О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№456
гр. София, 22.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3679 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Л. В. в качеството й на особен представител на С. Х. Е. срещу определение № 71/15.04.2015г. по възз.гр.д. № 8/2015г. на Окръжен съд-Враца, в частта, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е допълнено постановеното решение № 71 от 20.02.2015г. в частта за разноските, като С. Х. Е. е осъден да заплати на адв. В. сумата от 400лв., представляваща възнаграждение за явяването й като особен представител във въззивното производство.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Наведени са доводи, че възнаграждението за особения представител винаги е дължимо и се възлага като разноски на ищеца, независимо дали съдът се произнася предварително, със самото съдебно решение или в последващо производство по допълване или изменение на вече постановения акт. Твърди се, че макар възнаграждението за особен представител за въззивна инстанция да не е заплатено предварително, същото продължава да се дължи от ищеца по силата на чл. 47, ал. 6 ГПК. При тези съображения се иска отмяна на постановено определение и осъждане на [фирма] да заплати сумата от 400 лв. – дължим адвокатски хонорар на особения представител.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не е подал писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Окръжен съд – Враца се е произнесъл по молба с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските, подадена от особения представител на въззивника С. Х. Е.. Съдът е констатирал, че с определение на РС-Враца от 07.05.2014г. по гр.д. № 2621/2013г. адв. Л. В. е назначена за особен представител на ответника по делото С. Х. Е., като с предходно свое определение от 03.04.2014г. първоинстанционният съд е определил възнаграждение в размер на 400 лв, което е внесено от ищеца [фирма]. Поради неблагоприятния за ответника изход на първоинстанционното производство неговият особен представител адв. В. е подала въззивна жалба, но при нейното администриране районният съд е пропуснал да задължи ищеца [фирма] да внесе възнаграждение за особения представител за въззивна инстанция. Пропуск да бъде определено това възнаграждение и да бъде внесено по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е допуснал и въззивният съд. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че пропускът да се разпореди предварителното внасяне за разноски за възнаграждение на особения представител може да бъде санирано от втората инстанция, но само до момента на постановяване на въззивното решение, тъй като с решението разноските вече се разпределят не по посочения в чл. 47, ал. 6 ГПК ред, а по правилата на чл. 78 ГПК. При тези съображения Окръжен съд – Враца е постановил обжалваното определение, с което е допълнил постановеното въззивно решение в частта за разноските и осъдил ответника в първоинстанционното производство С. Х. Е. да заплати на адв. Л. В. в качеството й на негов особен представител адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Същото е в противоречие с указанията по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице, а ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
С оглед цитираната задължителна съдебна практика, изводът на въззивния съд, че възнаграждението за въззивна инстанция на особения представител на ответника следва да бъде заплатено от ответника, а не от ищеца, е неправилен. Допуснато е смесване на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. На особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция без оглед резултата по делото. Размерът му се определя от съда, внася се авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. Тази възможност обаче е следваща самото плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е платил възнаграждението на особения представител.
В случая при администриране на въззивната жалба на ответника, подадена от особения му представител адв. В., не е указано на ищеца да внесе дължимото възнаграждение, съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Този пропуск на съда следва да бъде отстранен. На особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на сумата 400лв.,съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7 ал.2 т.2, като се постанови изплащането му от бюджета на въззивния съд – в случая – Окръжен съд [населено място]. С оглед крайния изход на спора на основание чл.78 ГПК ответната страна С. Х. Е. следва да се осъди да заплати по сметка на окръжен съд [населено място] сторените разноски за изплащане възнаграждението на особения представител в размер 400лв.
Това налага определението да бъде отменено като неправилно и се постанови ново в горния смисъл.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 71 от 15.04.2015г. по гр.д. № 8/2015г. на Окръжен съд-Враца в обжалваната част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 71 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 8/2015г. на Окръжен съд-Враца в частта за разноските като:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокат Л. Ц. В. от АК [населено място] за осъществено процесуално представителство на С. Х. Е. във въззивното производство в качеството й на негов особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, в размер 400лв., която сума да се изплати от бюджета на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА С. Х. Е. да заплати на Окръжен съд [населено място] на основание чл.78 ГПК сторените във въззивното производство разноски в размер 400лв. – възнаграждение за назначения му особен представител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: