О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2382/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. М. Й., представлявана от процесуален представител адв.С. К. срещу решение №11/22.01.2013 г. по гр.д.№14/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решение № 694/26.11.1012 г. по гр.д.№2467/2012 г. на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл.344 ал.1 т.т.1, 2 и 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение,извършено поради съкращение в щата, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ специалист в Районна служба” при ответника и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в продължение на шест месеца, поради незаконното уволнение в размер на 2 105,40 лв., ведно със законната лихва. Въззивният съд е аргументирал решението си излагайки съображения, че съкращаването на щата е реално; решението за това е взето от компетентен орган- общинския съвет, който със свое решение от тринадесетото му заседание, проведено на 14.08.2012 г. е одобрил структурата на общинската администрация, в сила от 01.09.2012 г., а със заповед на кмета № РД 02/0456/28.08.2012 г. е утвърдено, считано от същата дата длъжностното разписание на общинската адмнистрация; заеманата от жалбоподателката длъжност в действащото щатно разписание е премахната; трудовото й правоотношение е прекратено след вземането на решението за приемане на новото щатно разписание със заповед № 28/31.08.2012 г. на кмета, считано от 01.09.2012 г.; не е било необходимо извършването на подбор поради съкращаването на единствена длъжност. Прието е , че е преустановено съществуването на отдел „Образование и култура” в Дирекция „Хуманитарни дейности”, както и „Районна служба” и че това е станало по установения от закона ред, тъй като съгласно чл.21 ал.1 т.2 ЗМСМА структурата на общинската администрация се определя от общинския съвет, по предложение на кмета, а той на основание чл.44 и чл.46 т.4 ЗМСМА организира изпълнението им, респективно назначава и освобождава служителите, че в новото поименно щатно разписание името на касационната жалбоподателка не фигурира, както и заеманата от нея длъжност. Въззивният съд е счел за недоказани твърденията, че длъжността й продължава да се изпълнява от конкретно цитирано лице, тъй като същото работи като общ работник в друга дирекция, както и че синдикалната организация е била уведомена за предстоящото съкращение, включително и на длъжността, заемана от жалбоподателката, въпреки че не са представени доказателства за членството й в нея. С оглед на така изложените факти е приел за неоснователно възражението, че към датата на издаване на заповедта за уволнение на жалбоподателката, длъжността й не е била премахната. При неоснователността на главния иск за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , е счел за неоснователни и останалите искове.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е извела следните въпроси:
-налице ли е съкращение в щата по реда на чл.128 ал.2 т.2 КТ/вероятно се има пред вид 328 ал.2 т.2КТ/, ако не се променя общият брой на администрацията, а само бройките в отделни отдели, като дейността на съкратеното лице се запазва;
-налице ли е съкращение в щата , ако се променя само длъжността и изискванията за квалификация на работника,който я заема, като се запазва трудовата функция;
-може ли да се издаде и връчи заповед за съкращение въз основа на ново щатно разписание, преди то да е влязло в сила.
Счита, че към датата на издаване и връчване заповедта за уволнение все още новото щатно разписание не е влязло в сила, а с това не е било налице и основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че това възражение изобщо не е коментирано в мотивите на въззивното решение. Намира, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 1289/24.01.1995 г. по гр.д.№909/1994 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което обосновава наличие на касационно основание по чл.280 ал.1т.1 ГПК.
Излага подробно и оплакванията , че въззивният съд необосновано е приел, че жалбоподателката не е била член на синдикалната организация, тъй като в приложения по делото фиш за получаваното трудово възнаграждение било отразено заплащането на 2,75 лв. членски внос, както и че липсвали доказателства за изискано становище от синдикалната организация за уволнението й. Намира за необоснован извода, за извършено съкращение в щата, тъй като щатните бройки в дейност 122 „общинска администрация” не били променени, а функциите на „районна служба”не са били прекратени, било извършено сливане на служби, при запазване на щатни бройки и функции.Счита,че в мотивите на съда се съдържа противоречие, тъй като от една страна е приел, че длъжността е премахната, а от друга,че функцията е поета от Дирекция „Хуманитарни дейности”.Намира, че неправилно е била разпределена доказателствената тежест между страните и че няма доказателства, че именно длъжността на жалбоподателката е била съкратена.Ако все пак се приеме, че длъжността е премахната, но функциите й са запазени, като се изисква друга квалификация за заемането й , основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не следва да е поради съкращаване на щата.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Предпоставка за това е извеждането от страна на жалбоподателя на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му. Въззивният съд не се е занимавал с въпросите , поставени от жалбоподателката.Тя сама изтъква, че оплакванията й, които е направила пред въззивната инстанция и които е формулирала като правни въпроси в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , не са коментирани. Според ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 г.на ОСГТК на ВКС на РБ-т.1, касаторът е длъжен да постави правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, постановил решението,предмет на касационно обжалване. Той следва да е ясно и точно формулиран и да е във връзка с дадените от него правни разрешения, определящи изхода на спора. Въпросът не трябва да се отнася до общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, да е във връзка с възприемане на фактическата обстановка или с обсъждане на събраните по делото доказателства, които се квалифицират по чл. 281 ГПК. Те не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалбоподателка не е изложила и никаква аргументация за наличието на допълнителните касационни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК, на които се позовава.Цитираното решение на ВКС не представлява задължителна съдебна практика, а казуална и в този случай допълнителното касационно основание следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Освен това обжалваното решение на въззивния съд не противоречи на дадените правни разрешения с него. Поради това не може да се приеме,че е налице и основанието по чл.280 ал.1т.2 ГПК. Не е аргументирана и нито една от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Основанието по този законов текст е налице, когато разглеждането от касационния съд на поставен правен въпрос би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, когато такава промяна е необходима поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до създаването й или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Останалите оплаквания на жалбоподателката се отнасят до обосноваността на изводите на съда по фактите на делото, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/22.01.2013 г. по гр.д.№14/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: