О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 13.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 872/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. [населено място], подадена чрез адв. В., срещу въззивно решение
№ 8074/24.11.2015год. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.
№ 5929/2015год., с което е потвърдено Решение № 123/30.12.2014год., постановено по гр. дело № 28608/2013г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Д. искове срещу [фирма] за признаване за установено по отношение на С. Г. Д., че [фирма] й дължи сумата от 5 322,80 лв., представляваща неустойка по чл. 10 от предварителен договор от 29.08.2007год. за забавено изпълнение на задължението по чл. 6.7 от договора в периода от 15.10.2009год. до 28.11.2011год. и сумата от 29,66 лв.- лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 05.01.2013год. до 24.01.2013год., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3087/2013г. на СРС, 58 състав.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението. Касаторът счита, че решаващият състав не е съобразил относимите към спора, с който е сезиран, материалноправни разпоредби, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и доколкото е извършил неправилен анализ на събраните в хода на делото доказателства е постановил необоснован съдебен акт. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 от ГПК. Според касатора, съдът се е произнесъл по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, както и длъжен ли е да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка при формиране на решаващата си воля, с оглед служебните му задължения да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, спазвайки определени изисквания, ред и условия за постановяване на решението?” в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в Решение № 56 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г. на ВКС, I ГО, Решение № 691 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/2009 г. на ВКС, I ГО, Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г, на ВКС, II ГО, Решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, IV ГО и т. 19 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Излага съображения за противоречие на въззивното решение с Решение № 22 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 722/2010 г., IV ГО на ВКС и Решение № 509 от 18.06.2010 г. по гр. д.
№ 1538/2009 г, III ГО на ВКС по въпроса „Може ли въззивният съд да се произнася по възражения, които не са релевирани от ответника в отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК?“
Навеждат се доводи и за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с въпроса : „ Дали забавата на [фирма] да изгради сграда в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.765 / УПИ X.-1756 от квартал „1а“ по плана на София, местност „М. 1А“/с административен адрес: [населено място],[жк], бл. 535 и да снабди същата с разрешение за ползване до 15.10.2009г. се дължи на негово виновно поведение или на обективна невъзможност ?“. Позовава се на Решение от 18.03.2015 г. по гр. д. № 7241/2014г. на СГС, АО, III – В състав и Решение от 26.05.2015г. по гр. д. № 1786/2015г. на СГС, ГО, III – В състав.
Ответната страна [фирма] в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че макар от събраните по делото доказателства да се установява неизпълнение от страна на ответното дружество на задължението му за снабдяване с Акт 16 в договорения срок, то доколкото причината за това стои извън неговата воля, същото не следва да бъде санкционирано. Позовава се на чл. 13 от двустранно подписания договор между страните, който изключва отговорността на продавача за забавяне при осигуряване на функционирането на отделни съоръжения или захранване, предизвикано от независещи от него причини: административни забрани; отказ от включване в захранващи системи в случай на добросъвестно изпълнение на СМР от страна на продавача; изменение в законодателството, както и при непреодолима сила. След анализ на събраните доказателства, въззивната инстанция е достигнала до извода, че ответната страна, която е положила необходимата грижа и добросъвестно е изпълнявала поетите си задълженията, е доказала наличието на обективна невъзможност за изпълнение на задължението си за осигуряване на ползване на процесната сграда и съответно наличието на предпоставките за освобождаване съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Изложеното е обусловило решаващите му правни изводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезвреда на кредитора-ищец.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси. Първият и вторият въпрос не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, а са свързани с правилността на съдебния акт, а третият поставен въпрос е фактически, а не правен. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Следва да се посочи, че съдържанието на изложението изразява по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответникът не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА въззивно решение № 8074/24.11.2015год. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 5929/2015год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: