изхода на спора, т.е. въпрос, отнасящ се до конкретно процедиране на работодателя при прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, подложено на преценка от въззивния съд и обвързано с изводи, решаващи изхода на делото. Жалбоподателката е следвало да изложи тези въпроси и отнасящите се към тях разрешения на окръжния съд, което не е направила поради въвеждане на субективните си становища по правилността на решението и неразграничаване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Вторият от въпросите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява твърдение, поддържано от ищцата, което не съдържа изложение на приетите разрешения от въззивния съд, поради което не притежава характеристиката на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това и двата въпроса в приложението не са обосновани с допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката е възпроизвела нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не представлява мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Въвеждането на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се извършва с мотивирано изложение, в което следва да се аргументира наличието на неправилна или неактуална съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, като практиката трябва да бъде посочена и да се отрази насоката, в която според касатора същата трябва да бъде развита или ако според него липсва съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд жалбоподателят трябва да посочи конкретни разпоредби, които според него са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 739 от 12.11.2013 г. по гр. дело № 938/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: