О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6224 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Т.Поповска, прокурор в Софийска апелативна прокуратура и по касационна жалба от Н. А. П., чрез пълномощник адв.А. Д. срещу решение № 1403/29.06.2015 г. по гр.д.№4483/2014 г. на Апелативен съд-София, ГК, І състав.
В писмен отговор, подаден чрез адв.А. Д.,касаторът Н. А. П. оспорва касацонната жалба, подадена от Прокуратура на РБ.Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба на Н. А. П..
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 09.05.2014 г.,поправено с решение от 17.07.2014 г.,постановени по гр.д.№8517/2012 г. на Софийски градски съд, Г.О., 13 състав, в частите, с които е : определен начален момент на дължимост на мораторна лихва от Прокуратурата на РБ; отхвърлен иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предявен от ищеца за разликата над сумата 10 000 лв. до размер на сумата 16 000 лв. и в частта за разноските, като вместо това е постановил начална дата на дължимост на мораторна лихва от Прокуратурата на РБ от 02.07.2009 г., уважил е иска за още 6000 лв. и по този начин на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 16 000 лв.Решението в останалите му части,с които са отхвърлени : иска за имуществени вреди в размер на 9 687,98 лв. и иска за неимуществени вреди до претендирания размер 90 000 лв. е потвърдено. Присъдени са разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че срещу ищеца е образувано наказателно производство с постановление на прокурор в Районна прокуратура-П. от 31.01.2001 г. за това,че като синдик на „Нова плама“-АД ,заедно с другия синдик, в производството по несъстоятелност, през месец май 1999 г., признал несъществуващи задължения на дружеството, предявени от Б. „М.“-АД на обща стойност 20 000 000 050 нед. лв., които включил в изготвения окончателен списък на приетите вземания на кредиторите. Бил привлечен с постановление от 17.06.2004 г. на НСлС като обвиняем за извършено престъпно деяние по чл.227-г вр.227-в ал.2 НК, с мярка за неотклонение подписка.С постановление от 19.06.2009 г.,влязло в сила на 02.07.2009 г. досъдебното производство е прекратено и е отменена мярката за неотклонение, като е прието,че деянията на ищеца и другия синдик,за които са им повдигнати обвинения, са били в съответствие с нормите на българското законодателство и не съставляват престъпление. От заключенията наназначените съдебно-медицинска и психиатрична експертизи е установено,че няма доказателства от научна гледна точка стресът да е отключващ фактор за онкологичното заболяване на ищеца, че хипертоничното му заболяване е десетгодишна давност и че не са описани симптоми,които да отговарят на критериите за диагностициране на депресивно заболяване.От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. и Ш. е прието за установено,че образуваното наказателно производство се отразило тежко на психиката на ищеца, който бил угнетен, развили се проблеми в семейството, които довели до развод, бизнесът му се сринал,макар и да не е уточнено какъв е той,влошило се материалното му състояние.Въззивният съд е приел също така, че ищецът е бил изключен от списъка на лицата,които могат да бъдат назначавани за синдици, но в заповедта на министъра, с която това е извършено, са описани различни нарушения, които е извършил и които нямат връзка с незаконните обвинения на прокуратурата. Намерил е,че е дадена медийна публичност за образуваното наказателно производство, която също е допринесла за търпените от ищеца неимуществени вреди,изразяващи се в уронване на доброто му име и репутация и допълнителни негативни изживявания. Направил е извод,че в периода 2001 г.-2009 г.,когато ищецът е бил практикуващ юрист, са му повдигнати обвинения в извършване на тежко умишлено престъпление,станали достояние на неограничен кръг лица,поради разгласяването им в печата,причинените му душевни страдания се отразили неблагоприятно на здравословното му състояние. Намерил е, че причинените му неимуществени вреди следва да бъдат възмездени с обезщетение ,чийто справедлив размер е 16 000 лв.Счел е, че законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от 02.07.2009 г.,когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство.Намерил е за изцяло неоснователен иска за причинени имуществени вреди, изразяващи се в изразходване на средства за лечение, поради недоказване на причинната връзка с онкологичното заболяване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът не е посочил кое основание за допускане на касационно обжалване поддържа, но касационният съд, с оглед на направените доводи счита, че то следва да бъде квалифицирано по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпросите:
-какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ вр.чл.52 ЗЗД.
-следва ли да се вземе предвид като критерий,оказващ пряко влияние върху размера на обезщетението за неимуществени вреди отражението на незаконното обвинение в извършване на престъпление в областта, в която е професионалната реализация на ищеца.
Намира, че изводите на въззивния съд не кореспондират с приетото в ППВС № 4/1968 г.,че трябва да бъдат съобразени всички относими обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение.Счита, че е налице противоречие и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№820/2012 г.,ІV г.о.,гр.д.№396/2010 г., ІІІ г.о.Позовава се и на определение на ВКС постановено по реда на чл.288 ГПК,което не съставлява съдебна практика, тъй като с него не се формира сила на пресъдено нещо- не са съобразени постановките в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.2 за изясняване на понятието съдебна практика.
Поставените от ищеца въпроси са релевантни, но не е налице твърдяното отклонение на въззивния съд от приетото в цитираната задължителна съдебна практика.Напротив, съобразени са всички конкретни обстоятелства, отразяващи се върху тежестта на увреждането му,конкретно обстоятелствата свързани с професионалната му реализация-че е бил практикуващ юрист,че са му повдигнати обвинения в извършване на тежки престъпления, свързани с упражняваната професия,че те са били разгласени в печата,че са сдали отражение на здравословното му състояние, съобразени са и обществено-икономическите условия. Отчитайки всички относими факти, въззивният съд е определил точен и справедлив еквивалент на преживяното от ищеца.То не може да бъде съизмервано нито с обезщетенията, присъдени на другия синдик и на съдебния изпълнител, нито с което и да било обезщетение присъдено на друго лице, тъй като се определя индивидуално за всеки отделен случай.
В изложението към касационната жалба от Прокуратурата на РБ се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставя се въпросът за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Намира, че обжалваното решение противоречи на ППВС № 4/1068 г., ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК-т.3 и т.11 и ТР№1/04.01.2001 г. на ОСГК-т.19, поради липса на мотиви за причинно-следствена връзка между незоконосъобразното обвинение и причинените вреди. Поставя и въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост.Твърди,че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, които при сходни случаи присъждат обезщетение с големи различия в размерите.Прилага решения на ВКС по гр.д.№6686/2014 г.,ІV г.о., гр.д.№951/2010 г., ІІІ г.о.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и по тази касационна жалба.Изведеният въпрос е детерминиран от становището на Прокуратурата, че то е неправилно. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК поставеният от касатора въпрос не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това не може да се приеме,че с него е доказано общо основание за допустимост на касационното обжаллване. Не е обосновано наличието и на допълнителни основания. Въззивният съд е съобразил цитираното ППВС-т.ІІ , приложил е точно закона и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Не е доказана и противоречива съдебна практика ,не е издирена и приложена такава. Следва да се посочи ,че с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г. ОСГК, съдебната практика е консолидирана.Всеки случай е различен сам по себе си , не е възможно да се присъждат еднакви по размер обезщетения. Определянето на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди е в зависимост от конкретните обстоятелства по спора, като съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски за изготвения отговор на подадената от Прокуратурата касационна жалба, чието плащане в брой е отразено в приложеното пълномощно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1403/29. 06. 2015 г. по гр.д.№4483/2014 г. на Апелативен съд-София, ГО, І състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Н. А. П. сумата 1000/хиляда/ лв.направени разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: