О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 5251/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. Й. Г. чрез адвокат И. И. против определение № 518 от 03.06.2013 г. по ч. гр. дело № 501/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С обжалваното определение Русенски окръжен съд е потвърдил определението от 20.03.2013 г. по гр. дело № 639/2013 г. на Русенски районен съд, с което производството по иска, предявен от частния жалбоподател за прекратяване действието на договор за наем на недвижими имоти – земеделски земи, с нотариална заверка на подписите, сключен на 19.04.2012 г. между И. Х. И. и [фирма], [населено място] е прекратено, като недопустимо и исковата молба на И. Й. Г. е върната в тази част. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд за обстоятелството с оглед, на което частният жалбоподател е предявил иска – настъпване на промяна в правоотношение, по което не е страна /претенцията е за прекратяване действието на договор за наем на процесните имоти, сключен между ответниците, от които наемодателя според ищеца не е собственик на имотите, нито има право да ги отдава под наем/ са правилни.
Частният жалбоподател не е обосновал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК. В приложението същият е изложил единствено твърдението, че : „Съда се е произнесъл с решението си по материалноправен въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.”, без да постави въпрос. В приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК след цитираното изречение са отразени оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са общи оплаквания за неправилност на съдебния акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение – т. 1, задължението за точно и мотивирано изложение на касационните основания се отнася именно до основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на чл. 280 ГПК. В мотивите на същото тълкувателно решение е отразено, че непосочването и необосноваването на тези състави е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Общите оплаквания за незаконосъобразност по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на съдебния акт в какъвто смисъл следва да се постанови настоящето определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 518 от 03.06.2013 г. по ч. гр. дело № 501/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: