О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1944/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр. чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Д. Б., чрез пълномощник адв. М. Г. срещу решение № 2/ 05.01.2016 г. по гр.д.№ 713/ 2015 г. на Окръжен съд-Враца.
Ответникът по касационната жалба „Банка Д.“-ЕАД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт М. Д. я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 13.07.2015г. по гр.д.№ 220/ 2015 г. на Районен съд- Враца. С него е уважен частично предявеният от ищеца- касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.499 ал.1 ГПК, като ответникът е осъден да му заплати сумата 3 783 лв.представляваща внесена от него цена за закупено на публична продан проведена от ЧСИ рег.№ 722 таванско помещение № 6, с площ 16,74 лв., намиращо се на посочен адрес, която е получена от ответника в качеството му на взискател по изпълнителното дело ,тъй като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че същото не принадлежи на длъжника И. В. А.. Присъдени са и сумите 265,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава в периода от 12.05.2014 г. до 23.01.2015 г. , законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и 192,92 лв. пропорционално направени разноски за участие в проданта. Исковете до пълния претендиран размер от 9 000 лв. за таванското помещение и 1000 лв. общо за разноски в публичната продажба и мораторна лихва са отхвърлени. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач-ЧСИ.Присъдени са разноски. Въззивният съд е приел, че касаторът , като купувач в проведена публична продажба на недвижим имот- апартамент с принадлежащи мазе и таванско помещение, намиращ се на посочен адрес и с описани индивидуализиращи ги белези, е заплатил общо сумата 39 213 лв. На ответника е била изплатена продажната цена в размер на 37 646, 42 лв. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 186/ 2014 г. на Окръжен съд-Враца е било установено, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на таванското помещение № 6, с площ 16,74 кв.м. и постановлението на ЧСИ в частта относно възлагането на същото е отменена. Въззивният съд е приел, че следва да зачете силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение и че са ирелевантни доводите на касатора относно причините за съдебното му отстранение. Намерил е, че искът е основателен за сумата 3 783 лв.,съответстваща на стойността на таванското помещение от заплатената от касатора цена в публичната продажба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 23.01.2015 г. до окончателното плащане. Посочил е, че при съдебно отстранение трябва да се върне платеното от купувача, а не хипотетична пазарна стойност на закупения имот. Конкретизирал е, че следва да бъде присъдена припадащата се платена цена за таванското помещение, а не претендираната пазарна стойност на същото в размер на сумата 9 000 лв. като преустроено в ателие. Намерил е за неоснователни доводите на касатора, че е бил с представата, че купува самостоятелен обект, а не прилежаща част към апартамента, доколкото от документите съставени в изпълнителното производство никъде не е бил посочен такъв обект на продажба. Помещението е било оценявано като прилежаща част-складово помещение. Данни за преустройството му в ателие се появяват едва в производството по чл. 435 ГПК, приключило с влязло в сила решение. Приел е, че не е в правомощията на въззивния съд да ревизира извършените в изпълнителното производство опис и оценка на имота. Направеното от касатора наддавателно предложение е било за апартамент ведно с принадлежащо таванско помещение, а не ведно със самостоятелен обект-ателие. Посочил е , че този извод следва и от обстоятелството, че оглед на таванското помещение не е бил извършван до въвода на купувача от ЧСИ, когато то е било отворено и бравата е била сменена. Относно заплатената цена за таванското помещение е кредитирал съдебно-техническата експертиза, назначена във въззивното производство, според която тя е дори по-ниска от сумата, присъдена от първоинстанционния съд. Поради забраната за влошаване положението на касатора –въззивник в предходното производство е направил извод, че решението следва да бъде потвърдено в тази част. Приел е , че купувачът има право и на лихви и разноски за своето участие в проданта, съгласно чл.499 ал.1 ГПК, че тази разпоредба е специална спрямо разпоредбите в ЗЗД и длъжникът се счита изпаднал в забава и без покана или уговорен срок за изпълнение.Приел е също така, че ответникът е в забава от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено постановлението за възлагане- 12.05.2014 г.,тъй като от този момент възниква задължението за връщане на получената цена за таванското помещение. Посочел е, че лихвата за забава за този период е в размер на сумата 265,51 лв. според експертното заключение. Намерил е за основателна и претенцията за разноски за участие в проданта пропорционално в размер на сумата 192,92 лв.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при липса на съдебна практика. Извежда следните въпроси:
-как следва да бъде определена внесената цена по проведена публична продан по смисъла на чл.499 ГПК, когато е продаден имот, който не е бил собственост на длъжника, при липса на извършен опис и оценка на този имот. Твърди,че съдът не е посочил кой начин на оценка отговаря на продадения чужд имот при положение, че той не е описан и оценен самостоятелно съобразно състоянието му по време на провежданата публична продан.
Така поставеният въпрос не е релевантен.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1, за да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, произтичащ от решаващите изводи на съда по предмета на делото. К. съд не може да го формулира въз основа на неговите оплаквания и твърдения, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Въпросът трябва да е свързан именно с формираните от съда правни изводи, а не с проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не се е произнесъл. В случая сам той твърди, че въззивният съд не е формирал мотиви относно начина на оценяване.
Следващият въпрос е:
-може ли съдът да отменя постановление за възлагане на недвижим имот по проведена публична продан поради груба грешка, както е приел въззивният съд в мотивите си по гр.д.№186/2014 г. на Окръжен съд-Враца.Посочва, че по силата на това влязло в сила решение е бил отстранен от имота, тъй като е било установено, че длъжникът не е собственик, а третото лице е обжалвало действията на ЧСИ по проданта и постановлението за възлагане.
Така поставеният въпрос също не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.Той е извън предмета на настоящото дело, отнася се за друг съдебен спор, с друго съдържание и с други страни.
При необосноваване на общо основание за касационно обжалване не се дължи произнасяне относно допълнителното основание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато се поддържа специфично основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, касаторът трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта конкретна правна норма, чието тълкуване иска. Това също не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/ 05.01.2016 г. по гр.д.№ 713/ 2015 г. на Окръжен съд-Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: