О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 23.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1351/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.П.П. от САК, срещу решение от 21.03.2012г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 2142/2012г., с което е потвърдено решение от 03.09.2011г. на СРС, постановено по гр.д.№39542/2010г.. С последното са уважени предявените от Т. Г. К. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като уволнението на ищеца, извършено със Заповед №04/ 4.06.2010г. на представителя на [фирма] на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ поради намаляване обема на работа е признато за незаконно, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Оператор въжена линия на ПВЛ Д.-Ч. в.”, присъдени са му 4697,40лв. обезщетение за оставане без работа за периода 7.06.10-7.12.10г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 6.08.2010г. до окончателното изплащане, и 300лв. разноски, а ответникът е осъден да плати в полза на СРС 247,90лв. на основание чл.78 ал.6 ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод за липса на законосъобразно извършен подбор. Според касатора съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и необосновано е приел, че крайният акт на работодателя, с който се приключва подборът, следва да има определено съдържание. Предвид горното се извежда като обуславящ изхода на спора и решаващите изводи на въззивната инстанция правният въпрос, уточнен от съда: “ Следва ли актът на работодателя, с който приключва подборът по чл.329 КТ, да има определено съдържание”. Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позовава се на ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е посочено, че : “Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства”.
Ответната страна [фирма] не е подала писмен отговор и не взема становище по касационната жалба .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от Т. Г. К. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд , с което исковете са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест в процеса, не е установил законосъобразно извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ. Като обосновка на крайния си решаващ извод е посочил, че представените от работодателя протокол на комисия и докладна записка не съдържат информация между кои лица, по какви критерии и при какви резултати е извършен подбор; че от тях не се установява подбор да е извършен между всички лица, заемащи длъжността „оператор на въжена линия” /както във [фирма], така и само в ПВЛ , където е работил ищеца/ като дори само това обстоятелство прави подбора незаконосъобразен; че не се установява и какви са били конкретните показатели, по които е извършвано оценяването, както и каква е била оценката за квалификацията и нивото на изпълнение на работата, поставена на лицата, между които е извършван подбор – за да може поне от формална страна да се прецени дали са уволнени лицата с най-нисък резултат . Отчетено е от въззивния съд, че декларирането в докладната записка, че е извършено събеседване, преглед на трудовите досиета и съобразяване на образование, професионална квалификация, защита по чл.333 КТ, изпълнение на трудови задължения, трудова дисциплина, семейно и материално положение и придобито право на пенсия, само по себе си не дава информация за кръга на лицата, между които е извършен подбор, и оценката по критерии и общо на всеки от тях . Позовавайки се на ТР 3/2012 на ОСГК на ВКС въззивният съд е посочил и това, че съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Съдът е счел за неоснователно възражението на работодателя, че не е ангажирал доказателства доколкото ищецът не е оспорил приложените към отговора му протокол на комисия и докладна записка на изпълнителния директор. В тази връзка е отчел, че оплакване за незаконосъобразен подбор се съдържа още в исковата молба, а представените от него документи съдържат само имена на служители, които се предлага да бъдат уволнени – а не оценки на определени лица по определени критерии, които да могат да бъдат съпоставяни, респективно верността им да бъде оспорена. Във връзка с позоваването от страна на работодателя в пренията по същество на ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС в частта, в която се говори за писмен документ, обективиращ преценката и представляващ писмено доказателство, което „при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора”, съдът е изложил съображения, че в решението се има предвид документ, който „съдържа преценката на работодателя за показателите” на всеки работник по критериите, по които се извършва подбора, и отразява обстоятелства във връзка с качествата на участвалите в подбора, а процесните протокол и докладна записка не съставляват такъв документ тъй като не съдържат преценки за качества/резултати по дадени критерии/ на определени лица. Поради това не съдържат обстоятелства от кръга на посочените по-горе, които да могат да бъдат оспорени, респективно доказани. Предвид това е счел за ирелевантно липсата на изричното им оспорване при представянето им с отговора.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./, а изведеният такъв от изложението и уточнен от съда не е обуславящ правната воля на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Относно начина на извършване на подбора и неговото доказване са постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика и за точното прилагане на закона решения на ВКС, с които е прието, че документирането на подбора не е задължително и доказването му пред съда може да стане с всички доказателствени средства – решение № 616/15.10.2009 г. по гр. д. № 1327/2009 г. III г. о. ВКС, решение 287/16.07.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г. IV г. о. ВКС. Прието е, че законът не предвижда начин и форма за извършване на подбора, от което следва, че той може да се извърши чрез протокол, докладна записка и други писмени документи, но документирането не е задължително, а доказването пред съда може да стане на общо основание с всички доказателствени средства – решение № 525/21.06.2010 г. по гр. д. № 1446/2009 г. IV г. о. ВКС. В този смисъл е и частта от ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, на която се позовава касаторът. Относно правната същност на протокола на комисията, извършила подбора, е постановено и решение № 133/31.05.2010 г. по гр. д. № 74/2009 г. IV г. о. ВКС, с което е прието, че е допустимо документирането на подбора в протокол, който има характер на частен свидетелстващ документ, но при оспорване на подбора, за да се вземат предвид описаните в него констатации, те следва да се докажат с допустимите процесуалноправни средства. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Що се отнася до доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждане на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2012г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 2142/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: