О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С., 03.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр.дело N 3607/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника „К.”-АД,чрез процесуален представител адв.И. Н. и по касационна жалба от ищците Р. А. Б., Мирит Б. Й., Ш. Б. Б., М. Б. А., Л. Б. М., С. Д. Б., П. Б. С., Н. П. К., П. П. П., В. И. Г., Д. И. Х.,всички чрез пълномощник адв.Н. В., `срещу решение № 18/27.01.2016 г. по гр.д.№ 476/2014 г. на Апелативен съд-Велико Т..
Касационната жалба на ответника е насочена срещу тези части на въззивното решение, с които е потвърдено първоинстанционното решение в неговите осъдителни части , а така също и срещу частите ,с които са отменени отхвърлителни части на първоинстанционното решение и са присъдени допълнителни суми по предявените искове. В нея се твърди,че ищците Ш. Б. Б., М. Б. А., Л. Б. М. и С. Д. Б. са упълномощили ищеца Я. А. Б., който от своя страна е упълномощил адв.Н. В. да предяви исковете,предмет на делото.В хода на процеса пълномощникът Я. А. Б. е починал, дадените пълномощия са прекратени със смърттта му и всички действия извършени от адв.Н. В. са недействителни. Прави се оплакване,че с оглед разпоредбата на чл.29 ЗС ищците Р. А. Б. и Мирит Б. Й. не могат да се легитимират като собственици на земя, тъй като правата им произтичат от завещание, а ищците М. Б. А. и Л. Б. М. са придобили по наследство по-малка идеална част от присъдената.Иска се отмяна на решението на въззивния съд в осъдителните му части и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ответникът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-могат ли лица ,които не са граждани на държавите-членки на ЕС или на държавите-страни по Споразумението за Европейски икономическо пространство, да придобиват право на собственост върху земя, при спазване на изискванията, установени със закон в съответствие с условията на Договора на присъединяване на Р България към ЕС, при наследяване по завещание.
Счита,че въпросът е решен в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика,създадена с решения на състави на ВКС по гр.д.№1347/2009 г., І г.о. и по гр.д.№3114/2008 г., І г.о.
-при смърт на упълномощителя,валидни ли са процесуалноправните действия,извършени от пълномощника и продължава ли действието на упълномощаването и след това по отношение на процесуално представителство.
Намира,че изводите на въззивния съд по въпроса са в противоречие с приетото в решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК по гр.д.№3708/2008 г., І г.о.
С оглед допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК счита,че тълкуването на чл.29 ЗС ще разкрие точния смисъл на разпоредбата, а допускането на касационно обжалване на въззивното решение ще бъде от полза за развитието на съдебната практика.
Касационната жалба на ищците е насочена срещу отхвърлителните части на въззивното решение до пълния претендиран размер по предявените искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, срещу частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна лихва, считано от 16.03.2005 г. до окончателното плащане върху главниците, присъдени по исковете с правно основание чл.59 ЗЗД, в частта, с която е определен размерът на предявените искове съобразно дяловете за всеки от тях и разноските.Твърди се,че настоящият правен спор не е първият, в който се разглежда въпросът за притежаваните от ищците наследствени права върху реституираното им по силата на ЗВСОНИ имущество и повече от 25 години не е бил спорен между тях.Като се произнася относно правото на собственост на наследниците на бившите акционери, въззивният съд разглежда непредявено искане. Ищците твърдят, че законна лихва е поискана в писмените бележки,представени от защитата им пред първоинстанционния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и се поставят въпросите:
-при установени права на съсобственост, следващи от закона и приети между съсобствениците преди повече от 25 години с възстановяване на собствеността, компетентен ли е съдът ,пред който е предявен иск за обезщетение за лишаване от право на ползване да се произнася по отношение на тези наследствени права.
-при липса на правен спор относно установени наследствени права, допустимо ли е съдът да се произнася относно наследствените права на наследниците на бившите акционери и не представлява ли това произнасяне по непредявен иск.
Във връзка с тези въпроси се поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК без то да се аргументира.
Следващият въпрос е:
-относно момента,до който може да се направи искане за присъждане на законна лихва върху претендираната главница, при съдебно производство, започнало при действието на ГПК / отм./
Считат,че решението на въззивния съд противоречи на приетото в решение по гр.д.№2616/1958 г., ІІІ г.о. , т.д.№1065/2013 г., І т.о., т.д.№237/2011 г.,ІІ т.о. и по т.д.№519/2014 г., ІІ т.о., според които искането може да се направи и устно,във всяко положение на делото,включително и пред въззивния съд,разглеждащ спора по същество,тъй като се касае за акцесорно задължение.
Страните не са изразили становище по подадената касационна жалба на насрещната страна.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
К. жалби са подадени от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок ,но са процесуално недопустими в частите: от касационната жалба на ответника, подадена срещу частта от въззивното решение , с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.59 ЗЗД на тези от ищците, които са с цена под 5 000 лв. , както и относно уважените акцесорни на тях искове по чл.86 ЗЗД; от касационната жалба на ищците, срещу в частта от въззивното решение, с която потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание по чл.59 ЗЗД на тези от тях, които са с цена под 5000 лв. ,както и относно отхвърлените акцесорни на тях искове по чл.86 ЗЗД, с оглед правилото на чл.280 ал.2 ГПК и създадения законов праг относно величината на разглежданите претенции.
Ищците са предявили множество субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД, като с молби вх.№ 4692/20.12.2013 г. и вх.№2324/22.01.2014 г. и допуснато уточнение по тях с протоколно определение от 23.01.2014 г. в първоинстанционното производсво, претендираните от всеки един суми, съобразно наследствените им дялове в реституирания имот са:
Р. А. Б. и Мирит Б. Й. – по 23 047 лв. при дялове по 21,939%;
Ш. Б. Б.-9 744,57 лв.,дял 9,8 % ид.ч.;
М. Б. А. и Л. Б. М. – по 8 136,71 лв., при дялове по 8,183% ид.ч.;
С. Д. Б.-7 397,91 лв.,дял 7,44% ид.ч.;
П. Б. С.-14 684 лв., дял 15,208 % ид.ч.;
Н. П. К.-1 206,92 лв., дял 1,25% ид.ч.;
Р. Т. П.-С.- 220,62 лв., дял 0,2285% ид.ч.;
Р. П. П., П. П. П., със съгласието на своята майка П. Л. Т. и С. П. П.,чрез своята майка П. Л. Т.- по 73,74 лв., дял- по 0,0761% ид.ч.;
П. П. П.- 442,15 лв., 0,457% ид.ч.;
В. Х. К.-50,20 лв., дял 0,052 % ид.ч.;
И. П. И., Н. И. И., П. И. И.- по 8,36 лв., дял- по 0,0086% ид.ч.;
П. П. П.-25,10 лв., дял 0,026% ид.ч.;
В. И. Г. и Д. И. Х. – по 2 413,85 лв.,дял по 2,5% ид.ч
Цената на всеки от предявените искове се определя съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК- от търсената сума.Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК е изключен касационният контрол на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.
Касационната жалба, подадена от ищците Н. П. К., П. П. П., В. И. Г. и Д. И. Х. следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено с оглед размера на предявените субективно съединени искове по чл.59 ЗЗД. Без правно значение е ,че цената на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД предявен от Н. П. К. надхвърля законовия праг. Допустимостта на касационното обжалване се определя от цената на главния иск по чл.59 ЗЗД, а акцесорният иск по чл.86 ЗЗД следва съдбата му,независимо от цената,която има.
По същите съображения без разглеждане следва да остане и касационната жалба,подадена от ответника, относно осъдителните части на въззивното решение по исковете на Н. П. К.,Р. Т. П.-С.,Р. П. П., П. П. П., със съгласието на своята майка П. Л. Т. и С. П. П.,чрез своята майка П. Л. Т.,П. П. П.,В. Х. К.,И. П. И., Н. И. И., П. И. И.,П. П. П.,В. И. Г. и Д. И. Х..
В останалите части касационните жалби са допустими.
С обжалваното решение е отменено решение № 76/26.03.2014 г. по гр.д.№65/2005 г. на Окръжен съд-Габрово в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание по чл.59 ЗЗД предявени от:
Р. А. Б. за разликата над 3 277,68 лв. до размер на 3 488 лв;
Мирит Б. Й.-за разликата над 3 277,68 лв. до размер на 3 488 лв.;
Ш. Б. Б.-за сумата 2 978 лв.;
М. Б. А.- за разликата над 3 403,57 лв.до размер на 3 832 лв.
Л. Б. М.- за разликата над 3 403,57 лв. до 3 2832 лв. и вместо това е постановено осъждане на ответника да им заплати тези разлики.
Отменено е първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.86 ЗЗД предявени от:
Р. А. Б. за сумата 325,08 лв;
Мирит Б. Й.-за сумата 325,08 лв.;
Ш. Б. Б.-за сумата 277,54 лв.;
М. Б. А.- за сумата 357,14лв.;
Л. Б. М.- за сумата 357,14 лв.;
С. Д. Б.-за сумата 646,60 лв.;
П. Б. С.-за сумата 1 321,67 лв.;
и вместо това е постановил осъждането на ответника да им заплати тези суми,представляващи обезщетение за забавено плащане на присъдените им обезщетения по чл.59 ЗЗД за периода 19.06.2004 г.-16.03.2005 г.
П. решение е обезсилено в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията по чл.59 ЗЗД като недопустимо и е прекратено производството в тази част, решението в останалата обжалвана част е оставено в сила и са присъдени разноски.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ищците са наследници на акционери в [фирма]-гр.Г..Р. им е на основание ЗВСОНИ недвижим имот,включващ две дворища и построените в него бетонов резервоар и сгради и част от трето незастроено дворище. Тъй като между страните са водени предходни дела за присъждане на обезщетения по чл.59 ЗЗД, но не е разглеждан иск за собственост, е намерил, че решенията по тези дела не са задължителни относно въпросите за точните размери на реституираните имоти.Приел е,че реституираните сгради са с площ 6 061 кв.м.,бетоновият резервоар е с площ 540 кв.м. и дворищата са с обща площ от 5 069 кв.м. въз основа на назначена и неоспорена техническа експертиза и влязло в сила решение по друго водено между страните дело. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е направил извод,че имотите са ползвани от ответника, независимо дали в тях е развивана производствена дейност,тъй като в помещенията не са били освободени и в тях е имало машини . Относно ищците Ш. Б. Б., М. Б. А., Л. Б. М. и С. Д. Б., упълномощили починалия ищец Я. А. Б., който от своя страна от свое име и от името на пълномощниците с две пълномощни- от 1998 г. и от 2002 г. упълномощил адв.Н. В. да завежда искове пред всички съдебни институции е приел,че възражението за недопустимост на производството по исковете на тези лица е неоснователно.Адв.Н. В. е имал необходимата представителна власт съгласно чл.20 ал.1 б”а” ГПК/отм./ да подаде исковата молба, а по делото липсват данни дадените му пълномощия да са оттеглени.
Във връзка с възражението по чл.29 ал.1 ЗС въззивният съд подробно е анализирал представените писмени доказателства и е направил изводи относно наследствените дялове на ищците с оглед придобивния им способ- наследство или завещание, приемайки, че по завещание могат да бъдат придобити сгради, но не и земя.Намерил е ,че починалият ищец Я. А. Б. е наследник по закон и завещание на съпругата си З. П., починала на 15.08.1999 г.,притежаваща дял от реституираните имоти от 1,042% ид.ч.. А. А. П.,с дял от 4,946% ид.ч., починал през 1984 г. , е наследен от М. П., също акционер с дял от 1,042% ид.ч.,починала на 05.05.1998 г. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ-ДВ бр.15/21.02.1992 г., собственосттта върху процесния имот е възстановена на М. П., като акционер и наследник по закон на А. П. , а така също и на З. П., като акционер. Направил е извод,че Я. Б. се легитимира като собственик на 7,03% ид.части от земята и сградите, а не на 43,878% ид.ч.,както е посочено в исковата молба.Той е придобил и 10% ,или 0,57% ид.ч. от реституираните сгради по завещание от М. П., починал на 07.09.1998 г. , с дял 1,042%ид.ч.,като акционер и с дял от 4,627% ид.ч., като наследник по закон на С. П. общо 5,669% ид.ч. Приел е,че ищците М. Б. А. и Л. Б. М. притежават по 3,65% ид.ч. от земята и сградите като акционери и наследници по закон на Роза А. и А. Б.-техни родители и 10% или 0,57% по завещание от М. П. от сградите. Ищецът Ш. Б. Б. е получил по завещание от М. П. 70% от имуществото му или 3,97% от сградите. Съобразил е правата на ищците със заключението на тройната икономическа експертиза от 19.02.2014 г. относно наемната цена за 1 кв.м. сгради в размер на 1 лв., за бетоновия резервоар-0,35 лв. и за дворището-0,30 лв., като общо наемната месечна цена е 7 770,70 лв., а за процесния период-93 248 лв. Съобразявайки действителните права на ищците е посочил размера на дължимите им суми както следва:
Р. А. Б. и Мирит Б. Й.- с дялове от по 3,515% ид.ч. за процесните сгради и земя и само за сградите за наследеното от М. П. имущество –по 0,28% ид.ч., като общо месечното обезщетение е 6 250 лв. ,т.е. приел е,че исковете им са основателни за още по 200 лв.- общо по 3 488 лв.,
Ш. Б. Б.- 2 978 лв. обезщетение само за сградите при дял 3,97% ид.ч., придобити по завещание от М. П.;
М. Б. А. и Л. Б. М.- по 3 832 лв.;
С. Д. Б.-6937,68 лв.;
П. Б. С., на лично основание и като наследник на Ц. Б. С.- 14 181,22 лв.
Н. П. К.-1 165,61 лв.
Р. Т. П.-С.-213,07 лв.
П. П. П.,със съгласието на майка си П. Т.-70,96 лв.
С. П. П.,чрез майка си П. Т.-70,96 лв.;
Р. П. П.-70,96 лв.
П. П. П.—426,15 лв.
В. Х. К.-48,49 лв.;
Р. И. И.-24,24 лв., починала, заместена от трима правоприемници;
П. П. П.-24,24 лв.
В. И. Г. и Д. И. Х.- по 2 331,21 лв.
Направил е извод,че дяловете от реституираните имоти на ищците с еврейски произход не са установени от компетентните органи по ЗВСОНИ.В заповедите за деактуване липсват имената на акционерите, на техните наследници и на правата им.Постановените решения по предявени искове по чл.59 ЗЗД също не се ползват със сила на пресъдено нещо относно дяловете на съсобствениците, доколкото не е разгледан установителен иск относно правото на собственост.
За законната лихва е счел,че такава не е била поискана и поради това решението на първоинстанционния съд в тази част е недопустимо.
Относно исковете за забава по чл.86 ЗЗД е направил извод ,че са частично основателни.Приел е също така,че възраженията на ответника за прихващане за извършени ремонтни работи,възстановяване на ел.захранване, средства за охрана и допълнителни ремонтни работи са недоказани.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, поставени от ответника са релевантни, но не са налице твърдяните противоречия със задължителната съдебна практика. Напротив,въззивният съд подробно е обсъдил величината на дяловете на ищците в съответствие със способа на придобиване- по завещание или по наследство и е съобразил разрешените от закона възможности за придобиване от чуждестранни граждани.Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е аргументирано. Във връзка с приложението на чл.29 ЗС е създадена безпротиворечива и значителна по обем задължителна съдебна практика,която настоящият съдебен състав споделя и не намира,че се нуждае от промяна.
Относно редовността на преупълномощаването след смъртта на преупълномощителя изводите на въззивния съд също са законосъобразни. Приложената задължителна съдебна практика е неотносима, тъй като касае упълномощаване , а не преупълномощаване. При преупълномощаването липсва прехвърляне на представителна власт – преупълномощителят запазва представителната си власт, но наред с нея възниква аналогична представителна власт и в полза на преупълномощения. Веднъж възникнало, представителното правоотношение между упълномощителя и преупълномощения има независимо и самостоятелно съществуване. Това правоотношение има своя самостоятелна съдба, която не зависи от последващи промени в представителната власт на преупълномощителя. П. действа направо от името на първоначалния упълномощител.
Първите два процесуалноправни въпроси, формулирани от ищците, произтичат от становището им за липса на правен спор относно наследствените им дялове .Такава хипотеза по делото не е възникнала, най-малко поради обстоятелството,че дяловете са предмет на оспорване от страна на ответника.Тъй като чрез тях се поставя по-общия въпрос за допустимостта на въззивното решение и дали е налице произнасяне по непредявен иск, то с оглед разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. –т.1, той следва да бъде разгледан,независимо,че въпросите на ищците не изпълняват изискванията за общо основание за допустимост на касационно обжалване. Възраженията им са неоснователни. С разгледаните предходни спорове между страните, с предмет искове по чл.59 ЗЗД, касаещи различни периоди на осъществено ползване на техните имоти, не е създадена сила на пресъдено нещо относно преюдициалното правоотношение касаещо притежанието на право на собственост, респективно дяловете на съсобствениците върху процесните имоти. Със създадената задължителна съдебна практика с решения на състави на ВКС по гр.д.№2237/2008 г., І г.о., гр.д.№1685/2009 г., ІІІ г.о., т.д.№1025/2009 г., ІІ т.о. , т.д.№1977/2013 г., ІІ т.о.и др. безпротиворечиво се приема,че при разглеждане на иск по чл.59 ЗЗД относно обезщетение за ползването на вещ без основание ,не се формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху вещта, когато не е предявен установителен иск. Сила на пресъдено нещо се създава с диспозитива на съдебното решение, по исковете, предявени с исковата молба, евентуално насрещния иск и някои възражения.Относно принадлежността на правото на собственост би се създала сила на пресъдено нещо единствено при отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД,поради неустановяване правото на собственост на ищеца.Несъмнено при разглеждането на такъв спор съдът следва да установи дали ищецът е собственик на вещта, но когато не е предявен иск за собственост няма да се създаде сила на пресъдено нещо както за притежанието на правото на собственост, така и за размера на дяловете на съсобствениците.
Следващият въпрос е формулиран с оглед хипотеза, която също не е възникнала по делото. В писмените бележки представени в първоинстанционното производство не е формулирано искане за присъждане на законна лихва и въобще в хода на делото до подаването на касационната жалба този въпрос не е повдиган. Допустимо е релевирането на искане за законна лихва да се извърши без спазването на процесуалните изисквания по чл. 214, ал.2 ГПК,но това не може да стане извън самия процес. Писмената защита ,съгласно чл.149 ал.3 ГПК се представя обикновено след приключване на устните състезания и поради това в нея не могат да се правят валидни искания. Съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ОСГК –т.9, не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване.Пред въззивния съд не е допустимо само той да се изменя, като се предяви искане за лихви и добиви, предхождащи момента на предявяването. В решение № 221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС е прието, че искането за присъждане на законна лихва може да се направи и устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, тъй като има акцесорен характер и е в зависимост от главния дълг. Но несъмнено е необходимо да има сезиране в стадий от процеса, в който се извършват процесуални действия,което в настоящия спор не е сторено.Изводите на въззивния съд не се отклоняват от задължителната съдебна практика.
Н. на общо основание и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ответника „Картел”-АД, срещу решение № 18/27.01.2016 г. по гр.д.№476/2014 г. на Апелативен съд-Велико Т., в частите, с които е потвърдено решение № 87/ 26.03.2014 г. по гр.д.№65/2005 г. на Окръжен съд-Габрово, с които са уважени частично исковете с правно основание по чл.59 и чл.86 ЗЗД на Н. П. К., Р. Т. П.-С., Р. П. П., П. П. П., със съгласието на майка му П. Л. Т., С. П. П., чрез своята майка П. Л. Т., П. П. П., В. Х. К.,И. П. И., Н. И. И., П. И. П., П. П. П., В. И. Г. и Д. И. Х..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ищците Н. П. К., П. П. П., В. И. Г., Д. И. Х., срещу решение № 18/27.01.2016 г. по гр.д.№476/2014 г. на Апелативен съд-Велико Т., в частите, с които е потвърдено решение № 87/ 26.03.2014 г. по гр.д.№65/2005 г. на Окръжен съд-Габрово, с които са отхвърлени предявените от тези касатори искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18/27.01.2016 г. по гр.д.№476/2014 г. на Апелативен съд-Велико Т. в останалите обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите, с които са оставени без разглеждане касационните жалби подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: