О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 28.01.2014г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 255 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение на ОС [населено място] №768 от 18.10.2013г. по в.гр.д. № 499/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е допълнено постановеното по делото решение №393 от 09.08.2013г. по същото дело в частта за разноските като [фирма] е осъдено да заплати на К. Т. С. деловодни разноски направени пред въззивната инстанция в размер на сумата 400лв. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че въззивната инстанция неправилно е приела, че сторените разноски са в размер на сумата 400лв. , тъй като не е установено в процеса реално тази сума да е изплатена като възнаграждение на процесуален представител. В жалбата е инкорпорирано и изложение на основания по смисъла на чл.280 ГПК.Искането е да се отмени определението и да се остави без уважение искането за присъждане на деловодни разноски.
Ответната по частната жалба страна не взема становище .
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован. Съображенията за това са следните:
С решение №393 от 09.08.2013г., постановено по в.гр.д. № № 499/2013г., ОС [населено място], действащ като въззивна инстанция е потвърдил обжалваното от [фирма] първоинстанционно решение, постановено от РС [населено място], с което е уважен предявеният от К. Т. С. против жалбоподателя иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от К. Т. С. с искане да се измени горното решение в частта за разноските като му се присъдят сторените такива в производството. С атакуваното определение въззивният съд е присъдил в полза на молителя деловодни разноски в размер 400лв. За да постанови този резултат съдът е констатирал своевременно заявено от страната искане за присъждане на разноски и с оглед благоприятния за молителя резултат и доказателствата по делото за реално сторени разноски в процеса – представен договор за правна помощ, в който е отразено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер 400лв. и представен списък на разноските, е обосновал извод, че в негова полза следва да се присъди сумата от 400лв.
Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е основателно, е правилен и обоснован. Подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. В процесния случай молителят е установил с надлежен докумен сторения разход от 400лв., представляващ заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност и необоснованост на постановения от въззивния съд съдебен акт са неоснователни. Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на определението, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от жалбоподателя, а с оглед изхода на делото не се и следват. Не са претендирани такива и ответника по жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС [населено място] №768 от 18.10.2013г. по в.гр.д. № 499/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: