О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 07.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1255 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от К.-С., представлявано от процесуален представител Ю. Г. В.-В. срещу решение № 1268/16.07.2012 г. по гр.д.№3930/2011 г. на Софийски апелативен съд, г.к. ,трети състав.
Ответникът по касационната жалба М. Р. В., чрез процесуален представител адв.И. М. оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 206 607 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решение №88/27.11.2009 г. по гр.д.№474/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е признато за установено спрямо ответника по касационната жалба, като наследник на В. В. А. /Р. В. С./,че е налице престъпно обстоятелство, имащо значение за гражданския спор, а именно,че са извършени престъпления по чл.339 ал.1 и чл.321 ал.3 НК от наследодателя и е отнето в полза на държавата имущество на стойност 166 978,16 лв. и вместо това е отхвърлил предявените искове по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на извършени престъпни деяния по цитираните текстове от НК и искането за отнемане на имущество по чл.28 З. , както и допуснатите обезпечителни мерки.Прието е, че жалбоподателят не е установил по реда на чл.28 ал.5 З. вр. с чл. 124 ал.5 ГПК извършването на престъпления по чл.339 ал.1 и чл.321 ал.3 вр.с ал.1 НК от В. В. А., за което срещу него е започнало наказателно производство, прекратено със смъртта му.Според ТР № 20/1968 г. това е особен установителен иск, който се предявява в случаите, когато престъплението не може да бъде установено с постановяване на присъда, поради прекратяване на наказателното производство, като с решението по иска се установява престъплението извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата.Решението е постановено при ново разглеждане на делото , след като предходно отхвърлително решение на въззивния съд е било отменено с решение № 297/08.11.2011 г. по гр.д.№1792/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.С него е прието,че неправилно не са били допуснати на основание чл.266 ал.3 ГПК искани от жалбоподателя свидетели ,тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Дал е указания при новото разглеждане въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните относно обстоятелствата по чл.124 ал.5 ГПК и да бъдат събрани исканите за установяването им доказателства. Апелативният съд с нарочно определение е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи факти и обстоятелства по осъществяване елементите на състава на чл.339 ал.1 НК от наследодателя на ответника и му е дал възможност в 20 –дневен срок да посочи за какви обстоятелства и факти, относими към иска по чл.124 ал.5 ГПК са поискани свидетелите , да се посочат имената им и режима на призоваване. Жалбоподателят е изпълнил указанията и е посочил имената на пет свидетели, които са допуснати и разпитани. В процеса на събиране на доказателства жалбоподателят е поискал да бъдат допуснати нови двама свидетели, участвали в задържането на наследодателя на ответника, като се изиска от директора на ОДП-П. да посочи имената им.В. съд е оставил без уважение това искане, като направено след определения 20-дневен срок и следователно преклудирано.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос следва ли да се допусне събирането на доказателства от въззивната инстанция в случаите, когато тези доказателства са станали известни на страната в съдебно заседание пред тази инстанция.Счита,че процесуалните действия на въззивния съд ,отказал събирането им, са в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК, което е касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Поставя и въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение на служебното начало в случаите, когато се иска събиране на доказателства за установяването на факт и същите не са допуснати от съда, като това се е отразило на решаващата му воля.Намира,че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и представлява касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Процесуалните действия на въззивния съд са законосъобразни, те не противоречат на цитираното ТР-т.11, а напротив ,съобразени са с него в частите запазили действието си . Съгласно чл.294 ал.1 ГПК съдът на който е върнато делото го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. В съответствие с дадените указания въззивният съд е разпределил доказателствената тежест между страните , дал е възможност на жалбоподателя в 20 –дневен срок да посочи за какви обстоятелства и факти, относими към иска по чл.124 ал.5 ГПК са поискани свидетелите и ги е допуснал. Пред въззивната инстанция съгласно чл.266 ал.3 ГПК страните могат да искат събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, но в определения от съда срок за това. Искането на жалбоподателя , да бъдат допуснати нови свидетели, участвали непосредствено при задържането на наследодателя А. направено след изтичането му , е преклудирано. Твърдението,че едва в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание е станало известно,че то е осъществено от специализирана група , не дава основание да се приеме, че е положена дължимата грижа за узнаването на това обстоятелство.Жалбоподателят е могъл да събере необходимите сведения и да отправи искане за посочване имената на полицаите от директора на ОДП-П. своевременно.Материалите по приложеното дознание не са единствения източник на информация относно това, кои са били те, както не е пречка за установяването им фактът, че жалбоподателят не е разследващ орган. Н. на делото с тези доказателства се дължи на виновен пропуск от негова страна.Уважаването на доказателственото му искане би противоречало на концентрационното начало.
Вторият въпрос не е обуславящ .Той се отнася до правилността на обжалваното решение и обсъждане на събраните по делото доказателства.Това са общи основания за неправилност на въззивното решение, които могат да бъдат разглеждани след като е допуснато касационното му обжалване .Не са изложени никакви аргументи, в подкрепа на становището на жалбоподателя, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.От изложеното от него не става ясно кой закон според него не се прилага точно и разкриването на точния смисъл на коя правна норма се иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1268/16.07.2012 г. по гр.д.№3930/2011 г. на Софийски апелативен съд ,г.к., трети състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ