О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 208
гр. София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 7185 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] и на М. Л. Д. срещу решение № 1151 от 10.06.2013 г. по гр. дело № 703/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав.
М. Л. Д. поддържа становище, че по жалбата на Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място]:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 13.12.2012 г. по гр. дело № 806/2012 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск от М. Л. Д. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 8000 лв., претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 286, ал.1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с решение от 26.05.2011 г. по В.Н.О.Х.Д. № 213/2011 г. на Врачански окръжен съд, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 26.05.2011 г. до окончателното изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 286, ал.1 НК, набедяване на лицето С. Х. в престъпление „кражба” по чл.194, ал.1 НК и в престъпление по служба по чл.282, ал.1 НК, като е знаел, че същата е невинна. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 8000 лв. във връзка с обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, както и във връзка със взетата най – лека мярка за процесуална принуда – „подписка”, продължителността на наказателното преследване, 3 години, преценено като разумен срок, неговото отражение върху личността и емоционалното състояние на ищеца /бил е притеснен, подтиснат, нервен, нещастен, станал затворен, страдал от безсъние, разделил се с приятелката си/.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуално – правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуално – правен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол. Жалбоподателят е изложил и следния въпрос, квалифициран, като „процесуално – правен”, а именно – „Необходимо ли е обсъждането на всички възражения, направени от Прокуратурата на РБългария /чрез прокурор от Окръжна прокуратура – В./ във въззивната жалба, включително и нейното допълнение, свързани с твърденията й”. Въпросът не е обоснован с разрешенията, приети от въззивния съд, нито са посочени конкретните възражения, които според касатора са относими към произнасянето на въззивния съд. По този начин не е въведено мотивирано изложение на общото основание, което има за последица недопускане на касационно обжалване. Цитирани са решения на състави на ВКС, без да се отрази противоречието в разрешенията между въззивния съд и касационния съд по въведения въпрос. Следователно страната не е обосновала и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
В приложението е посочено, че „материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Както се вижда от дадения цитат, подобно на формулировката по предходния въпрос не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По касационната жалба на М. Л. Д.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 13.12.2012 г. по гр. дело № 806/2012 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявеният иск от М. Л. Д. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, за разликата между 8000 лв. и 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 286, ал.1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с решение от 26.05.2011 г. по В.Н.О.Х.Д. № 213/2011 г. на Врачански окръжен съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 286, ал.1 НК, набедяване на лицето С. Х. в престъпление „кражба” по чл.194, ал.1 НК и в престъпление по служба по чл.282, ал.1 НК, като е знаел, че същата е невинна. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 8000 лв. във връзка с обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, като е прието още и че други вреди не са били доказани при условията на пълно и главно доказване, няма доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно състояние на ищеца, предвид установяване на здравословните му проблеми от 2007 г., датиращи преди повдигане на обвинението. Съдът е приел, че продължителността на наказателното производство не се намира в причинно – следствена връзка с вредите, тъй като 3 години е напълно разумен срок.
Касаторът счита, че въпросът, по която се е произнесъл съда е: „…е прилагането на принципа на СПРАВЕДЛИВОСТ по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението”. Така формулиран въпросът не релевира основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съдържа разрешенията, които е приел въззивния съд и конкретните обстоятелства, по които се е произнесъл при прилагане нормата на чл.52 ЗЗД. Не е обосновано и допълнително основание чрез излагане на мотивирано изложение, отразяващо в какво се състои противоречието между разрешенията на въззивния съд и цитираното ППВС № 4/1968 г., съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК. Не е обосноваване на общо и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК посочването на нарушения по чл.281, т.3 ГПК, тъй като оплакванията за тях не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК. Не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК становищата на страната по определяне на обезщетението за неимуществени вреди, които са отразени в приложението, тъй като релевантни са не тези становища, а разрешенията, приети от въззивния съд. Не могат да бъдат формирани основания по чл.280, ал.1 ГПК и по обстоятелства, по които според касатора въззивният съд не се е произнесъл, защото правният въпрос е единствено този, по който има произнасяне във въззивното решение /арг. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1151 от 10.06.2013 г. по гр. дело № 703/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: