Определение №230 от 15.4.2015 по ч.пр. дело №1645/1645 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 230

гр. София, 15.04.2015 г.

Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1645 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавен съдебен изпълнител О. М. при Районен съд-С. срещу определение № 5290/16.12.2014г. по ч.гр. д. № 841/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането му за произнасяне по реда на чл. 122 ГПК по възникнал спор за местната изпълнителна компетентност по изпратено на СИС при РС – С. изп.д. №810/2012г. на ЧСИ А. Ц., и производството е прекратено.
В жалбата се излагат съображения за неказаносъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение Окръжен съд- Благоевград е приел, че искането за разрешаване на повдигната от държавния съдебен изпълнител препирня е процесуално недопустимо. Посочил е, че изложените доводи от съдебния изпълнител биха могли единствено да намерят приложение при преценката му дали следва да се образува изпълнително дело или не. Позовал се е на разпоредбата на чл. 122 ГПК, която визира само спорове за подсъдност в исковия процес, възникнали между съдилища, и е неприложима към изпълнителния процес. При тези съображения е оставил искането без разглеждане и е прекратил производството.
Изводът на въззивния съд е правилен и законосъобразен. Нито процесуалният закон, нито ЗЧСИ предвиждат възможност съдът да бъде сезиран със спорове за подсъдност между съдебни изпълнители – спор кой е местнокомпетентният орган на принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 122 ГПК е приложима само са спорове за подсъдност между съдилищата по смисъла на чл. 61 ЗСВ, а държавните съдебни изпълнители не са част съдебната система на страната. Като е съобразил изложеното Окръжен съд – Благоевград е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5290/16.12.2014г. по ч.гр. д. № 841/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top