3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 458 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 349 от 20.11.2015 г. по гр. дело № 5029/2015 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното по – горе определение състав на ВКС е върнал касационна жалба вх. № 84920 от 01.07.2015 г., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу решение от 04.05.2015 г. по гр. дело № 12893/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ Б състав, прекратил е производството по делото и е присъдил разноски в полза на ответника по касация в размер на сумата 950 лв. Касационният съд е констатирал, че касационната жалба е недопустима, като подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Изводът за недопустимост на подадената касационна жалба е мотивиран с изключването от касационен контрол на въззивното решение, предвид постановяването му по иск с правно основание чл. 108 ЗС, чиято цена съставът на ВКС е определил по представеното удостоверение за данъчна оценка на сума под 5000 лв. ВКС е приложил чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изменението на кодекса с ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 година. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК са присъдени разноски в полза на ответника по жалба в размер на сумата 950 лева.
Определението е правилно.
Касационната жалба е била подадена на 01.07.2015 г. и съгласно § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се разглежда при досегашните условия и ред, т.е. при определяне процесуалната допустимост на жалбата се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изменението на нормата, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационният съд правилно е определил цената на иска – по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждащ че цената на иска е равна на данъчната оценка на имота. От представеното при завеждане на иска удостоверение за данъчна оценка изх. № 0900 – 19/4460/02.11.2009 г., издадено от СО, Дирекция „ПАМДТ”, Л. се установява, че при данъчната оценка на сградите с площ 4920 кв.м. и мястото, в което са построени в размер на 1632003.10 лв., данъчната оценка на помещение с площ 3.10 кв.м. /претендираното помещение/ е 1028.29 лв. Доводите на частния жалбоподател, че данъчната оценка следвало да се определи към момента на подаване на касационната жалба е неправилен. Тези доводи не са съобразени със задължителната съдебна практика, формирана с ТР № 8/2012 от 31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която размерът на цената на иска по иск за собственост или други вещни права отговаря на данъчната оценка на имота, а ако няма такава на пазарната цена на вещното право, като въпросът за цената на иска може да се постави най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая данъчна оценка на имота е била представена при предявяване на иска и това е релевантния момент за определянето й, съответно за определяне цената на иска. С оглед установения размер на данъчната оценка на процесния имот, респективно цената на иска – под 5000 лв. правилно ВКС е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, като е върнал касационната жалба поради процесуалната й недопустимост.
Незаконосъобразни са доводите относно прекомерност на присъдените в размер на сумата 950 лв. разноски. Процесуалният способ за защита на страната относно размера на присъдените с определението разноски се реализира в друго съдебно производство, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е ирелевантно и не обосновава основание за отмяна на определението в частта, с която са присъдени разноски. От изложеното следва, че при постановяване на определението не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба разноските, направени в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 950 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 20.11.2015 г. по гр. дело № 5029/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК в размер на сумата 950 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: