О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 30.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6688/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Ж. И. срещу решението по гр. дело № 940/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV Б състав.
Ответницата по касация – М. А. Б. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е обезсилил решение от 17.07.2006 г., поправено с решение от 10.10.2006 г. по гр. дело № 10444/2004 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от В. Ж. И. против М. А. Б. иск с правно основание чл. 97, ал. 3, изречение първо ГПК /отм./ за установяване, че констатациите, направени в документ, озаглавен протокол за ПТП № 0572478/18.07.2003 г., съставен от гл. сержант Л. С., младши автоконтрольор от Пътна полиция – КАТ при СДВР не отразяват вярно фактическата обстановка, при която е настъпил инцидента, присъдени са разноски в полза на ответницата в размер на сумата 150 лв. и е прекратил въззивното производството и първоинстанционното производство. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е процесуално недопустим поради липса на правен интерес и с оглед на този извод при упражняване на правомощията по чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК /отм./ е констатирал служебно недопустимост на първоинстанционното решение. Процесуалната недопустимост на иска съставът на Софийски градски съд е обосновал със следните съображения: в исковата молба не се съдържат твърдения, че процесния протокол не носи подписа на съставителя или че подписите на участващите в съставянето на протокола лица са неавтентични, поради което според ищцата документът е автентичен; относно това, дали протоколът е с верни констатации, съдържащи се в раздела „Обстоятелства и причини за ПТП” в тази част протоколът няма обвързваща съда доказателствена сила; не е налице правен интерес за предявяване на иска с оглед възможността съдебното решение да бъде противопоставено на ответницата в друг процес или да инициира производство за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт. С произнасянето на състав на ВКС, ІV г.о. по частната жалба на В. И. – определение № 926/05 от 20.12.2005 г. по ч. гр. дело № 950/2005 г. не се създава непререшаемост на спора, тъй като посоченото определение на ВКС не е от категорията съдебни постановления, които формират сила на пресъдено нещо по процесуалната допустимост на иска, в случая иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./. Цитираното определение е от вида съдебни актове, с които се възобновява висящността на съдебното производство, т.е. не се разрешава окончателно въпроса за допустимостта на предявения иск. В тази връзка състав на ВКС, І г.о. с решение № 1152/2008 г. от 22.01.2009 г. по гр. дело № 4665/2007 г. е отменил решението от 14.06.2007 г. по гр. дело № 3647/2006 г. на Софийски градски съд, постановено при първото въззивно разглеждане на спора и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, като е дал указания след прилагане на делото, образувано по иск по чл. 45 ЗЗД между същите страни да се проследи защитната позиция на ищцата, за да се прецени правния интерес от предявяване на иска по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./. Въззивният съд с оглед на тези указания се е произнесъл по допустимостта на установителния иск, като предвид изложените по – горе съображения неговото решение не представлява пререшаване на разрешен спор по допустимостта на претенцията, съответно не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението към касационната жалба са поставени въпроси по отношение, на които страната поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въпросите са формулирани, както следва: „1. Процесуалноправния: Може ли, процесуално допустимо ли е страната да оспори истинността на документ с отделен установителен иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК /отм./, съответно по чл. 124, ал. 4 от ГПК, когато по такова оспорване няма друго съдебно определение или решение.”; „2. Частен или официален документ е протокола за пътно-транспортно произшествие, съставен по реда на Закона за движение по пътищата във връзка със Закона за МВР”.
Първият по реда на изложението и цитирането по – горе въпрос е поставен с оглед становището на ищцата и в този смисъл не притежава характеристиката на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос произтича от разрешенията, приети във въззивното решение. Правен въпрос, който е въведен с оглед становище на страната не е общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ищцата свързва правния интерес от иска с липсата на съдебен акт – определение или решение по оспорването, а въззивният съд е разгледал правният интерес от иска с оглед на целта, с която се претендира установяване неистинност на процесния протокол за пътно – транспортно произшествие /ПТП/ – възможността съдебното решение да бъде противопоставено на ответницата в друг процес или да се инициира производство за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Дори и да се приеме релевантност на въпроса липсва другата предпоставка за допускане на касационен контрол – обосноваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Със съдебните актове, на които се позовава /цитираните определение по ч.гр. дело № 950/2005 г. на ВКС, ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 508/1984 г. на Върховен съд, І г.о., решение № 2239 от 20.03.2003 г. на ВКС, ІV г.о./ касаторът не обосновава допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези актове не създават практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е формираната задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК / решение № 24/2011 г. по т. дело № 444/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 73/2012 г. по т. дело № 423/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 15/2014 г. по т. дело № 1506/2013 г. на ВКС, І т.о./, с която е уеднаквена съдебната практика относно съдържанието, характера на протокола за ПТП и оспорването му във връзка с установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие /ПТП/. Позоваването на решение по адм. дело № 4391/2004 г. на Върховен административен съд е правно несъстоятелно, тъй като понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3/. Оспорването по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК съгласно цитираната практика по чл. 290 ГПК засяга автентичността на документа, в случая процесния протокол за ПТП предвид формалната му доказателствена сила и фактите, отразяващи направените пред съставителя изявления, извършени от него и пред него действия предвид материалната му доказателствена сила. Като е приел от обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата не оспорва автентичността на протокола за ПТП и фактическата констатация на актосъставителя – недостатъчно разстояние на МПС, управлявано от ищцата от МПС, управлявано от ответницата, а други обстоятелства, които според ищцата обуславят причината за ПТП, но според нея „същите не са отразени в частта „Обстоятелства и причини за ПТП” в процесния протокол, въззивният съд не се е отклонил от правните разрешения, приети в цитираната задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с цитирания въпрос жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване по посочените норми.
С вторият въпрос не са обосновани общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно жалбоподателката квалифицира приложените копия от съдебни актове, като съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тези актове с изключение на решението на Софийски градски съд са постановени по ГПК – 1952 г., отм. и съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3 формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /, тъй като същият е формулиран без връзка с конкретните мотиви на въззивното решение, съдържащи противоречивото според страната произнасяне на съда, както и без страната да направи мотивирано изложение на конкретните правни разрешения, имащи според нея отношение към въпроса. Съображението на въззивния съд, че в частта относно обстоятелствата и причините за ПТП документът бил частен не са обусловили решаващите му изводи за липсата на правен интерес от иска, тъй като тези изводи са свързани с проведения от ищцата начин на оспорване, засягащ обстоятелства относно механизма на пътно-транспортното произшествие извън констатацията в протокола за ПТП, а не с характеристиката на протокола в тази негова част / относно обстоятелствата и причините за ПТП/. За да формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос трябва да притежава конкретни характеристики, разяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Същият въпрос трябва да е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. В случая цитирания въпрос е формулиран общо теоретично и не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Липсва и съпоставка на разрешенията по въззивното решение и по приложената практика, с която чрез мотивирано приложение да се обоснове наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Поради горните съображения и с този въпрос жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено по гр. дело № 940/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: