О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 15.04.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №7806 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6837/06.08.2013г. на [фирма]– [населено място], подадена чрез адв.Б. от Х., и по касационна жалба вх.№7474/30.08.2013г. на [фирма] – [населено място], подадена чрез адв.М.М. от ЛАК, срещу решение №84 на Бургаски апелативен съд, постановено на 28.06.2013г. по в.т.д.№ 171/2013г., с което е потвърдено решение № 30 от 20.02.2013 г. постановено по т.д. № 353/2010 г. от Окръжен съд- Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение [фирма] е осъден да заплати на [фирма] (с бивше наименование „П. Н.”), сумата от 149000 (сто четиридесет и девет хиляди) евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с използване на състезателните права на професионалния футболен състезател С. М. С. за спортносъстезателната 2005/2006 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.06.2010 до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 33414,67 лева (тридесет и три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки); отхвърлени са като неоснователни искът на [фирма] против [фирма] за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с използване на състезателните права на професионалния футболист С. за спортносъстезателната 2005/2006 г. В ЧАСТТА над присъдения размер от 149 000 евро до претендираната горница от 359 000 евро; искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 172 957 евро, начислена върху главницата от 359 000 евро за периода от 04.12.2006 г. до завеждането на делото на 29.06.2010 г., както и искът за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи, поради нереализирани трансферни права по отношение на професионалния футболист С. за периода от 30.06.2005 г. до 30.06.2006 г.), причинени от непозволено увреждане при сключването на трудов договор от 30.06.2005 г. с футболиста, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2005 г. до окончателно изплащане.
В касационната жалба на [фирма] – [населено място], насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на касатора [фирма] за допускане на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че предметът на спора е специфичен, касае клон от правото – спортното право, който не е развит в Република България и липсва съдебна практика относно този вид специфични отношения. Според касатора е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд по въпроса “как следва да се определя стойността на състезателните и трансферните права на професионалните спортисти”, тъй като произнасянето на ВКС ще допринесе за развитие на правото.
Ответната по тази жалба страна взема становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК, както и за неоснователност касационната жалба.
В касационната жалба на [фирма] – [населено място] , насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора на [фирма] – [населено място], за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението, като се сочи, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при анализа на доказателствата и е обосновал грешни крайни изводи. Според касатора е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителната практика по въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Като такива касаторът формулира въпросите: “1. Кой е правопораждащия факт за ангажиране отговорността на ответника, респ. от кой момент ищецът става носител на субективното право да бъде възмезден за обедняването си по реда на чл.59 ЗЗД и от кой момент започва да тече давностния срок за вземането му? 2. При иск за неоснователно обогатяване от ползването на състезателни права на спортист без договор за трансфер, следва ли при определяне размера на обогатяването на ответника да се вземат под внимание разходите, които ответникът е направил за спортиста и следва ли тези разходи да се приспаднат при определяне на размера на неоснователното обогатяване? 3. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен, и представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на точен и пълен доклад по делото? 4.Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от първоинстанционния съд, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна?”. В изложението касаторът твърди, че във връзка с първия въпрос въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.7 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС и Решение № 298 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 1502/2010 г. на ГК, Второ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че “при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент”; във връзка с втория въпрос поддържа, че решението противоречи на т.4 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС и Решение № 69 от 04.03.2010г. по гр.д.№ 159/2009 г. на ГК, Трето ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне по-малката сума между обедняването и обогатяването, а съдът е длъжен да установи действителния размер на обогатяването на ответника.По отношение на третия въпрос във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът се позовава на решение №211 от 30.06.2011г. по гр.д.№995/2010г. на ВКС, ІV ГО, на решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ВКС, ІV ГО, и на решение №389 от 18.10.2011г. по гр.д. №1672/2010г. на ВКС, ІV ГО, третиращи правомощията на първоинстанционния и на въззивния съд във връзка с нормата на чл.146 ГПК. Касаторът твърди също, че във връзка с последния поставен въпрос практиката на съдилищата е противоречива, поради което е образувано тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по тази жалба страна взема становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК, както и за неоснователност касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от [фирма]– [населено място] с искове при условията на обективно съединение срещу [фирма] – [населено място] за сумата 359 000 евро /остатък над частично уважен размер 1000 евро с влязло в сила решение от 22.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 312/2008 г. на БОС /, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за неправомерно придобиване на състезателните права на професионалния състезател по футбол С. към 30.06.2005г. с правно основание чл. 59 ЗЗД, мораторна лихва за забава в размер на 172 957 евро за периода от 04.12.2006 г. до 29.06.2010 г. и иск на основание чл.49 ЗЗД във връзка с 45 ЗЗД за сумата от 10 000 евро за периода от 30.06.2005 г. до 28.06.2010 г. , както и законната лихва върху всяка една от сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С решението на БОС искът по чл.59 ЗЗД е частично уважен в размер 149000 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, а в останалата част претенциите са отхвърлени. И двете страни са обжалвали решението пред Бургаски апелативен съд.
За да потвърди първоинстанционното решение изцяло, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че трудовият договор, сключен между професионалния състезател по футбол С. и ищеца е със срок до 30.06.2006г., но въпреки това футболистът е бил картотекиран от Б. и се е състезавал от 01.07.2005 г. до 30.06.2006 г. само за ответника ; че между страните не е сключван договор за трансфер за спортно състезателната 2005-2006г. , което е задължително, за да може професионалният състезател да се състезава за друг клуб, извън този, с който е сключил трудов договор; че съгласно нормативната уредба – чл. 13 т.2 ЗФВС в действащата редакция през претендирания период 2005-2006 г., чл.35 ал.1 , чл. 35б,чл.35в от ЗФВС и пар.1 т.5 от ДР –ДВ бр.96/2010 г. , чл. 19-20 от ППЗФВС, трансферът на футболисти е регламентиран като дейност на спорните клубове, която представлява нормативно определен акт за промяна на клубната принадлежност на състезателните права на футболистите, а договорите за трансфер се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписват в трансферен регистър на спортната федерация; че неоснователното обогатяване е правоотношение по силата на което този, който без правно основание е придобил, спестил или получил имущество за сметка на другиго , е длъжен да му го върне, както и, че именно в незаплащането на тази цена се състои обедняването на ищеца и от друга страна, като е ползвало неправомерно състезателните права на професионалния състезател по футбол ответното дружество се е обогатило, като е спестило заплащането на дължимата трансферна цена. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е доказал основанието и размера на останалата част от претенцията извън рамките на С., формирана с решението по частичния иск. Във връзка с размера на претенцията по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел, че за да се определи размера на неоснователното обогатяване на ответника, следва да се съобрази цената, посочена в договора за трансфер, приложен по делото от 2004 г., където е определена сумата 360 000 евро с ДДС; че при оценката на неоснователно придобитите блага следва да се има предвид именно цената, посочена в този договор, която е най-близко във времево отношение до получаването на имуществената облага без основание; че обхватът на задължението за реституция е поведението на лицето, което е получило без основание имуществената облага и този критерий се свежда до това дали това лице е било добросъвестно или недобросъвестно; че в конкретния случай приема наличието на недобросъвестност на ответника, тъй като той е знаел, че ползва състезателните права на футболиста през период, за който няма сключен договор за трансфер между страните по делото и не е заплатил трансферната цена. Предвид изложеното е обосновал извод, че ответникът дължи действителната стойност, определена с договора за трансфер от 2004 г. на сумата 360 000 евро с ДДС. Приел е също, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице Ж., който определя сумата 27 480 лв , тъй като тази цена следва да се определи за периода 2005-2006 г., а не към момента на предявяване на иска-2010 г. Въззивният съд е приел и това, че трансферната цена от 359 000 евро следва да бъде намалена със 50% . Обосновал е този си извод с оглед на приетите за безспорни факти по делото, че футболистът С. е заемал най-скъпата позиция на терена – нападател, че за исковия период от 14 изиграни срещи е отбелязал само 4 гола, а също и че е престанал да бъде национален състезател от 29.11.2004 г. С оглед на това е приел, че спортно-състезателните качества на С. не могат да се определят на максималното ниво от 100 % , тъй като посочените по-горе негативни показатели намаляват спортно-техническите му качества. С оглед на това е приел искът по чл.59 ЗЗД за основателен до размер 149000 евро. Приел е, че ответникът не е изпаднал в забава поради липса на отправена покана от ищеца преди завеждането на иска, поради което е счел за неоснователна претенцията за мораторна лихва, а му се дължи единствено законната лихва от завеждане на делото. Обосновал е и извод, че в случая не може да се търси отговорност от деликт предвид на доказаните по делото факти и обстоятелства, които определено сочат до правоотношение, основано на неоснователното обогатяване.
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът [фирма]– [населено място], не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Поставеният в изложението въпрос “как следва да се определя стойността на състезателните и трансферните права на професионалните спортисти” е формулиран общотематично, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на обжалването по чл. 280 от ГПК е във въззивното решение да е отговорено на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросът е винаги конкретен, поради което не може да е основание за допускане на касационното обжалване сочената от касатора необходимост принципно да се разясни как се определя стойността на състезателните и трансферните права на професионалните футболисти. Като не е посочил конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите му изводи, касаторът по същество не е изложил общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението си и касаторът [фирма] – [населено място], не формулира конкретни правни въпроси, които се дефинират като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На първите два поставени в изложението въпроса въззивният съд не е давал правно разрешение и същите не са обуславящи крайните му изводи. Не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване и във връзка с останалите два въпроса. Следва да се има предвид, че съществен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато въззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е съществен процесуалният въпрос трябва да има отношение към служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя. В случая поставените от касатора два процесуалноправни въпроса нямат тези характеристики, не са свързани с конкретни процесуални действия на въззивния съд, а са поставени общо в контекстта на оплакването на касатора за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяването му. В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с анализа на доказателствата, с приетите за установени от съда факти и формираните решаващи изводи по съществото на спора, доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че с обжалваното решение е съобразена задължителната съдебна практика относно поставените процесуалноправни въпроси. Според ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивната жалба на [фирма] – [населено място] не съдържа такива оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада или събирането на доказателствата, поради което и липсват правни разрешения, действия или бездействия на съда , които да са се отразили на правилността на решението във вреда на жалбоподателя.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените и в двете изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноските следва да се понесат от всяка от страните, така както са направени в производството.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №84 на Бургаски апелативен съд, постановено на 28.06.2013г. по в.т.д.№ 171/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: