О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 15.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 1630/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Н. У.,чрез пълномощник адв.И. К. срещу определение № 6006/ 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 622/ 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В жалбата се прави оплакване, че са неправилни изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на трите евентуално съединени иска- за прогласяване нищожност на сключения договор поради противоречие с чл. 33 ЗС и евентуалните за нищожност поради липса на съгласие и за установяване ,че ответниците не са собственици на прехвърления им имот.Касаторката твърди , че при връщане на разпоредения с атакувания договор недвижим имот в правната й сфера ще бъде облагодетелствана, че интерес от предявяването на исковете за прогласяване на нищожност имат не само субектите на спорното правоотношение, но и трети лица, чиито права зависят от неговото съществуване или несъществуване, че отправяне на предложение за изкупуване до другите съсобственици е условие за законосъобразност на продажбата, извършена от съсобственика отчуждител ,че е налице интерес от предявяването и на отрицателен установителен иск, тъй като се претендира отричано от нея право и се смущава нормалното му упражняване.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 ЗЗД, тъй като не е страна по договора.Намира, че той противоречи на приетото в задължителна съдебна практика –решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 570/ 2014 г.,ІV г.о. и по гр.д.№ 3512/ 2008 г., І г.о., според които интерес от предявяване на установителен иск за нищожност имат не само субектите на спорното правоотношение, но и трети лица, чийто права зависят от неговото съществуване или несъществуване, а такъв липсва, когато страната, която не е страна по сделката и е заявила нищожносттта, няма да се облагодетелства при връщане на имущественото право в правната й сфера. Намира, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е в противоречие с разрешенията в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК,според които правен интерес е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Позовава се на решение по гр.д. №5479/2013 г. І г.о.,според което установителен иск е допустим относно всякакви граждански права, а така също на решенията по гр.д.№ 1526/ 2013 г.І г.о., гр.д.№ 846/ 2010 г. ІІ г.о., гр.д.№ 1301/ 2010 г. І г.о., гр.д.№ 1154/ 2011 г. І г.о., според които правният интерес предполага конкуриране на права на двете страни върху едно и също право.Намира, че преценката дали да предяви отрицателен или положителен установителен иск зависи само от нея и че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато се претендира отричано от ищеца право по начин, който смущава нормалното му упражняване.Посочва и решенията по гр.д.№ 321/ 2012 г. и по гр.д.№ 1040/ 2010 г., ІІ г.о.
Ответниците по частната касационна жалба М. И. Д. и И. К. Д. в качеството й на майка и законен представител на И. И. Д. в писмен отговор, подаден чрез адв.А. К.-М. я оспорват. Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок ,от надлежна страна, срещу определение, преграждащо хода на делото и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1827/ 29.06.2015 г. по гр.д.№ 693/ 2014 г. на Районен съд-Гоце Делчев, с което е върната исковата молба на касаторката поради недопустимост на предявените искове и производството по делото е прекратено.Въззивният съд е приел, че с нея са били предявени при условията на евентуалност следните съединени искове:
-за признаване нищожността на сключения между бившия съпруг на касаторката М. И. Д., починал на 28.02.2012 г., като прехвърлител и ответниците по касационната жалба М. И. Д. и И. И. Д. като приобретатели, договор за прехвърляне на ? идеална част от поземлен имот намиращ се в [населено място], ведно с ? идеални части от построените в него масивни жилищна сграда, гараж и навес, подробно описани и индивидуализирани, срещу задължението им да му осигурят „цялостен глед и издръжка до края на живота му“, обективиран в нот.акт № 16, т.VІІІ, дело № 1010/2011 г. на АВ-Служба по вписванията [населено място], като противоречащ на закона, съгласно чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.33 ЗС и не е предложен първо на нея като съсобственица за закупуване;
-евентуално иск за признаване нищожността на договора, поради липса на съгласие, съгласно чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, тъй като е включено право, което не е изключителна собственост на прехвърлителя, а именно правото да ползва една стая от жилищната сграда, без съгласието на касаторката, това представлявало разпореждане с реална, а не с идеална част от имота, без да е извършена делба между тях; прехвърлителят се позовал на придобивна давност, но такава не е текла по време на брака им;
-евентуално иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК -да се признае за установено, че ответниците не са собственици на придобитата чрез атакувания договор ? идеална част от недвижимия имот и да се отмени нот.акт.
На касаторката са давани указания да изясни правния си интерес от иска за установяване нищожност на договор, по който не е страна и като съобрази последиците от неспазване на чл.33 ЗС; да уточни съдържанието на втория твърдян порок липса на съгласие; да посочи обстоятелствата, от които черпи правен интерес да иска отричане правата на ответниците ,кое е нейното право, което те са накърнили или възможност да придобие такова право при съдебно отричане правата им. Касаторката е представила поправена искова молба въвеждайки твърдение, че обявяване нищожност на договора ще рефлектира в нейната правна сфера, без да сочи как конкретно това ще се осъществи.Навела е довод, че нищожността действа по отношение на всички и всеки може да се позове на нея. Относно отрицателния установителен иск за собственост се е позовала на чл.6 ал.2 ГПК с твърдението, че от ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си право. Не е посочила кое е нейното право, което защитава или което ще придобие, отричайки правата на ответниците.
Въззивният съд е приел, че неспазването на изискването да се предложи на съсобственика да изкупи частта на друг съсобственик не води до нищожност на извършеното разпореждане, а създава възможност за изкупуване, но не и когато разпореждането е извършено с оглед личността на приобретателя, какъвто е случаят при договор за издръжка и гледане. Позовал се е на разясненията, дадени с ТР № 5/28.11.2012 по тълк.д.№5/2012 г.на ОСГК и ТР № 50/ 01.06.1956 г. на ОСГК и решения по гр.д.№ 109/ 1999 г., ІІ г.о. и по гр.д.№ 1266/ 2002 г., ІV г.о. Намерил е, че легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на договор е този, чието право е засегнато, в това число и трето за правоотношението лице, но чието право зависи от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Ако искът е предявен от страна по делото, която не е страна по сделката и която не се облагодетелства при връщане на разпореденото имуществено право, той ще е недопустим поради липса на правен интерес. Посочил е, че така е прието в решение по гр.д.№ 570/ 2014 г., ІV г.о. Намерил е, че за оспорващия сделката съсобственик, който не е страна по нея, не е налице правен интерес да иска прогласяване на нищожността й , с твърдението, че са прехвърлени повече права от притежаваните. Приел е, че именно в този смисъл са и твърденията на касаторката, във връзка с използвания израз нищожност поради липса на съгласие. Позовал се е на приетото в решение по гр.д.№ 1331/ 2010 г.,ІІ г.о. Направил е извод, че и при евентуално позитивно решение разпореденото имущество няма да се върне в правната й сфера, поради което липсва правен интерес от предявяването на исковете. Относно последния иск е намерил, позовавайки се на разрешенията в ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, но и двете хипотези не са налице.Направил е извод, че не е посочено кое е материалното право, което касаторката защитава, поради накърняването му, че не са посочени конкуриращи вещни права на двете страни, не е обоснована правна възможност да придобие някакви права за себе си, ако бъдат съдебно отречени правата на ответниците.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Касационното обжалване е уредено от закона като факултативно, касационната жалба подлежи на селекция. За да бъде допуснато, е необходимо касаторът да постави правен въпрос, обуславящ правните изводи на съда по предмета на делото, израз на неговата решаваща воля, съдържаща се в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението към касационната жалба изобщо не е формулиран такъв. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1 изрично е посочено, че не може да бъде допуснат касационен контрол без да бъде поставен обуславящ въпрос.Не може съдът да го извежда от твърденията и оплакванията на касатора, тъй като така ще бъде засилено служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и защото самият касатор може да влага различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Трябва да се прави ясно и категорично разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, което не е сторено. Изложеното от касаторката има характер на оплаквания за нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, които не са предмет на разглеждане в производството по допустимост на касационното обжалване.
При този изход на спора на ответниците по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски, установени с представения договор за правна защита и съдействие , в който е отбелязано заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №
6006/ 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 622/ 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА М. Н. У. да заплати на М. И. Д. и на И. К. Д., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете И. И. Д. сумата 500 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: