О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 2348/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. Ф. Я., подадена чрез пълномощника му адв.Т. Б. срещу решение № 8/08.01.2013 г. по гр.д.№393/2012 г. на Окръжен съд-гр.К..
Ответникът по касационната жалба „Б. 1”- ООД, представлявано от управителя С. Т. Г. и процесуален представител адв.В. М. в писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК оспорва жалбата.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпла в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , като подадена от легитимирана страна, която има интерес да обжалва решение на въвззивен съд, с което е разгледан иск с цена над 5000 лв.
Предмет на разглеждане по делото е иск по чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД за сумата 8000 лв., предявен от касатора срещу [фирма], /впоследствие заменен въз онова на чл.227 ГПК от наследниците , като нейни правоприемници след смъртта й/ и ответника по касационната жалба „Б.”-ООД.Сумата представлява двоен размер на заплатения от него задатък като купувач, по сключен на 14.09.2007 г. с [фирма] като продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в [населено място], в новострояща се жилищна сграда , с уговорен краен срок за сключване на окончателен договор 31.12.2008 г. На 18.03.2010 г. ЕТ „Б.-Б. Й.”е продал на ответника по касационната жалба „Б.”-ООД жилищната сграда с търговски партерен етаж, включително и процесния апартамент, намиращ се в нея, като договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт.С друг писмен договор от 08.04.2010 г. между тях е уговорено, че купувачът встъпва в правата и задълженията по сключените от продавача предварителни договори за покупко-продажба на отделни имоти, намиращи се в жилищната сграда, включително и предварителния договор сключен с касатора, както и че продавачът се освобождава от поетите задължения по тези предварителни договори . Тъй като окончателен договор за покупко-продажба на апартамента не е сключен в уговорения срок, с решение № 50/18.09.2012 г. по гр.д. №259/2011 г. на Ардинския районен съд предявеният иск е уважен, като ответникът по касационната жалба „Б.-ООД е осъден да заплати на касатора исковата сума, ведно със законната лихва от завеждане на делото. Искът срещу останалите ответници- правоприемници на продавача по предварителния договор ЕТ „Б.-Б. Й.”е отхвърлен, като неоснователен. Решението на първоинстанционния съд в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. С въззивното решение, предмет на настоящото производство, е отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и е отхвърлен предявеният от касатора иск и спрямо ответника по касационната жалба „Б.”-ООД. Същото е аргументирано с довода, че „Б.”-ООД не е заместил в дълга му продавача по предварителния договор [фирма], тъй като липсва съгласие за това от страна на кредитора-касатор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа всички основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК твърди, че въззивният съд в противоречие с решение № 504/26.07.2010 г. по гр.д.№ 420/2009 г., на ВКС ІV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК ,е решил спора извън точния смисъл на договорените клаузи и действителната обща воля на страните.По-нататък посочва, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е счел, че не е налице встъпване в дълг и че в резултат на уговореното с договора от 08.04.2010 г. ответникът по касационната жалба „Бели брези 1”-ООД не е заместил [фирма] в задължението му по предварителния договор от 14.09.2007 г.,сключен с касатора . Във връзка с това основание не е формулиран правен въпрос . Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГКТК касаторът следва да докаже интереса си от касационно обжалване , обосновавайки наличието на общо и допълнително основание, позволяващи допускането му.Общото основание за селектиране предпоставя извеждане на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд по конкретното дело.Касационният съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
Относно основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът е посочил единствено,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Какъв е въпросът не е указано, не са приложени влезли в сила съдебни решения , даващи различни разрешения , липсва каквато и да било обосновка за наличието на основанието. Касаторът е длъжен, поддържайки това основание за допускане на касационно обжалване , да представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика-влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, поставени от него, което не е сторено. В този смисъл са и разясненията дадени с цитираното ТР –т.2 и т.3.
Във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът формулира следния материалноправен въпрос: при сключване на договор за встъпване в правата на длъжника ,следва ли третото лице да го одобри и за да има основание да претендира права по този договор,необходимо ли е изрично съгласие на третото лице; еднозначна ли е фигурата на встъпващия и заместващия в дълг.Обосновал е това основание с аргумента,че е наложително единно разбиране и прилагане на закона от съдилищата, още повече, че практиката в тази насока е противоречива.Първата част от така формулирания въпрос е релевантна, с оглед извода на въззивния съд , че не е налице заместване в дълг между ответниците по иска, тъй като касаторът не е изразил съгласие за това в качеството си на кредитор-купувач по предварителния договор. Липсва обаче обосновка за наличие на това касационно основание. Допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК намира проявление в две законови хипотези –правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първата хипотеза е налице,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а втората-когато законът е непълен, неясен или противоречив,за да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде осъвременена.Обосновката на касатора по-скоро предполага основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, но и то не е доказано, тъй като не са приложени влезли в сила съдебни решения, даващи различни разрешения по въпроса. Относно втората част на формулирания въпрос няма правно разрешение в решението на въззивния съд.Поради това не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване-извеждане на правен въпрос ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд.Тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са аргументирани общи и допълнителни основания ,не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8/08.01.2013 г. по гр.д.№393/2012 г. на Окръжен съд-гр.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: