О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
София, 26.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Диана Хитова ч.гр.дело № 249/2016год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт А. А., срещу определение № 17 525/ 16.09.2015 г. по гр.д. № 10 027/ 2015 год. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.
В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост на обжалваното определение, поради липса на достатъчно мотиви. Твърди се, че то е и незаконосъобразно. Касаторът иска отмяната му и връщане на заплатената от него държавна такса. В жалбата е инкорпорирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.Поставя се процесуалноправния въпрос: подлежи ли на връщане държавната такса,заплатена при подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в случай на оттегляне на заявлението преди произнасяне на съда по същество и представляват ли разглеждане по същество в заповедното производство указанията на съда по движението и за отстраняване нередовност на заявлението. Поддържа се,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определения на ВКС, по ч.т.д. №1126/2013 г., І т.о. и по ч.т. д.№ 917/2009 г., ІІ т.о.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 08.05.2015 г. по гр.д.№23 480/2015 г. на Софийски районен съд, 70 състав в обжалваната част, с която след прекратяване на производството поради оттегляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е уважено искането на касатора да му бъде върната внесената държавна такса. Въззивният съд подробно е анализирал относимите законови разпоредби и се е позовал на създадената задължителна съдебна практика във връзка с оплакванията на жалбоподателя
Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. На основание чл. 274 ал.ІV ГПК не подлежат на касационно обжалване постановените в това производство определения, включително актовете свързани с произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, каквото е и обжалваното определение .
Частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 17 525/ 16.09.2015 г. по гр.д. № 10 027/ 2015 год. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№249/2016 г., ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: