О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело N 7266 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. З. В., чрез пълномощника адв.В. Б. срещу определение № 2206/ 27.08.2014 г. по ч.гр.№ 1558/ 2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 7315/ 21.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11150/ 2013 г. на Бургаския районен съд,както и по частна жалба от „У. л.”-ЕАД,чрез процесуален представител адв.П. П. срещу същото определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 5530/ 04.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 11150/ 2013 г. на Бургаския районен съд, с което е спряно изпълнението по изп.дело № 201480400477 на частен съдебен изпълнител рег. № 804 по отношение на длъжника С. В..
Жалбоподателят С. В. намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение поради обстоятелството, че изпълнителното дело е спряно.Счита ,че последиците в тези случаи са различни.При спирането ефектът настъпва във фазата, до която е стигнало изпълнителното дело, като всички предприети изпълнителни действия и обезпечителни мерки до този момент запазват своето действие.При отмяна на разпореждането всички те ще бъдат отменени и изпълнителното производство ще бъде прекратено.Моли обжалваното определение да бъде отменено в тази част , както и разпореждането за незабавно изпълнение спрямо него, обективирано в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Жалбоподателят „У. .”-ЕАД намира, че неправилно поради просрочие не е разгледана частната му жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което производството по изпълнителното дело е спряно .Твърди, че тя е подадена на 18.07.2014 г. заедно с отговора на частната жалба на длъжника С. В. в определения от съда срок, което е видно от товарителница на куриерска фирма „Ин тайм” . Не претендира разноски.
Страните взаимно оспорват подадените частни жалби. Жалбоподателят С. В. оспорва отразената на товарителницата, издадена от куриерската фирма „И.” дата 18.07.2014 г. на постъпване на частната жалба до въззивния съд на „У. л.”-ЕАД. Твърди, че липсват доказателства дали тази куриерска фирма притежава необходимия лиценз, както и че не е налице хипотезата на чл.62 ал.2 ГПК,тъй като изпращането по пощата става само чрез „Български пощи”. От своя страна „У. л.”-ЕАД счита,че е правилен изводът на въззивния съд за липса на правен интерес на подадената от С. В. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение .
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в законовия срок, срещу определения на въззивен съд ,постановени по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК- за оставяне без разглеждане частни жалби срещу актове на заповедния съд, поради което са допустими- т.8 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК.
По заявление от „У. л.”-ЕАД на основание чл. 417 т.3 ГПК е издадена заповед № 7315/ 21.12.2013 г., по ч.гр.д.№ 11150/ 2013 г. на Бургаския районен съд, с която е разпоредено жалбоподателят С. В. и още двама дължници да му заплатят солидарно сумите: 4 503,61 лв. главница ,дължима по лизингов договор,което задължение е обективирано в нот.акт за учредяване на договорна ипотека ,както и в допълнително споразумение към договор за финансов лизинг, с нотариална заверка на подписите; 10 435,66 лв възнаградителна лихва за периода 25.10.2010 г.-28.06.2011 г.,законната лихва върху главницата от 20.12.2013 г. до окончателното плащане и разноски.В заповедта е посочено,че вземането произтича от редовни от външна страна документи: нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот- нива от 5,425 дка в землището на [населено място], [община],притежаван от ипотекарния длъжник С. В., предоставен за обезпечаване на задълженията на длъжниците по договор за финансов лизинг, както и допълнително споразумение към договора за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите .Постановено е незабавно изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело №20148040400477 на ЧСИ рег.№804.На 24.06.2014 г. жалбоподателят С. В. е получил покана за доброволно изпълнение, с която му е съобщено за наложени обезпечителни мерки върху притежавано от него имущество, а именно: запори върху пет леки автомобила, запор върху вземанията му по договор за управление от търговско дружество, запор върху капитала на търговско дружество,възбрани върху ? ид.част от апартамент ,едно лозе и три ниви,включително тази,предмет на договора за ипотека.С определение № 5530/04.07.2014 г. е спряно изпълнението по изпълнителното дело спрямо жалбоподателя С. В.. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповедта за изпълнение на парично задължение, поради липса на правен интерес.Въззивният съд е приел, че със спирането на изпълнителното дело искането му е удовлетворено,доколкото с обжалването по реда на чл. 419 ал.2 ГПК на предварителното принудително изпълнение и чрез спирането на изпълнението по реда на чл. 420 ал.2 ГПК се постигат идентични защитни цели.Със същото определение е оставена без разглеждане и частната жалба на „У. л.”-ЕАД срещу посоченото по-горе определение , с което производството по изпълнителното дело е спряно,поради просрочие. Въззивният съд е приел,че същото му е съобщено на 11.07.2014 г. с указание за едноседмичен срок за обжалване, а частната жалба е постъпила на 22.07.2014 г. след като е изтекъл.
Съгласно чл.62 ал.2 ГПК срокът не се счита за пропуснат,когато изпращането на жалбата е станало по пощата.С приемането на Закона за пощенските услуги/ЗПУ ДВ бр.64/2000 г./ извършването на пощенски услуги в страната се осъществява от пощенски оператори въз основа на издадена индивидуална лицензия или уведомление, в зависимост от извършваните услуги.Действително ”Български пощи”-ЕАД е било единствен оператор,но с цитирания закон-чл. 7 и чл.18, този монопол е премахнат.При извършена служебна справка на интернет страницата на Комисията по регулиране на съобщенията в публичния регистър на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл.38 т.1-3 ЗПУ беше установено,че е вписано „И т.”-О. с удостоверение № 0030 за извършване на куриерски услуги, с начало на дейността 03.11.2009 г . Следователно подаването на частната жалбата чрез тази куриерска фирма е допустимо. Спазването на срока се установява с товарителницата за постъпването й. В случая действително на частната жалба на „У. л. „-ЕАД е отразено,че е постъпила в канцеларията на съда на 22.07.2014 г. По въззивното дело на л.82 обаче е приложена и товарителница №[ЕИК], от която е видно,че същата е предадена на куриерската фирма на 18.07.2014 г., т.е. в законовия срок за обжалване.На л.79 се намира товарителница № 00118140, от която е видно,че на същата дата е постъпил и отговора на частната жалба, подадена от С. В..Тъй като въззивният съд, а така също и жалбоподателят С. В. не са коментирали този факт, касационният съд счита,че не е необходимо събирането на допълнителни доказателства относно датата на подаване на частната жалба от „У. л.”-ЕАД. Изводът,че е просрочена е неправилен.Следва делото да бъде върнато за произнасяне на въззивния съд по нея по същество.
Доколкото изходът на спора относно определението за спиране на изпълнението е обуславящ за разглеждането на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповедта за изпълнение на парично задължение, следва определението на въззивния съд да бъде отменено и в тази негова част.
По искането за разноски в тази инстанция ще се произнесе въззивният съд при разглеждането на спора по същество.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2206/ 27.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 1558/ 2014 г. на Бургаския окръжен съд изцяло.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: