17
Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр.София, 27.01.2016година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 1500 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалби, подадени от Я. И. С. – частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ с рег. № 794 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски окръжен съд, чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-София и от Министъра на правосъдието, чрез процесуалните си представители ст. юриск. С. К. и юриск. С. Т., против решение от 16.01.2015г., постановено по дисциплинарно дело № 46/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 10 000 лв.
Оплакванията, развити в жалбата на ЧСИ С. са за недопустимост на решението, тъй като е постановено след изтичане на срока по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ от откриване на нарушението, дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган, както и евентуално неправилно като постановено в нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано по отношение на наложената глоба. Моли настоящата инстанция да го обезсили и да прекрати производството или да го отмени като неправилно и отхвърли искането на министъра на правосъдието, или да намали размера на глобата, поради несъразмерност на наложеното наказание с извършените нарушения. В съдебно заседание адв. П. поддържа жалбата с изключение на твърдението за нищожност на постановеното решение като постановено от некомпетентен орган и оспорва жалбата на насрещната страна.
Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата на ЧСИ С. като неоснователна и обжалва решението в частта на наложеното наказание като неправилно и моли то да бъде отменено и на ЧСИ С. му бъде наложено дисциплинарно наказание за извършените нарушения по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – временно лишаване от правоспособност. В съдебно заседание процесуалните представители на Министъра на правосъдието поддържат жалбата, оспорват жалбата на ЧСИ С. и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбите К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбите и моли същите като неоснователни, да бъдат оставени без уважение, което становище поддържа и в съдебно заседание. Подробни съображения са изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите и ответника по жалбите КЧСИ, във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество, жалбата на ЧСИ С. и жалбата на министъра на правосъдието са неоснователни, по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 46/2014 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия срещу ЧСИ Я. И. С. за налагане на дисциплинарно наказание, поради допуснати нарушения в работата му по общо петнадесет изпълнителни дела, въз основа на две искания на министъра на правосъдието – искане изх. № 11-01-13 от 27.06.2014 г., вх. № 1506/01.07.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ по извършена съдебна проверка и искане изх. № 11-01-13 от 12.08.2014г., вх. № 1902/12.08.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ по извършена финансова проверка. В решението си дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ С. е извършил нарушения в работата си, извършени в хода на производствата по изп. дело № 20147940400004, изп. дело № 20147940400006, изп. дело № 20147940400007, изп. дело № 20147940400008, изп. дело № 20147940400099, изп. дело № 20147940400100, изп. дело № 20147940400101, изп. дело № 20147940400115, изп. дело № 20147940400116, изп. дело № 20147940400117, изп. дело № 20147940400118, изп. дело № 20147940400119, изп.дело № 20147940400161, изп. дело № 20147940400162 и изп. дело № 20147940400163, съставляващи дисциплинарни нарушения, както следва:1.Нарушение на разпоредбата на чл. 427, ал. 2 ГПК, изразяващо се в налагане в хода на изпълнителните производства на запори върху вземанията на длъжника [фирма] към третото задължено лице [фирма], чието седалище, както и седалищата на всеки един от взискателите, се намират в съдебен район, различен от района на действие на частният съдебен изпълнител; 2. Нарушение, изразяващо се в приемане за разноски по изпълнението в изпълнителните производства на адвокатски възнаграждения по смисъла на чл. 78. ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирани от всяко едно от юридическите лица, които са последващо конституирани като взискатели след образуване на делата;3. Нарушение на чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, изразяващо се в неотбелязване към момента на извършване на проверката върху изпълнителните листове на направените в полза на взискателите плащания; 4.Нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, изразяващо се в неномериране на страниците на изпълнителните дела към момента на предоставяне на делата в Министерство на правосъдието; 5. Нарушение на чл. 434 ГПК, изразяващо се в неиздаване към момента на представяне на проверяващите на копия от изпълнителните дела на съответните актове, обективиращи волеизявленията му относно образуване на делата, конституирането на взискателите, приемането на разноските по изпълнението и подадените от длъжника възражения; 6. Нарушение на чл. 458 ГПК, изразяващо се в неизпращане на съобщения до Национална агенция за приходите за дължимите от длъжника публични задължения; 7. Нарушение на чл. 450, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неуведомяване с изрични съобщения на длъжника [фирма] за наложените запори върху вземанията му към „Ю. България”, отчитани по банкови сметки; 8. Нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК, изразяващо се в превеждането на суми в полза на взискателите преди изтичане на двуседмичния срок за доброволно изпълнение; 9. Нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, изразяващо се в неиздаване на сметките по смисъла на тази разпоредба по изпълнителните дела; 10. Нарушение на разпоредбата на т. 11 ТТРЗЧСИ, изразяващо се в изискване от лицата, конституирани на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК като взискатели във вече образуваните изпълнителни производства, заплащането на недължимите от тях такси по т. 11 ТТРЗЧСИ, които впоследствие, като разноски по изпълнението, са събрани от длъжника; 11. Нарушение на разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ, изразяващо се във включване в основата за изчисляване на размерите на дължимите пропорционални такси за събрано вземане и на размерите на адвокатските възнаграждения по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., претендирани от лицата, конституирани на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК като взискатели. За тези нарушения му е наложила наказание глоба в размер 10000лв. Със същото решение комисията е приела, че частен съдебен изпълнител Я. И. С. не е извършил останалите твърдени в исканията на министъра на правосъдието нарушения: приемане за разноски по изпълнението на възнагражденията по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирани от правните субекти, които са конституирани като взискатели след образуване на делата; нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК; нарушение на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК; нарушение на разпоредбата на чл. 456, ал. 2 ГПК; нарушение на чл. 80 ЗЧСИ. В тази част искането на министъра на правосъдието като неоснователно е отхвърлено. Отхвърлителната част на решението не е предмет на настоящото производство.
За да постанови решението си дисциплинарния състав е счел за установено, че в молбите на взискателите за образуване на изпълнителните дела, както и в молбите на лицата, конституирани в хода на висящите изпълнителни производства като взискатели, е посочено, че искат изпълнението да се насочи върху вземания на длъжника „Т. София’” ЕАД към третите задължени лица [фирма] (по една част от делата), съответно [фирма] (по друга част от делата), чиито седалища са в [населено място], [община], област София, както и към третото задължено лице [фирма] (по абсолютно всички дела), чието седалище, както и седалищата на всеки един от взискателите, се намират в съдебен район, различен от района на действие на ЧСИ Я. И. С.; че в изпълнителните производства ЧСИ Я. И. С. е приел за разноски по изпълнението претендираното от всеки един от взискателите адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 150 лева, от които: 100 лева – възнаграждение за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 50 лева – възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.; че върху изпълнителните листове няма извършени отбелязвания на направените в полза на взискателите плащания, като едва в хода на самото дисциплинарно производство съдебният изпълнител е предоставил заверени преписи на изпълнителните листове с нанесени върху гърба им плащания; че страниците на нито едно от изпълнителните дела, представени на проверяващите под формата на копие от Н. С. – помощник – частен съдебен изпълнител на ЧСИ Я. И. С., не са номерирани; че в хода на нито едно от изпълнителните производства съдебният изпълнител не е издавал на осн. чл. 433, ал. 1 ГПК постановления прекратяването им; че в изпълнителните дела не се съдържат съобщения по смисъла на чл. 458 ГПК, изпратени от ЧСИ Я. И. С. до Национална агенция за приходите, както и удостоверения по смисъла на чл. 191, ал. 4 ДОПК; че длъжникът не е уведомяван с поканите за доброволно изпълнение или с други актове за наложените запори; че в хода на всяко от изпълнителните производства, образувани срещу [фирма], съдебният изпълнител е превеждал в полза на взискателите принудително събраните чрез запори суми преди изтичане на срока за доброволно изпълнение; че по изпълнителните дела са постъпили възражения от длъжника срещу разноските по изпълнението, като съдебният изпълнител не е издавал разпореждане за уведомление и не е изпращал съобщения до длъжника за срока, в който може да обжалва разноските по изпълнението пред съда, като такова уведомление не се съдържа и в поканите за доброволно изпълнение; че по изпълнителните дела не се съдържат сметки по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ и липсват доказателства за издаването им; че присъединените взискатели по делата не са представили изпълнителни листове за претендираните вземания, а са приложили само договори за цесия и уведомления по смисъла на чл. 99. ал. 3 ЗЗД до длъжника; че начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от съдебния изпълнител по образуваните 15 броя изпълнителни дела с длъжник [фирма] е в размер на 7730.63 лева.; че действителната дължима такса по образуваните изпълнителни дела по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 793.89 лева , като надвишената сума в размер на 6 936,74 лева е в резултат на прибавените адвокатски хонорари по присъединените с цесии взискатели без правно основание; че в хода на дисциплинарно производство частният съдебен изпълнител е представил доказателства, че таксите по процесните изпълнителни дела са внесени авансово.
При така приетото за установено от фактическа страна дисциплинарният съвет е обосновал извод, че изпълнителните производства са законосъобразно образувани, поради това, че [фирма] и [фирма] са със седалища в района на действие на ЧСИ Я. И. С., но ЧСИ Я. И. С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 427, ал. 2 ГПК налагайки в хода на изпълнителните производства, образувани срещу длъжника [фирма] запори върху вземанията му към третото задължено лице [фирма], чието седалище, както и седалищата на всеки един от взискателите / взискателите по всички изпълнителни дела са със седалище в [населено място]/, се намират в съдебен район, различен от района на действие на ЧСИ Я. И. С.. Приел е също, че с оглед нормите на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.78 ал.8 ГПК единствено адвокатското възнаграждение по чл. 10. т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирано от взискателя, който е образувал изпълнителното производство, може да бъде приемано на осн. на чл. 78, ал. 8 ГПК за разноски по делото и да бъде събирано от длъжника, тъй като към момента на конституиране на последващите взискатели всяко едно от изпълнителните дела вече е било образувано. Счел е, че предявяването на претенция за събиране на вземането в хода на образувано изпълнително дело не е равносилно на извършване на действие по образуване на изпълнително производство, както и, че в Наредба № 1/09.07.2004 г. не е предвидено отделно възнаграждение за адвокат за изготвяне на молба за присъединяване или конституиране като взискател във висящо изпълнително производство. С оглед на това е обосновал извод, че ЧСИ Я. И. С. е извършил дисциплинарно нарушение като е приел за разноски по изпълнението в изпълнителните производства, образувани срещу длъжника [фирма], адвокатски възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирани от всяко едно от юридическите лица, които са последващо конституирани като взискатели след образуване на делата.
Д. състав е приел и това, че съгласно чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, изплащането (на сумите) става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист; че в тази разпоредба не е предвиден срок, в който следва да бъде извършено върху листа самото отбелязване на плащането към взискателя, като липсата на срок означава, че това отбелязване трябва да бъде направено незабавно или най- малкото в разумен срок след превода. Счел е за доказано, че към момента на представяне на проверяващите на копия от изпълнителните листове, ЧСИ Я. И. С. не е бил извършил отбелязвания върху тях на плащанията към взискателите, че преводите са извършвани значително време преди проверката, а не непосредствено преди нея, за да се приеме, че е допустимо забавяне при изпълнението на задължението по чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК. Съобразно това е обосновал извод, че към момента на извършване на проверката ЧСИ Я. И. С. не е бил отбелязал върху изпълнителните листове направените в полза на взискателите плащания, като по този начин не е изпълнявал своевременно задължението си, предвидено в чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, което представлява дисциплинарно нарушение. С последващото им нанасяне върху листовете съдебният изпълнител е отстранил допуснатото нарушение. Приел е също, че към момента на предоставяне на копията от изпълнителните дела в Министерство на правосъдието от страна на помощник – частния съдебен изпълнител, страниците на петнадесетте дела, образувани срещу длъжника [фирма], не са били номерирани, с което си бездействие ЧСИ Я. И. С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Счел е за доказано и това, че към момента на представяне на проверяващите на копия от изпълнителните дела, ЧСИ Я. И. С. не е бил издал съответните актове, обективиращи волеизявленията му относно образуване на делата, конституирането на взискателите, приемането на разноските по изпълнението и подадените от длъжника възражения, което бездействие представлява дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл. 434 ГПК. След като е констатирал, че по нито едно от изпълнителните дела няма данни ЧСИ Я. И. С. да е изпращал съобщения до НАП по смисъла на чл. 458 ГПК, а и няма постъпили по тях удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК дисциплинарният състав е обосновал извод, че ЧСИ Я. И. С. не е изпращал съобщения по смисъла на чл. 458 ГПК до НАП по изпълнителните дела с длъжник [фирма], като по този начин не е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 458 ГПК, и е извършил дисциплинарно нарушение. В решението си съставът е приел и това, че по нито едно от изпълнителните дела няма данни ЧСИ Я. И. С., да е изпратил каквото и да било съобщение до [фирма] за наложените запори върху вземанията му към [фирма]. Поради това е приел, че ЧСИ Я. И. С. е извършил дисциплинарно нарушение като не е изпълнявал задължението си по чл. 450, ал. 2 ГПК да уведомява с изрични съобщения длъжника [фирма] за наложените запори върху вземанията му към „Ю. България”, отчитани по банкови сметки, с връчването на които съобщения се счита, че по отношение на длъжника са наложени запорите, с произтичащите от това правни последици, ползващи взискателите съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК и чл. 452, ал. 1 ГПК.
На следващо място съставът е констатирал, че изпълнителните листове, приложени по изпълнителните дела с длъжник [фирма], са издадени въз основа на съдебни решения, а не по силата на заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, поради което, едва след изтичането на двуседмичният срок за доброволно изпълнение, предвиден в чл. 428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител може да извършва преводи в полза на взискателя на сумите, събрани принудително чрез запори, за изплащане на задълженията по изпълнителните листове, доколкото е била налице и хипотезата на чл. 195, ал. 5 ДОПК. В случая по всяко едно от изпълнителните дела с длъжник [фирма] ЧСИ Я. И. С. е превеждал в полза на взискателите сумите, събрани принудително чрез запори, без да е изчакал изтичането на срока за доброволно изпълнение. Обосновал е извод, че срокът за доброволно изпълнение е установен в полза на длъжника и е без значение дали третото задължено лице е превело по силата на запорите всички дължими суми по съответното изпълнително дело, тъй като в чл. 428, ал. 1 ГПК е установено правото на длъжника да плати задължението си доброволно и съдебният изпълнител не може да препятства длъжника при упражняването на това негово право, дори ако се окаже, че задължението ще бъде платено два пъти – чрез събраните принудително суми и чрез сумите, доброволно платени от длъжника. Дали при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител ще трябва впоследствие да му възстанови обратно събраните принудително суми, или длъжникът ще предпочете задължението му да бъде изплатено с вече събраните чрез запори суми е ирелевантно, във всички случаи изборът е на длъжника. Поради това е счел, че действията на ЧСИ Я. И. С. по превеждането на суми в полза на взискателите преди изтичане на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, съставляват нарушение на разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК. Като е констатирал, че в представените копия на изпълнителните дела, не се съдържат сметки по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, както и, че доказателства за противното не са представени в хода на дисциплинарното производство от страна на частния съдебен изпълнител, дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ Я. И. С. е извършил и нарушение, изразяващо се е неиздаване на сметките по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ.
Съставът е приел и това, че ЧСИ Я. И. С. без правно основание е изисквал от лицата, конституирани на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК като взискатели във вече образуваните изпълнителни производства, заплащането на недължимите от тях такси по т. 11 ТТРЗЧСИ, които впоследствие, като разноски по изпълнението, е събирал от длъжника. Счел е, че извършването на тези действия от частният съдебен изпълнител представлява нарушение на разпоредбата на т. 11 ТТРЗЧСИ. В тази връзка е посочил, че таксата по т. 11 ТТРЗЧСИ се дължи само за присъединяване на взискател на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК. При конституиране на едно лице като взискател на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК такса за извършване на това действие не е нормативно установена, не се дължи и не може да бъде начислявана в тежест на длъжника, като в случая е без значение дали е налице приемство в изпълнителния лист или приемство в изпълнителното производство.Счел е също, че ЧСИ Я. И. С. е извършил и нарушение на разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като в основата за изчисляване на размерите на дължимите пропорционални такси за събрано вземане е включил и размерите на адвокатските възнаграждения по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирани от лицата, конституирани на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК като взискатели.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна е обосновал извод, че за констатираните нарушения на частния съдебен изпълнител следва да се наложи наказание глоба в размер 10000лв.
Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител Я. С. дисциплинарно наказание ГЛОБА е валидно и процесуално допустимо.
С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К.. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1./порицание; 2./ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3./предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4./ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. Уставът на К. на частните съдебни изпълнители – Глава V, урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на ДК при КЧСИ.
По допустимостта на обжалваното решение.
В жалбата си ЧСИ С. поддържа възражението за недопустимост на обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, тъй като производството е образувано по искане от некомпетентен орган в нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно който дисциплинарно производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата, а в случая искането за образуване на дисциплинарно производство изх. № 11-01-13 от 27.06.2014 г., вх. № 1506/01.07.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ не е подписано от зам. министъра И. А.. Съдът намира възражението на пълномощника на ЧСИ С. за недопустимост на обжалваното решение, тъй като производството е образувано по искане на некомпетентен орган, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, за неоснователно. Производството по дисциплинарното дело е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия срещу ЧСИ С. за налагане на дисциплинарно наказание, поради допуснати нарушения в работата му, въз основа на две искания на министъра на правосъдието, като първото искане е подписано от зам. министър на правосъдието, за който са налице данни, че на същия са му делегирани такива права, а второто искане е подписано от министъра на правосъдието. В случая въз основа на разпореждане на председателя на дисциплинарната комисия двете искания са присъединени за общо разглеждане и е образувано дисциплинарно дело № 46/2014г.. В хода на разглеждането му процесуалните представители на министъра са поддържали направените искания, поради което се обосновава извод, че твърденият от жалбоподателя С. порок на сезиране от страна на министъра на правосъдието по първото искане, е саниран, поради което и образуваното дисциплинарно производство се явява процесуално допустимо, респ. такова е и постановеното решение на дисциплинарния състав на КЧСИ.
Неоснователни са възраженията в жалбата на ЧСИ С., че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 6 ЗЧСИ с аргумента, че образуването на дисциплинарно производство е от изключителната компетентност на СКЧСИ. Съгласно този законов текст С. на К. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях със свои представители. Вземането на решения от страна на СКЧСИ за образуване на дисциплинарни производства се обективира с нарочни решения, взети на проведени заседания на СКЧСИ. Съгласно нормата на чл.70, ал.1 ЗЧСИ Министърът на правосъдието или Съвета на камарата са органите, овластени от закона с правомощието заедно или поотделно да инициират дисциплинарното производство, което се образува с нарочен акт на председателя на дисциплинарната комисия. В случая искане за образуване на дисциплинарно производство е направено единствено от министъра на правосъдието. Липсва такова от страна на съвета на камарата, поради което и не е налице изискване за наличие на решение на съвета на камарата за това. В случая е спазен редът за разглеждане и решаване на процесното дисциплинарно дело, тъй като съгласно чл. 66 ЗЧСИ във вр. с чл. 38 от Устава на КЧСИ, дисциплинарната комисия, чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу ЧСИ по реда, предвиден в закона, устава и правилата за дейността й. Съгласно чл. 39 от Устава на КЧСИ, председателят на дисциплинарната комисия образува дисциплинарното производство и определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав – по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело, както е процедирано в конкретния случай.
Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради изтекъл давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание. Допустимостта на решението на ДК при КЧСИ следва да се разгледа на плоскостта на основанията, визирани в чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ, при които образуваното дисциплинарно производство следва да бъде прекратено/изтекъл давностен срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ, смърт на ЧСИ, правилото non bis in idem /. С жалбата ЧСИ Я. С. поддържа възражението си за недопустимост, тъй като дисциплинарната отговорност е реализирана при погасено притезание за налагане на дисциплинарно наказание – т.е. наличие на основание по см. на чл. 71, ал.7, т.1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с 6 –месечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента, от който органът по чл. 70, ал.1 ЗЧСИ – т.е. министърът на правосъдието или Съвета на К. е узнал за нарушението, но не по – късно от две години от извършването му. Моментът на узнаване на нарушението е начало на шестмесечният давностен срок, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да направи предложение за налагане на наказание и се счита за спазен с постъпване на искането в КЧСИ, в който смисъл е и разрешението, дадено в т. 12 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., а именно, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ. В случая исканията за образуване на дисциплинарното производство са направени в рамките на шестмесечния давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност, тъй като министърът на правосъдието е узнал за нарушенията, констатирани от първата проверка, на 20.03.2014г. когато по повод постъпилото на същата дата от софийска градска прокуратура писмо изх.№8999/13 от 17.03.2014г. е образувана преписка 11-01-13/ 20.03.2014г. и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 01.07.2014 г., заведено с вх. № 1506 по входящия регистър на К. на ЧСИ и за нарушенията, констатирани от втората проверка, на 17.02.2014г., на която дата е образувана преписка 11-01-13 от 17.02.2014г. и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 12.08.2014г., заведено с вх.№ 1902 по входящия регистър на К. на ЧСИ , т.е. шестмесечният срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е спазен.
В случая не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ, тъй като в изпълнение на тази законова норма с писма изх. № 11-01-13 от 27.06.2014 г. и изх. № 11-01-13 от 12.08.2014 г. ЧСИ С. е бил уведомен от страна на министъра на правосъдието, че е поискано образуване на дисциплинарно производство срещу него след извършени финансова и съдебна проверки, като първото е получено на 01.07.2014 г. от лицето П. В. Т., а второто е получено на 14.08.2014 г. от същото лице, т.е. ЧСИ С. е редовно уведомен за направените искания за образуване на дисциплинарно производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в администрацията на КЧСИ в отговор на посочените писма са получени и писмените становища на ЧСИ С.,дадени на основание чл.70, ал.2 ЗЧСИ, входирани съответно с вх.№1603/10.07.2014г. и с вх.№2017/27.08.2014г.
Неоснователни са възраженията на ЧСИ, релевирани в жалбата, че по делото не са събрани годни доказателства и че при разглеждане на делото са приети от дисциплинарния състав като доказателства незаверени копия от изпълнителните дела, представени от Министерство на правосъдието в качеството му на орган по чл.70 ЗЧСИ. Копия на материали по изпълнителните дела на ЧСИ С., представени по дисциплинарното дело, са предоставени от Н. С. – помощник частен съдебен изпълнител на ЧСИ Я. С. без заверка „вярно с оригинала”, която може да бъде извършена само от последния, тъй като в неговата кантора се съхраняват оригиналите на процесните изпълнителни дела и тъй като не го е сторил, не може да се позовава на негодност на представените доказателства. В случая правото на защита на страната не е нарушено, тъй като дисциплинарното производство е образувано през 2014г., ЧСИ е бил уведомен надлежно за датата на насрочване на делото, имал е процесуални представители и е имал възможност да организира защитата си, в това число и до датата на постановяване на решението 16.01.2015 г. – имал е възможност да се запознае с материалите по делото, да изгради своята защитна позиция и да поиска събиране на доказателства в подкрепа на тезата си, в това число и като завери преписите.
В случая правилно дисциплинарният състав е установил и приел, че са налице действия на ЧСИ Я. С., представляващи дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задължения, които се следват от закона и са налице условията на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно е прието, че по процесните изпълнителни дела ЧСИ е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 427, ал. 2 ГПК, изразяващо се в налагане в хода на изпълнителните производства на запори върху вземанията на длъжника [фирма] към третото задължено лице [фирма], чието седалище, както и седалищата на всеки един от взискателите, се намират в съдебен район, различен от района на действие на частният съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител следи служебно за спазване на правилата за местна подсъдност не само към датата на образуване на делото, но и във всеки момент от развитието на изпълнителното производство. За да може законосъобразно да наложи запори и върху вземанията на длъжника [фирма] към [фирма], е необходимо в неговия район на действие да се намира седалището на това трето задължено лице – арг. от чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая седалището на [фирма] е в [населено място], който не попада в района на действие на ЧСИ Я. И. С.. В тази връзка неоснователно ЧСИ С. се позовава в жалбата си на нормата на чл.427 ал.3 ГПК, съгласно която „Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.” Тази норма е приложима доколкото е приложимо и правилото на алинея втора на същия законов текст, което в случая не е налице.
Правилно е прието и това, че разноските по изпълнителните дела са определени в нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед нормите на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.78 ал.8 ГПК единствено адвокатското възнаграждение по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., претендирано от взискателя, който е образувал изпълнителното производство, може да бъде приемано на осн. на чл. 78, ал. 8 ГПК за разноски по делото и да бъде събирано от длъжника, тъй като към момента на конституиране на последващите взискатели всяко едно от изпълнителните дела вече е било образувано. Поради това приемането за разноски по изпълнението в изпълнителните произво