О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2769/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Й. И. и Д. С. И. чрез пълномощник адв.А. Г. срещу решение № 40/11.02.2015 г. по гр.д. №957/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба Т. С. Л. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Д. В. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 612/11.07.2014 г. по гр.д.№ 4039/2013 г. на Районен съд-Пазарджик. С него са отхвърлени предявените от ищците-касатори в настоящото производство, искове с правно основание чл.26 ал.2 пр. 3 и 4 ЗЗД за нищожност на нотариално удостоверяване по чл.576 ГПК и обявяване нищожност поради липса на предписана от закона форма и поради липса на основание на договор за покупко-продажба ,обективиран в нот.акт №2, т.1, рег.№174, нот.дело №2/2011 г. на нотариус рег.№423, сключен между тях като продавачи и ответника като купувач на недвижим имот,представляващ упи ХVІ-355 в кв.33 по плана на [населено място], с площ 600 кв.м.,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда,със застроена площ 77 кв.м.,гараж със застроена площ 36 кв.м.,навес, жилище със застроена площ 16 кв.м. и подобрения.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че полагането на пръстов отпечатък вместо подпис върху нотариалния акт, както е сторил касаторът, е законово уредена от чл.579 ал.2 ГПК алтернатива на невъзможността той да бъде подписан поради неграмотност или недъгавост.Доколкото тези две предпоставки не са налице е приел , че нотариусът е допуснал нарушение, което води единствено до отговорност за неизпълнение на задълженията му, но не и до опорочаване на договора. След като касаторът по свое изрично желание е положил отпечатък от палеца си е счел,че не следва да черпи права от поведението си и че неговата воля е удостоверена по надлежен начин. Полагането на отпечатък е предвидено в защита интересите на лицето, с оглед автентичност на неговото изявление, като дактилоскопските следи представляват идентифициращ белег от по-висока степен от почерка и подписа.Поради това е направил извод, че не е налице нищожност на договора при липса на форма, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.Относно неплащането на продажната цена, е приел, че то съставлява неизпълнение на облигационно задължение, но не и липса на основание на договора.Поради това е счел,че основателно не са обсъждани от първостепенния съд гласните доказателства събрани по делото, като неотносими.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Посочват,че основният правен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е ,че искът за нищожност на договора поради липса на форма е неоснователен, че въпреки допуснатото нарушение по чл.579 ал.2 ГПК, лицето което е положило отпечатък от десния си палец е било грамотно и не е имало недъг,но понеже полагането на палеца е било по негово желание и е заверено от нотариуса,самият нотариален акт се явява редовен официален документ и обективираната в него сделка е валидна и действителна.Считат,че решението противоречи на решения на ВКС по гр.д.№1409/2010 г.,ІV г.о. и решение по гр.д.№11/2003 г.,І г.о.
По нататък в изложението е изтъкнато,че следващият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е, че действително допуснатото нарушение от нотариуса лицето да постави отпечатък от десния си палец вместо подпис и изписване на три имена,въпреки че е грамотно и не страда от недъг,който да му пречи да пише и се подписва,нотариусът може да носи единствено отговорност за неизпълнение на задълженията си, а това му действие не води до опорочаване на процедурата по изповядване на сделката и формата на нотариалния акт е изцяло спазена; той е подписан по изричното желание на продавача , отпечатъкът изразява неговата воля и от това си поведение не може да черпи права.Посочват,че тези изводи на въззивния съд са само частично в съответствие с решение на ВКС по гр.д.№1409/2010 г.,ІV г.о. и тази част е извадена от основополагащата и определяща смисъла и волята на състава начална част.
Следващият въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, според касаторите е,че поставянето на отпечатък е извършено по изрично желание на продавача и от това си поведение той не може да черпи права за нищожност на сделката, още повече че отпечатъкът в по-голяма степен идентифицира авторството и е в негов интерес ,съответно той няма правен интерес от обявяване порока на нот.акт. Твърдят, че изводите за липса на правен интерес са в противоречие с разпоредбите на ГПК уреждащи нотариалното производство.
Следващите въпроси,цитирани дословно , са:
-от съобразителната част на решенията на двете инстанции се разбира,че наличието на недъг не е обективно съществуващо състояние,което подлежи на преценка и доказване,щом има отбелязване от нотариуса в нот.акт;
-когато липсва недъг,но нотариусът е отразил това в нот.акт,подлежи ли неговото отбелязване и преценка на оспорване и съдебен контрол;
-за правото на иск и търсене на съдебна защита от страните в нот.производство,извършили неосъзнавано нот.действие,при непознаване изискванията на правната норма и неразбиране на правните последици на полагането на отпечатък от палец;
-за връзката и взаимозависимостта на чл.579 и чл.576 ГПК и чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД;
-за разпоредбата на чл.574 ГПК и отражението му върху нот.действия и издаването на нот.актове от нотариусите;
-обжалваното решение изобилства с необосновани и виртуални съждения и изводи.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение .За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание .Общо основание е извеждането на правен въпрос обусловен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението и на обсъждането на доказателствата по него.К. съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Първите три въпроса са израз на несъгласието на касаторите с резултата по делото и на становището им за неправилност на въззивното решение.Останалите въпроси по своя характер представляват оплаквания за допуснати нарушения по чл.281 т.3 ГПК,които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.Не е релевантен и въпросът: когато липсва недъг,но нотариусът е отразил това в нот.акт,подлежи ли неговото отбелязване и преценка на оспорване и съдебен контрол ,доколкото във въззивното решение не са формирани мотиви относно компетентността на съда да разгледа такъв спор.Когато не е доказано общо основание, не е възможно да се приеме за обосновано наличието и на допълнително основание, тъй като правният въпрос следва да намери проявление в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.Когато се твърди допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да приложи задължителна съдебна практика , при идентичност на разглежданите казуси и да направи пълен анализ и съпоставка на разрешенията съдържащи се в нея и изводите в обжалваното решение и да аргументира в какво се състои противоречието в тях.Това не е сторено.Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК само е цитирано, без да е подкрепено с аргументи.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40/11.02.2015 г. по гр.д.№957/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: